/Поглед.инфо/ Тя е готова да стане и американска крепост на Балканите
Наистина странна смесица от послания дойдоха тези дни от Европа за Западните Балкани, както свикнахме да наричаме онези 6 страни от региона, които все още са извън ЕС. Но са посочили членството за стратегическа цел на правителствата си.
От една страна, своя доклад за евронапредъка на балканските страни Еврокомисията препоръча започване на преговори за присъединяване на Македония и Албания към съюза и даде надежда на Сърбия и Черна гора да станат членове до 2025 г. Не пропусна обаче да заяви, че "всички бъдещи членове трябва да предприемат сериозни реформи, за да си подсигурят влизането в ЕС".
От друга страна, френският президент Макрон в реч пред ЕП в Страсбург заявява, че "първо самият ЕС трябва да се реформира, преди да започне каквото и да било приемане на нови членки". Макрон не е против свързването на Западните Балкани с Брюксел, но "преди това да осъществим по-дълбока интеграция и реформи в самия Брюксел".
В тази връзка Албания ще трябва да отговаря на доста въпроси във връзка с реформите си, независимо че е член на НАТО от 2009 г. Известно е, че там опозицията в лицето на консервативната Демократическа партия (43 места в парламента от 140 общо) е набрала скорост и от началото на годината организира протести, води бурни дебати, като дори прекъсва заседания на парламента, говори за корупционни практики и атакува управлението при всеки повод. Мотиви като бедност, икономическа криза,
организирана престъпност с участието на правителството,
увеличаване на данъците са разбираеми от албанците. Лидерът на Демократическата партия Люлзим Баша не се притеснява да заяви, че "Албания действа като наркодържава" (по доклад на ЦРУ), че изборите са откраднати, че парламентът е незаконен, премиерът е незаконен, назначаването на главен прокурор е нелегитимно, но цели прикриване на всички досиета за корупция и обявява кампания "гражданско неподчинение". Баша поставя за цел отстраняването от власт Еди Рама. Призовава да не се плащат новите данъци. Организират се масови протести, на които се веят албански и американски знамена и повечето протестиращи са облечени в затворнически униформи.
Бившият премиер Сали Бериша също участва в протестите, които полицията обявява за незаконни. В същото време Албания получава похвали заради предприети реформи в областта на правната система, включително трансформация на системата за избор на съдии и прокурори и то под международен мониторинг. Чуват се слова и като "Албания е светска държава, където живеят хармонично развити религиозни общности, член е на НАТО и е приела западните ценности". Премиерът Еди Рама не забравя да казва по всеки повод, че "започването на присъединителния процес ще мотивира всички албанци за европейско бъдеще". Това при положение, че от 1990 г. до днес 40% от населението на Албания са емигрирали, че 500-600 албанци от страната са в "Ислямска държава" и се очаква завръщането им, че страхът от радикализъм сред мюсюлманите расте, така както расте и броят на джамиите на албанска територия. Днес около 80% от населението са обявени за мюсюлмани, 10% католици и останалите - православни и др.
Не може обаче да се отрече енергията, с която се движи албанското общество и бързото укрепване на държавността в тази малка балканска страна. Та Албания е държава от 1912 г., но още от 1918 г. до 1990 г., както и днес, Тирана води активна политика по отношение живеещите зад граница албанци. В миналото не се е говорило за т.нар. албански фактор, но днес той е в дъното не само на регионалната политика на управляващите в страната, но е и основа за влияние на Запада като цяло, най-вече на САЩ. Видно е въздействието на Тирана върху албанските общности и изградените от тях партии в Косово, Македония, Черна гора и по-малко в Сърбия или Босна и Херцеговина (БиХ).
Красноречив пример в това отношение беше изготвената в Тирана платформа на албанците от Македония,
с която 4 албански партии в Скопие извиваха ръцете
на основните политически партии в страната при съставяне на правителство след последните парламентарни избори. Условията за приемане на албанския език за държавнотворен, за равноправно участие във всички нива на управление, за промяна на символи като знамето, названията на институции, училища, улици, селища, парични знаци и т.н. бяха основание за подкрепа при формиране на правителство и естествено бяха приети. Не е ясно само докога ще продължи натрупването на гняв в тази връзка сред православното население на Македония, което все пак е около 70-75% от населението в страната. Без значение на евроинтеграция и европейски ценности. Този албански фактор присъства не само по отношение на Македония, не само косовските управляващи държат едното си око все към Тирана, но често усложняват живота на Белград заради изяви, които се асоциират с т.нар. идеи за "Велика Албания". Подобни идеи или платформи, които се лансират като албански национален интерес, често разтърсват страните, в които има граждани с албански произход. За Македония това са исканията на албанците да станат "държавнотворни", за Гърция (1-1.5 млн. албанци) - претенции за културно-малцинствени права, за Черна гора /8% албанци/ - участие в управлението и т.н.
На Балканите няма гаранция, че мечтите за величие могат да се контролират или обуздават. Едва ли и присъединителните процеси към ЕС ще осигурят спокойствие в това отношение. Защото тези фактори и идеи се използват при необходимост от геополитическите играчи, за да реализират свои си интереси. За нас остава поне да получим отговор на въпроса какво става
след като Тирана призна наше малцинство на своя територия.
От време на време се появяват информации, че Скопие не се е отказало да предявява претенции към същото малцинство, но сега Македония има други грижи и определено този въпрос не е на дневен ред. Но ние какво правим и как се грижим за това наше малцинство? Да не се получи същото като със Западните покрайнини.
Що се отнася до действията на Албания в регионален план, преиграването например от страна на Тирана при честването на 100 г. независимост (от 1912 г.), бе отчетено като негативен момент в политиката й. В същото време проинтеграционните настроения, които са движеща сила, не пречат албанският национализъм да има и онези съпротивителни сили, които съхраняват достойнство и легитимират единството на албанската общност. Вярна на балканската си политика на "меката сила", Турция активно инвестира в Албания и строи не само джамии. Но при откриването на водноелектрическа централа до Шкодра турците поставиха турското знаме върху фасадата. То е било свалено веднага от присъстващите албанци, защото "ние сме се борили с османците, които ни бяха поробили векове наред, и не можем да се будим сутрин с това знаме пред очите ни".
Друг въпрос е дали така биха реагирали, ако знамето е на САЩ. Защото Вашингтон е нещо като пътеводна звезда и тези дни Албания дори изяви желание да види американско присъствие на своя територия. "За да се контрира влиянието на държави като Русия" според министъра на отбраната Олта Джака. При посещението си в САЩ и при среща с колегата си Джеймс Матис той заяви, че "Албания като член на НАТО желае да отблъсне руските дестабилизационни опити в региона, които включват пропаганда, инвестиции и хибридни дейности". Допълва, че "Албания може да бъде крепост на САЩ в региона". Дали това ще попречи на обявено посещение на руския патриарх Кирил в Албания в края на април? Изтекоха информации, че той не само ще има съвместно богослужение с архиепископ Анастасий, но и ще се срещне с президента на Албания.
Вярна на обявената ориентация, Албания подкрепи въздушните удари в Сирия, нанесени от САЩ, Франция и Великобритания, заради предполагаеми химически атаки в Дума. Президентът Илир Мета обяви, че
"Тирана е на страната на западните съюзници
и подкрепя решителността на президента Тръмп за защита на човешкия живот и правата на човека". Тези атаки бяха определени и от опозицията като "напълно законни", както се изрази лидерът на Демократическата партия Люлзим Баша. Поне по този въпрос има единомислие в Тирана. Защото в доклада на ЕК за напредъка на страната има и условие "за повече диалог между правителството и опозицията", както и за реални действия по отношение на организираната престъпност и корупцията. В този доклад има и изрази като "организираната престъпност и корупцията остават синоним за всяка държава от Западните Балкани" и че "има безпокойство, когато става дума за трафик на хора и мигранти". Е, има трафик и на наркотици, и на цигари, и на всякакви стоки, които носят безчет приходи на определени среди. Изразът "албанска мафия" не е от вчера, но на този етап битките с нея изглеждат загубени. Ако на срещата на върха в София на 17 май Еди Рама се появи с маратонки, значи опозицията ще трябва да почака, за да обяви успех. ЕК вече потупа по рамото правителството. По-важно е и в София, и в Тирана да има действия, за да се решават проблемите на населението. Иначе и албанците, и българите ще продължат да напускат страната си.
Поддръжници на опозицията протестират в Тирана срещу правителството и премиера Еди Рама, изобразен по гротесков начин на тези колажи. Опозицията обвинява Еди Рама във връзки с организираната престъпност.