/Поглед.инфо/ Партия „Алтернатива за Германия“, скокът на чиято популярност се приема в Берлин и в Брюксел като опасна заплаха, се въоръжи с нов лозунг – за излизането на ФРГ от Евросъюза, което неминуемо ще погребе самия Евросъюз. Но възможно ли е това? Какви са шансовете на „АзГ“ – основната сензация на германската политика за последните години да изведе Германия по пътя на Великобритания.

„Ако нашите основни предложения по реформите на съществуващата система на ЕС в момента не могат да бъдат осъществени, на нас ни се струва нужно в качеството на последен вариант излизане на Германия или разпускането на ЕС и създаването на нова икономическа и основана на съблюдаването на общите интереси общност“, пише в новата програма на партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Именно с тази програма тя ще отиде на изборите за Европейски парламент. Тоест в рамките на изборите за парламентарен орган на ЕС, германците се надяват за гласуване на разформироването на самия ЕС.

Резервите за „отхвърлените предложения за реформа“ могат да бъдат пренебрегнати. Първо, защото Брюксел няма да провежда никакви преговори за реформи с АзГ. Второ, масовият избирател никога не влиза в тънкостите на политическата програма, помни главното и най-важното - в този случай оттеглянето на Германия от ЕС.

Партията на АзГ беше създадена през 2013 г., а нейните членове първоначално бяха наричани евроскептици (обвинения за национализъм, популизъм и др. се появиха по-късно), но тезата за разпадането на ЕС се появи за първи път в партийната програма. Преди пет години се говори само за реформа на Европейския паричен съюз и за отказа на Федерална република Германия от еврото, поне в случай че съюзът не може да бъде реформиран. Предпоставка за такъв лозунг е финансовата помощ от Берлин и - в по-малка степен другите столици на развитите страни от ЕС, насочена към предотвратяване на фалита в Гърция и Кипър. Казано по-просто, АзГ се противопостави на спасяването на финансовата система на гърците за сметка на германците и в същото време подчерта, че не е популистка, а икономическата програма е разработена от солидни икономисти.

Няколко месеца след създаването си, партията спечели 4,7% на изборите за Бундестаг, т.е. не можа да влезе в парламента - германците не можеха да приемат идеята за реформиране на еврозоната. Но след това миграционната криза удари, АзГ измести фокуса от еврозоната към приемането на бежанци и етническата престъпност, след което популярността ѝ бързо нараства. Поредица от сензационни изказвания на регионални избори, които доведоха до получаване на партийни представители във всички ландтаги, тоест в регионалните парламенти на Федерална република Германия (въпреки че никога не спечели първо място и зае второ място единствено в Саксония-Анхалт). Последваха нови федерални избори – трето място, 12,6% от гласовете, 94 кресла от 709.

Понастоящем електоралната популярност на АзГ се оценява още по-високо. През септември, на фона на протестите в Кемниц, те започнаха да я наричат втората най-популярна партия в Германия. Но гръмкото заглавие не бива да отвлича вниманието от същността - тогава става въпрос за рейтинг от 17% при 16% за левичарската СПД, младшият партньор на управляващата коалиция. Последните проучвания дават на АзГ малко по-малко - 14%, но това не е второто, а третото-четвърто след блока на Меркел на ХДС / ХСС (29%) и рязко нарастващите Зелени (21% и 14% за СПД). “Зелените” са пълната противоположност на АзГ (главно по въпроса за миграцията и немската културна идентичност). Увеличаването на тяхната популярност е следствие от кризата на „традиционните” партии, от една страна, и рязкото отхвърляне на АзГ от част от обществото, от друга.

Във всеки случай, броят на поддръжниците на АзГ е по-малък от този, който желае да се оттегли от Германия. Според различни проучвания, проведени през последните години, от 17% до 29% от германците говорят за раздяла с Брюксел, а две трети силно се противопоставят на това.

По този начин може да се предположи, че АзГсе опитва да разшири своята избирателна база и пуска пробен балон. Ако идеята за „Декзит“ (по аналогия с Брекзит, но от „Дойчланд“) бъде приета добре, тя ще бъде прехвърлена към програми за по-важни избори и ще бъде консолидирана в основни партийни документи. Ако „не се получи“, ще бъде възможно да се откаже без сериозни последствия, като се съсредоточи върху мигрантите.

Има подозрение, че в крайна сметка „няма да се получи". Разбира се, излизането на Берлин от ЕС ще убие ЕС, без Германия като икономически локомотив и в същото време основен бенефициент на Европейския съюз, тази формация губи всякакъв смисъл и се превръща в клуб на някои европейски страни - или малки, или относително бедни. Нищо чудно, че ЕС се възприема основно като съюз на Германия и Франция с две дузини прикрепили се към тях.

Ето защо идеята за „Декзит“ в Германия не е твърде популярна: да, Брюксел дразни много, но рисковете и теоретичните загуби са твърде големи. Във Франция евроскептиците, съдейки по проучвания на общественото мнение, са много повече, но една от основните причини за съкрушителното поражение на Марин Льо Пен на президентските избори се смята нейната непоколебима нагласа към ЕС. Някои от французите (например земеделските производители) ще се възползват от раздялата с Брюксел, но много от тях ще загубят - икономиката на страната и нейните външни пазари (в резултат на това работни места) са твърде силно обвързани със системата на ЕС. В Германия това обвързване е още по-силно.

Фактът, че една от основните (вече в момента) германски партии приема лозунга за оттегляне от ЕС в експлоатация, разбира се, казва много. Преди десет години дори относителният успех на евроскептиците и националистите в Германия изглеждаше немислим, но сега това е очевидно, до което допринася и раздразнението от европейската бюрокрация, проблема с мигрантите и кризата на традиционната политическа система в Германия.

Въпреки това, би било твърде смело да се твърди, че преходът в областта на радикалния евроскептицизъм ще даде на „АзГ“ много критични допълнителни гласове. Тя очевидно не може да се получи 29% - именно толкова са най-много според различните допитвания привържениците за излизането от ЕС. На първо място, защото „Лявата партия“ също така подкрепя радикално преразглеждане на отношенията с Брюксел, но същевременно е безкомпромисен противник на „АзГ” по повечето други въпроси.

Това означава, че абсолютно не е необходимо евроскептичният германец да гласува за „АзГ” , защото има и „прилична алтернатива“. „Прилична“, тъй като основните медии и основните партии последователно представят„АзГ“ като лошото дете на германската политика, с което е неприемливо да си сътрудничат и дори похвалите са грешни, тъй като това е „снизхождение към неонацистите“.

Разбира се, „неонацистите“ (както и „фашистите“, „расистите“,„антисемитите“) са пропагандни етикети. Но много руснаци ще се съгласят с тази стигма, след като научат, например, че според един от лидерите на „АзГ“ Александър Галанд, германските войници по време на Втората световна война са извършвали много подвизи, и към тях трябва да се отдава почит. Да, успоредно с това Галанд се застъпва за премахването на антируските санкции, призовавайки към германския бизнес да сътрудничи с Русия, но въпросът за Втората световна война в Руската федерация се възприема като много по-болезнен от въпроса за санкциите.

Така се приближаваме до основната причина, поради която излизането на Берлин от ЕС в платформата на „АзГ“ изглежда малко вероятно. Във Великобритания, където евроскептиците винаги са били много пъти повече, отколкото в Германия, поддръжниците на Брекзит спечелиха до голяма степен случайно, под влияние на редица местни фактори и с малка разлика. Извън пряката демокрация, т.е. референдум, Брекзит би бил невъзможен.

А в Германия, за разлика от Великобритания, пряката демокрация не се практикува. Всъщност референдумите могат да се провеждат само по два въпроса - изменение на конституцията и преразглеждане на границите на страната. Това е една от последиците от самата Втората световна война: като се имат предвид електоралните успехи на Хитлер, победоносните сили забраниха пряката демокрация в Германия, ограничавайки възможността до въпроси относно конституцията и границите.

В същото време измененията в германската конституция също подлежат на множество ограничения.

Така „АзГ“ има два начина да изтегли ФРГ от ЕС. Първият е да получи колкото се може повече гласове на федералните избори, за да може да сформира самостоятелно правителство. А за това са нужни 45% от гласовете – нещо, което дори Съюзът ХДС/ХСС не е постигал от дълги години.

Второто е да се постигне референдум за изменение на конституцията, да се спечели, да се преодолее опозицията на елитите и след конституционната реформа да се спечели друг - за напускане на Европейския съюз. Всички проучвания (включително за конституционната реформа и възможността за провеждане на референдум за „Декзит“) показват, че това е невъзможно в обозримо бъдеще.

Да, кризата на германската политическа система рано или късно ще доведе до нейното преструктуриране. Да, проблемите на ЕС растат като снежна топка и в крайна сметка принуждават организацията, ако не към разпускане, то към реформи.

Но това едва ли ще бъде резултат от борбата на „АзГ“ за гласовете. Ако „картонената къща“ се срине, то ще стане по други причини, а от електоралните изненади тип Брекзит Германия е застрахована от самата история.

Превод: В.Сергеев