/Поглед.инфо/ Шумът във Франция продължава и възниква естественият въпрос: а каква е реалната му цел? Срещу кого е насочен? В голяма степен всички мълчат, като комунисти на разпит, затова и се налага празнините да се запълват самостоятелно. Ето и сега ще се опитам да направя това.
Преди всичко трябва да се замислим откъде се появи Макрон. На този въпрос вече съм отговарял няколкократно, но ще се опитам още веднъж. Ключов вариант стана прословутият Брекзит, тоест решението на елитите на Великобритания да излязат от Евросъюза. Решението бе прието в ситуация на фактически разкол на обществото примерно 50 на 50, както беше в края на 30-те години, когато стремящата се към властта елит на “Западния” проект - чийто фронтмен традиционно се смята Чърчил, успява да победи традиционната имперска част на Капиталистическия проект (в лицето на абдикиралия от престола крал Едуард VIII).
Днес в елита на Великобритания също има свой разкол. Аристократичните елити свършиха с тяхното (“Капиталистическият” проект отдавна, след 1945 г. премина в сянка и устойчиво е загубил от “Западния”), но затова пък отново надигна глава “Юдейският” проект, който намери нова базова страна във Великобритания. Напомням, че не трябва да бъркаме глобалният проект и неговият елит с религията. Според мен този проект можехме да го наричаме по някакъв друг начин, но така се налагат исторически нещата.
Конфликтът между “Западния” проект (за когото според мен Великобритания не представлява особен интерес, и чийто елит и САЩ са готови да жертват при нужда) и “Юдейския” за когото проектната страната днес е принципен, е нещо разбираемо. В рамките на пребиваването в ЕС на фона на икономическата криза Великобритания не интересува никой, Германия нея откровено я “забравя”, а постоянните призиви към САЩ днес, в ситуация на конфликт между САЩ и Германия, могат да дадат повече негатив отколкото позитив. Но не е никак лесно да се излиза от ЕС, защото за запазването на икономическата база и възстановяването на възпроизводствения контур е нужна собствена валутна зона с количество потребители най-малко от 300-400 милиона души. Каквито на територията на Великобритания явно не се наблюдават.
“Западният” проект, да го кажем, няма решения за съответния проблем за Великобритания, което силно отслабва влиянието на този проект сред елита на острова. А алтернативната група, “Юдейският” проект (който в нашата конспирологическа литература фигурира под условното наименование “Ротшилди”), намери решение. И то се състои под властта на Великобритания с нейната валута да се изгради арабският свят. Още повече, че опитът на работата ѝ там през последните 200 години е просто колосален.
Разбира се, за да се справят с немирните араби, е нужна някаква свръхидея. Като такава, естествено е избрана ликвидацията на държавата Израел, която освен това се създава съвсем не според написаното в Завета. Според мен регионалната група ционисти винаги е била в сложни отношения с елита на “Юдейския проект”. Не че винаги са воювали, но често се е стигало до много остри конфликти. При всеки случай, ликвидирането на съвременен Израел (разбира се, с преселването на неговото население, и тук възниква темата за Крим, за което многократно е писано в последно време) за “Юдейския” проект не е тема-табу. И впрочем, този въпрос през последните години се прокрадва в изказванията на много информирани експерти.
Бедата е там, че през 2016 г. всичко се обърква: президент на САЩ вместо Хилари Клинтън (която би подкрепила плана за ликвидирането на Израел, въпреки че представлява “Западния” проект, макар и в своя редакция, разбира се), става Доналд Тръмп, който категорично не е съгласен с този вариант. И тогава елитът на “Юдейския проект” във Великобритания намери резервен вариант, който практически напълно повтаря проекта “Наполеон III”, осъществен от същите тези Ротшилди във втората половина на ХIX век.
Напомням, че тогава банкерската династия Ротшилд финансира политическата кариера на Наполеон - Луи Бонапарт (чийто баща е брат на Наполеон I, а майка му - дъщеря на първата му жена Жозефина де Богарне), чиято цел е да не се създава мощен континентален блок между Франция и засилваща се Прусия. Според мен именно с Наполеон III Франция и Германия (Германската империя възниква като такава след Френско-Пруската война от 1870 г.) практически 100 години сав противоположни политически блокове (при това Франция винаги е един блок с Великобритания) и така и не се създава мощна континентална антибританска коалиция.
Днес задачата е малко по-различна. Ако успеят да разделят ЕС (вече без Великобритания), то потенциалната зона на еврото изчезва и възниква възможността да се създаде валутна зона в състава на Великобритания, Франция, Испания, Португалия, страните от Магреб и Френска Запада Африка. Това са вече достатъчно потребители и природни ресурси, което би позволило на Лондон с внимателен оптимизъм да гледа към бъдещето.
Забелязваме, между другото, че технологията, която Макрон използва, за да унищожи ЕС, може да се нарече “да бъдеш по-католик от папата”. Макрон критикува политиката на Германия (която, както е ясно, е основната мишена) по отношение на това, което Меркел не прави достатъчно, за да запази и развие това обединение. Но основната му задача е точно обратната.
Но, както се изяснява, това напълно ликвидира за “Западния” проект проектната територия, където се чувства “у дома си”. След идването на власт в САЩ на Тръмп такъв остава единствено ЕС, с неговата либерална брюкселска бюрокрация и тук за финансистите победата става напълно невъзможно. И защото основната заплаха за ЕС днес е именно Макрон, той трябва да се разкара. Използва се обичайната технология на “оранжевите” революции.
Друго е въпросът , че общото настроение в обществото се промени много и следователно протестът, който започна, бе повдигнат от консерваторите, представляващи “Капиталистическия” проект (който на територията на Западна Европа се подкрепя от старата аристокрация, “стария” континентален елит). От тяхно мнение протестиращите настояват Тръмп (т.е. консерваторите) да бъдат техните президенти и да протестират срещу доминирането на либералните реформи. Но - идеята за унищожаване на ЕС от либералните организатори остава.
Кой и как прехвърля тези или други лозунги в средата на “жълтите жилетки” е отделен въпрос. Но, както ми се струва, горният анализ, който е от съществено значение въз основа на разбирането за теорията на глобалните проекти, дава някои основания за разбиране на текущите протести. Макар и, разбира се, все още има много неща, които трябва да бъдат анализирани и изяснени.
Превод: В.Сергеев