/Поглед.инфо/ Макрон се опитва да играе ролята на европейски лидер, но немците нямат намерение да поддържат неговите замисли със загуба за себе си.

Въпреки че участниците във военната акция против Сирия (САЩ, Британия, Франция) не скриваха своята цел да окажат натиск върху Русия, след няколко дни западните лидери като по команда започнаха да говорят за диалог с Русия. Най-силно от всички със свойственото му високомерие издигаше инициативи френският президент Емануел Макрон. Немската преса иронизира по този повод: “Предложенията, които са измъкнати [от Макрон] на светло като от шапката на вълшебник са известни отдавна... Трябва да се каже направо: тези трескави инициативи са чиста проба пиар. Макрон се опитва да се представи като велик политик на световно ниво. Но сам той – без прикритието на Вашингтон или без действията рамо до рамо с ръководителя на немското правителство Ангела Меркел почти нищо няма да му се получи“.

В случая с Вашингтон Макрон явно прекали: започна да твърди, че той е „разубедил“ американския президент да не извежда войските от Сирия. Думите „ние разубедихме“ прозвучаха двусмислено: дали заедно с госпожа Мей, дали ние Макрон, президент на Петата република. Така или иначе, Белият дом не пропусна да опровергае това заявление.

Междувременно на германо-френския фронт, въпреки многократните уверения на двете страни в стремежа си да се укрепи съюза, заложен от легендарните национални лидери Аденауер и де Гол, се създава впечатление, че действителността е далеч от това. „Ние се намираме е най-ниската точка“ - цитира интернет-порталът EURACTIV [1] анонимен френски дипломат, коментирал състоянието на двустранните отношения.

Френските експерти упрекват немците за настъпването на „трудна фаза“ в отношенията с Германия: те, видите ли, не проявяват гъвкавост, а налагат своето на принципа GermanyFirst. Директорът на Института Жак Делор говори за разочарованието във Франция от немския бойкот на предложенията за реформи на Евросъюза: въпреки очакванията, Германия „обърнала гръб“ и като резултат „моторът“ на интеграцията работи на празни обороти. А на съвместната германо-френска пресконференция, състояла се на 23 март, журналистът от френската Liberation зададе провокационен въпрос: не са ли твърде много немците, които са начело на европейските структури (освен за другите неща, французите са недоволни и от назначаването на поста генерален секретар на Европейската комисия на немския юрист Мартин Земайр).

На заседанието на Съвета на ЕС по международните дела на 16 април в Люксембург Германия, по израза на френските журналисти, отново „торпедира“ идеята за създаването на единен европейски валутен фонд. Директорът на берлинския филиал на Института Жак Делор, написа в тази връзка в „Туитър“, че е настъпил края на медения месец между Франция и Германия.

Съперничеството действително е на лице: френският президент са кани да поеме ролята на европейски лидер, но немците нямат намерение да подкрепят неговите идеи с ущърб за своята икономика. Резонно е да не се бърза и със създаването на единен бюджет на ЕС – поне не и преди урегулирането на финансовата страна на излизането на Великобритания от Евросъюза. Затова Берлин даде да се разбере, че приемането на плана за реформи на Евросъюза в края на юни, на което разчиташе Макрон е нереално.

В тези условия Сирия за немската дипломация може да отиде на втори план – още повече, че с ръка на сърцето, влиянието на немците в Близкия изток е ефимерно. Непостоянството на оценките на министъра на външните работи Хайко Маас потвърждава това. Преди заседанието в Люксембург Маас се изказа за мирна инициатива, поне заобикаляйки ООН – нали Русия е „блокирала“ Съвета за сигурност. Ще отбележим, че подобно пренебрежение към нормите на международното право не е свойствено на немската дипломация и струва ни се не е подходящо за Хайко Маас – дипломиран юрист. След това същият Маас призна, че без Русия е невъзможно да започне мирния процес в Сирия - „харесва това на някого или не“ (интересно, харесва ли това на самия Маас?) А след заседанието в Люксембург внезапно заяви, че централна роля при регулирането трябва да играе ООН: „международен формат от влиятелни държави“ в рамките на ООН е „пътят, по който ние искаме да вървим заедно“. Заедно с кого? Това е загадката.

Оценявайки дейността на Маас на поста министър на външните работи Spiegel допуска, че при нов министър Германия може да е по-склонна да поеме по-твърд курс по отношение на Русия. Такъв поврат би означавал отказ от традициите на СДПГ, към какъвто в партията далеч не всички са готови. Вестник Frankfurter Rundschau (счита се за близък до СДПГ) пише, че Германия би следвало да заеме самостоятелна позиция по сирийския въпрос. След туита на американския президент „Давай, Русия, готви се!“ трябваше бързо да се свика Европейския съвет за предотвратяване на по-нататъшната ескалация на конфликта. Вместо това европейските лидери са принудени сега да се оправдават пред парламентите на страните си, доказвайки не твърде убедително, че не са действали по указания от Вашингтон, а в името на собствените национални интереси (на това особено настояваше Тереза Мей)

За сега в европейските върхове си изясняват чувствата, немските социолози оперативно проведоха допитване и изясниха, че огромното мнозинство от населението на най-голямата страна в Европейския съюз – Германия е за диалог между Русия и Запада.

Отношенията с Русия внушават безпокойство на 61% от немците още по данните на допитването в началото на април, тоест преди ракетния обстрел на сирийските обекти. В тези условия вестникът на немската лява партия Neues Deutschland нарече циничен призивът на Запада за диалог с Русия, ако той е съпроводен с ултимативни условия. Линията на Макрон във вестника са уподобили на действията на комисар Жув от френската комедия от 60-те години „Фантомас“: стреляме – договаряме се - стреляме – договаряме се... Това би било смешно, ако не беше толкова тъжно: та нали героят, блестящо изигран от Луи дьо Финес, правеше своите номера на екрана в кинокомедията, а Макрон – на сцената на световната политика.

____________

[1] Новинарски портал, чиято щаб-квартира е в Лондон, публикуващ новини за Евросъюза на 12 европейски езика.

Превод: М. Желязкова