/Поглед.инфо/ Резултатите от изборите в Италия станаха наистина сензационни. Новото правителство на страната ще бъде оглавено или от Матео Салвини, наричащ Путин „най-добрия държавен деец в света“, или от Луиджи ди Майо, искащ свалянето на всички санкции от Русия. Кой от тях има най-големи шансове да спечели, въпреки тайните механизми на италианската политика?

Резултатите от изборите в Италия станаха удар и по Европейския съюз, и по атлантическия Запад като такъв. Изборите спечели десноцентристката коалиция, съставена от три партии: „Италия, напред“ на Силвио Берлускони, „Лигата“ на Матео Салвини и „Италиански братя“. Тя събра 37% от гласовете, при което най-много, 17,5% събра партията на Салвини.

Този миланец, който в петък ще стане на 45 години, ще претендира за поста глава на новото правителство. Още преди изборите в коалицията имаше договореност за това, че председателят на събралата най-много гласове партия ще бъде издигнат за премиер.

При това министър-председателят Салвини ще бъде тих ужас за противниците на Русия на запад. Защо?

„Владимир Путин направи сам за борбата срещу тероризма значително повече от цяла Европа взета заедно“.

„Смятам, че Путин е един от най-добрите държавни дейци в света. Говоря така, понеже вярвам в това, а и за това говорят фактите, а не защото някой ми подсказва за това, някой призрак или „Фейсбук“ Ако и в Италия си имахме своя Путин, ние щяхме да живеем по-добре“.

„Смятам Путин за велик и го казвам искрено“.

Матео Салвини е бил няколко пъти в Крим, снимал се е на Червения площад с тениска с портрета на Путин, влизал е в Европейския парламент с такава тениска, т.е. откровено и рязко се изправя срещу тези сили в ЕС, които се опитват да демонизират Русия.

При това той е и евроскептик и поклонник на Доналд Тръмп по отношение на националните интереси, а не на глобалистките планове на наднационалните елити. Салвини направи от полусепаратистката „Северна Лига“ общоиталианска „Лига“ и подобри резултатите ѝ четирикратно в сравнение с предишните парламентарни избори. Такъв премиер глобалистите не могат да си представят дори и в най-страшните си сънища.

Ако се приеме, че единна Европа стоя на четири крака, а Брекзит и предстоящото излизане на Великобритания може да се сравни с ликвидирането на един крак, то резултатите от изборите в Италия на 4 март могат да се сравнят с нервни крампи във втория. Едновременно с това, наистина, завършва половингодишната епопея за формирането на четвъртото правителство на Меркел в Германия (а във Франция още миналата година на власт се качи изскочилият като дяволче от кутийка проевропейски Макрон), така че двете основни „крачета“ на европейската маса засега са здрави.

Но в Италия победители на изборите станаха Матео Салвини и Луиджи ди Майо, оглавили антисистемното „Движение 5 звезди“ и те са партийни лидери, които са повече от критично настроени към Европейския съюз. „Пет звезди“ и „Лигата“ получиха общо половината гласове на избирателите и това, че се отнасят към различни лагери на политическия спектър вече не е толкова принципен въпрос.

Формално в Италия се бориха три сили: управляващата лява коалиция начело с Демократическата партия, десноцентристката коалиция от партиите на Берлускони и Салвини и антисистемната „Пет звезди“. Най-много гласове получиха десните. Но дясната коалиция едва ли ще успее да сформира самостоятелно правителство – ще се наложи да влезе в коалиция с някой.

Партията на Салвини се нарича популистка, макар и че всъщност „Лигата“ е същото като „Национален фронт“ във Франция и „Алтернатива за Германия“. Иначе казано, силата, която е против евроинтеграцията, за националния суверенитет и против корумпираните и предаващите националните интереси местни политици.

Впрочем „Лигата“ е втора цигулка на тази сцена, основна остава „Пет звезди“. Тази създадена от комика Бепе Грило партия се изправя срещу националната бюрокрация, против европейските чиновници и става глас за обикновения италиански избирател. Който не вижда разлика между десни и леви, патриоти и европейци, а казва: „Майната им на всички“.

„Пет звезди“ с 32% от гласовете става безусловно сила номер едно в Италия. Ди Майо също побърза да обяви, че е готов да формира правителство. При това 31-годишният Луиджи ди Майо, за да стане министър-председател трябва да се договори за коалиция – но с кой?

Против сговор с левицата твърдо се изказва духовният лидер Бепе Грило, значи трябва да се договорят с десните. 81-годишният Берлускони и 31-годишният Ди Майо са направо дядо и внуче . Луиджи учи в първи клас, когато Силвио за първи път оглавява правителството на Италия. Но не възрастта е пречка пред преговорите. За Ди Майо съюзът с Берлускони е невъзможен, защото старецът олицетворява всичко, срещу което „Пет звезди“ се борят. Берлускони е Втората република, чиято кончина се предрича от Ди Майо.

Остава само един вариант – споразумение с „Лигата“ – т.е. с Матео Салвини. Салвини и Ди Майо представляват двете противоположни части на Италия – севера и юга. Но в отношението им към Евросъюза, към мигрантите, към италианската бюрокрация и политическата система имат много общо. И двамата са амбициозни – Салвини също разчита на премиерство. Засега той не възнамерява да се откъсва от Берлускони, но ако все пак реши това, то депутатите от „Лигата“ стигат, за да може заедно с „Пет звезди“ да формират правителство.

Какво може да предотврати формирането на такъв съюз? Недоволството на Европейския съюз? Разбира се, в Брюксел няма да се радват на появата на правителство под ръководството на евроскептици, но с какво могат да противостоят на това? Позицията на САШ, по точно атлантистите като цяло? Но Ди Майо вече летя към Вашингтон миналата есен и там направи наистина еднозначни заявления за привързаността си към англосаксонския свят. Той говори за безусловната принадлежност на Италия към Запада, за това, че САЩ са най-големия съюзник на Италия.

Разбира се, ди Майо не представлява целия спектър възгледи, съществуващи в партията му. Също така в „Пет звезди“ има немалко влиятелни политици, които англосаксонците наричат проруски. Макар и те просто да са проиталиански и дори проевропейски (ако Европа се разбира като съюз от държави, а не наднационално образувание). Затова и Ди Майо във Вашингтон говори за това, че е необходимо санкциите от Русия да бъдат свалени, успокоявайки американците с това, че това е предизвикано от търговските интереси на Италия, а не от геополитиката.

Всъщност в Италия няма политици, които да искат запазването на санкционната война срещу Русия – на практика всички са за смекчаване и постепенното им премахване. Тогава защо Италия не блокира продължаването им от страна на Евросъюза? Защото едно са публичните заявления и настроението на електората, а друго са тайните механизми на италианските власти. Финансовото положение на Италия е толкова зле, а зависимостта и от политиката на ЕС толкова силна, че страната няма да бъде тази, отбелязала края на европейско-руския търговско-политически конфликт. Рим има достатъчно сили, за да засилва връзките на национално равнище, но не и да тласка целия ЕС към примирие с Русия.

При това Ди Майо с неговия призив да се свалят санкциите изглежда просто като антируски ястреб на фона на Салвини и дори на Берлускони. Нали и бившият премиер не скрива своята дружба с Путин и дори демонстративно пристигна при него във вече руски Крим.

За да не се допусне Салвини на поста глава на италианското правителство атлантистите ще имат само един вариант: да се съгласят на този пост да застане Ди Майо. И по-нататък вече от младия южноиталианец ще зависи дали „Пет Звезди“ ще останат верни на своята революционна, антиелитарна програма.

Но не трябва да се съмняваме, че при всеки случай новото италианско правителство ще бъде наречено проруско- Независимо от това дали нов министър-председател ще стане поклонник на Путин или млад привърженик на отмяната на санкциите срещу Русия.

Превод: Поглед.инфо