/Поглед.инфо/ Ако си спомняте, в средата на юни се случи неприятен инцидент между Франция и Италия. Италианците отказаха да приемат в пристанищата си плавателен съд със шестстотин нелегални на борда, в резултат на което на кораба му се наложи да се отправи в Испания. Тогава президентът на Франция Емануел Макрон се обърна с остра критика по адрес на италианското правителство, обвинявайки го в безотговорност и цинизъм.

В Италия, ясно е, се обидиха за такава претенция и предложиха на Макрон, щом той е такъв Д'Артанян, сам да отвори френските пристанища за бежанците. Съдейки по всичко, Макрон последва този съвет, защото сега от Франция идват новини за това, че в центровете за приемане на бежанците, местата не стигат.

Според Паскал Брайс, ръководителят на френското управление по защита на бежанците и лицата без гражданство, само за миналата година повече от 100 хил. мигранти са подали заявления за предоставяне на убежище. И тези цифри продължават да растат, само че властите вече не се справят с такова количество. Не стигат не само местата, но и парите – на пристигналите във Франция бежанци се изплащат пособия по думите на Брайс „доста незначителни“.

При това Брайс отбелязва, че на властите им „се налага да бъдат изобретателни“, но не уточни в какво се проявява тази изобретателност. През 2016 година, например, властите се обръщаха към гражданите с молба да приютят бежанците в домовете си като посочваха като „бонус“ възможността „да опознаят много неща под формата на междукултурен обмен“. Съдейки по това, че миграционната криза във Франция не намалява оборотите си, призивите нямаха особено въздействие.

При създадените условия, миналите нападки на Макрон срещу италианците изглеждат съвършено несъстоятелни. Сега самият той е принуден да се сблъска с негативните последствия от безумното „гостоприемство“. Освен това не трябва да се забравя и това, че миграционната криза като такава беше провокирана от решението на западните страни да бомбардират Близкия Изток. След Армагедона, който устроиха, би било глупаво да се очаква друг изход.