/Поглед.инфо/ Само след две години "Газпром" ще завърши "Турски поток" и "Северен поток 2". Страните, през които се транзитира руският газ – Украйна, Полша и България, рискуват да останат с празни тръби, посочват експерти.

"Газпром" започна да полага морския участък от газопровода "Турски поток", съобщи самата компания на 7 май 2017 г. "Турски поток", който замени неуспелия "Южен поток", според плановете трябва да бъде приключен през 2019 г., а същият краен срок е поставен и за другия обходен руски газопровод "Северен поток-2".

Кои ще бъдат облагодетелствани 

Страните от Запада Европа ще могат по този начин да получават без прекъсвания руски газ на значително по-ниска цена. Днес транспортирането на руски газ през "Северен поток-1" на европейските страни им излиза 1,5 пъти по-евтино, отколкото през газотранспортната система на  Украйна, сочат данни, представени от министъра на енергетиката на Русия Александър Новак през декември 2016 г.

Рисковете проектите да не бъдат завършени и обектите да не бъдат пуснати в експлоатация са минимални, смятат експерти. Преди няколко седмици едновременно пет европейски компании – френската "Анжи" (Engie), австрийската О Ем Ви (OMV), британско-холандската "Роял Дъч Шел" (Royal Dutch Shell) и германските "Унипер"(Uniper) и "Винтерсхал"(Wintershall) – подписаха споразумение с дъщерната компания на "Газпром" – "Северен поток-2" (Nord Stream 2 AG) – за финансиране на строителството на газопровода и за целта осигуриха 5 милиарда евро.

"Такава схема на финансиране напълно решава проблема с евентуалното блокиране на строителството от полската антимонополна служба. Сега може да се строи, германците са силно заинтересова от това", казва Олег Богданов, главен анализатор на "Телетрейд Група".

Рисковете за строителството на "Турски поток" зависят изцяло от състоянието на отношенията между Турция и Русия. "Към момента, след последната среща между [руския президент Владимир] Путин и [президента на Турция Реджеп] Ердоган всички въпроси и проблеми са решени, следователно пред строителството на тръбопровода няма препятствия", посочва Богданов. От друга страна правителството на Турция е силно заинтересовано от "Турски поток". "За Турция това е първата стъпка към глобалната ѝ стратегия по създаването на енергиен хъб, който ще обслужва страните от Южна Европа", коментира Артьом Деев, водещ анализатор на "Амаркетс" (Amarkets).

Пускането в действие на двата обходни газопровода през 2019 г. ще разшири възможностите на руския "Газпром", който увеличава дела си на европейския пазар и днес осигурява 33,5% от целия потребяван газ в Европа. "Газпром" ще успее да подобри собствения си рекорд и да увеличи дела си с още няколко процентни пункта през 2019 г.", посочва Деев.

Транзитьори-аутсайдери

Една от главните задачи при строителството на "Турския" и "Северния поток" се свежда до това да се намалят комисионните за транспортирането на газ през Украйна, Полша и Балканите. През Украйна днес преминават до 66% от руския газ за Европа.

Първата тръба на "Турски поток", която започна да се изгражда през май 2017 г., трябва изцяло да замени Балканския газопровод, който сега тръгва от Русия, за да стигне до Турция, минавайки през Украйна, Молдова, Румъния и България, посочва Игор Юшков, водещ анализатор на Фонда за национална енергийна сигурност.

"Този тръба се изгражда изключително за нуждите на самата Турция и ще има капацитет от 15,75 млрд. куб. м газ, докато по Балканския газопровод годишно преминават близо 11 млрд. куб. м", коментира Игор Юшков.

Само че "Газпром" и страните от Западна Европа няма да могат да се отърват изцяло от транзитиращите страни. "През 2016 г. през Украйна са транспортирани 82,2 млрд. куб. м газа, а "Северен поток-2" и "Турски поток" ще могат да пренасят, дори при пълно натоварване, максимум 70 млрд. куб. м газ. Затова във всички случаи от 10 до 15 млрд. куб. м газ годишно ще останат за украинската тръба", посочва Анна Вовк, генерален директор на компанията "Национална дистрибуция" ("Националная дистрибьюция").

По сметки на Игор Юшков има вероятност капацитетът на "Турски" и "Северен поток" да е достатъчен, за да може ("Газпром" – бел. ред.) да се откаже от "украинската тръба", но за целта "Газпром" ще трябва да натовари всичките си налични и бъдещи мощности до предел.

"Газпром" разчита спадът на добива на газ в Северозападна Европа, който сега се наблюдава в Холандия, Дания, Великобритания и Норвегия, да продължи и това да увеличи обема на доставките и така напълно да натовари "Северен поток-1", казва Юшков. Останалите 10-15 млрд. куб. м от Украйна могат да се поемат по втората тръба на "Турски поток", която да се пусне към Италия през Турция и Гърция, или пък по маршрута на неуспелия "Южен поток" през България към Южна Европа.