/Поглед.инфо/ Германските избори имат две лица. Повечето наблюдатели смятат надпреварата за достигнала своя връх, тъй като консервативният канцлер Ангела Меркел има 15-процентна преднина пред своя противник от Германската социалдемократическата партия (ГСДП) Мартин Шулц.

Въпреки това остава скептицизъм за точността на предизборните социологически проучвания. Все пак, преобладаващото мнозинство агенции не успя да предвиди победите на лагера на Брекзит във Великобритания и на Доналд Тръмп в САЩ.

Методологията, използвана от германските социолози, варира от телефонни интервюта, проведени от вече установени организации като Infratest dimap и Forsa, които имат постоянни договори с основните медии, до онлайн проучвания на обещаващата платформа YouGov.

Лявоцентристите от ГСПД се уповават на проучвания, според които почти половината от гласоподавателите не са взели решение за кого ще гласуват, но според социолозите подобни надежди са напразни.

„Това биха били първите избори в историята на човечеството, при които всички нерешили гласоподаватели изберат една партия“, каза за „Дойче веле“ управителният директор на Infratest dimap Нико А. Зигел. „Нашите най-актуални данни не дават повече надежди на социалдемократите, отколкото на коалицията ХДС/ХСС“, допълни той.

От Forsa посочват, че избирателите систематично определят консерваторите като по-надеждни по повечето въпроси, отколкото техните опоненти. Дори от YouGov, които определиха пропастта между Християндемократическия съюз (ХДС) и сестринската баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) от една страна и ГСДП от друга като малко по-малка в последното си проучване от 6 септември, посочват, че показателите са в полза на Меркел.

„Не се съмнявам във водачеството на ХДС/ХСС“, обясни пред „Дойче веле“ ръководителят на изследователския отдел на YouGov Холгер Гайслер. „Това (убеждение) идва от много институции, всички от които работят независимо една от друга. Всички ние бихме били много изненадани, ако Шулц навакса недостига“, допълни той.

Но защо германците са толкова уверени, когато техните американски и британски колеги объркаха така нещата? Това е директно свързано с природата на въпросните избори.

Брекзит и Тръмп бяха невъзможни за предсказване

Според Зигел част от проблема идва тогава, когато „предизборните социологически тенденции“ се бъркат с „прогнози“. При Брекзит разликите между лагерите „за“ и „против“ в последните социологически проучвания бяха толкова малки, че влизаха в рамките на статистическата грешка, което означава, че социолозите нямаха шанс да предвидят коя страна ще спечели.

При победата на Тръмп в САЩ социолозите бяха малко или много прави за народния вот, който беше спечелен от Хилари Клинтън, но не познаха за изборната колегия, която реално посочва президента.

„Трябваше да кажат, че не може да се определи“, заяви за „Дойче веле“ директорът за политически проучвания на Forsa Петер Матушек. „В Германия не бихме посмели да кажем на базата на социологически проучвания как ще изглежда разпределението на места в парламента. Проучванията (в САЩ) не бяха погрешни, по-скоро вината е в това как те бяха разпределени в изборни делегати“, допълни той.

Това е важен момент. Политическите проучвания могат да бъдат полезни при предсказването на победителите и губещите, само ако те отразяват реалния процес, по който лидерите се избират, както и политическия пейзаж в страната. Това от своя страна повдига друг въпрос.

Колко силна в действителност е „Алтернатива за Германия“?

Съществуват значителни спекулации за това дали проучванията на общественото мнение подценяват количеството подкрепа, на което се радва ксенофобската дясна популистка партия „Алтернатива за Германия“ (АГ), получаваща според настоящите проучвания около 11%. Те не успяха да предвидят големия успех на АГ на регионалните избори миналата година, когато партията на някои места спечели над 20% от вота, но на тазгодишните избори допитванията са по-прецизни.

„Смятаме, че (подкрепата за) АГ е коректно отразена в нашите последни данни“, заяви Зигел. „Разликата между нашите последни проучвания на общественото мнение и реалните изборни резултати на АГ не беше голяма“, допълни той.

„С онлайн допитванията нямаме проблема, че екстремните становища се представят прекалено рядко“, посочва Гайслер. YouGov също определя подкрепата за АГ на приблизително 11%.

Матушек се съгласява с това, но допълва, че АГ притежава определен потенциал, основаващ се на несигурността. Това е така заради изменчивостта на партията, нейната склонност да привлича концентрирани изблици на медийно отразяване и липса на дългогодишна история. Все пак тя е основана през 2013 г.

Гайслер също така посочва, че в Германия, където партиите рядко получават абсолютно мнозинство и се нуждаят от сформиране на управляващи коалиции, политически пейзаж с шест партии е по своята същност по-сложен, отколкото при ситуация с по-малко партии.

Малките партии може да спечелят от отдръпването

Изборите на 24 септември са между шест партии, борещи се за места в парламента и за коалиции на мнозинството, които ще позволят избора на канцлер. В момента Германия се управлява от т. нар. широка коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП и ако историята е някакъв индикатор, би могло да има отдръпване на електората от тези партии.

Според Зигел малките партии „ще имат шанс за печалба“. Гизлер също предвижда подобен сценарий.

„Мога да предположа, че както ХДС/ХСС, така и ГСДП ще загубят значителна подкрепа преди изборите“, смята той и допълва, че „тенденцията е в посока на малките партии и това е не само според нашите проучвания“.

Ключът за успеха на всички партии, но най-вече на големите, е колко добре ще мобилизират своя твърд електорат. Това прави предсказването на това кои комбинации от партии могат да се обединят като мнозинство в парламента още по-сложно.

„Проблемът винаги е в това да се познае кой всъщност ще стигне до урните“, признава Матушек.

Относително големият брой на германци, които ще гласуват предварително по пощата, изчисляващи се на около една трета, биха могли да подкрепят партии с установен твърд електорат. Във всеки случай, макар и почти всички да смятат Меркел за евентуалния победител и изборите често да са определяни като скучни, има много напрежение по отношение на това какви коалиции ще се окажат математически възможни.

„Като социолог за мен е невъзможно да определя които и да е било избори за скучни“, казва Зигел. „Ако го направя, значи съм избрал грешната професия“, посочи още той.

-----------------------------

Материалът е на Джеферсън Чейс и е публикуван от „Дойче веле“

Берлин / Германия