/Поглед.инфо/ Евроговорът е едно от нещата, които убиват европейската идея.

Това е поток на речта, представляващ солидна конструкция от правилни думи, които съобщават Голямото нищо с особен патос и апломб. Клишета, лозУнги и поливане с кухата лейка.

Евродепутатката Мария Габриел бе номинирана за еврокомисар, кандидатурата й бе представена в МС от външния министър и вице по европеизмите Екатерина Захариева.

Номинацията впрочем е образец за еврошуробаджанащина - Мария Габриел е в семейни връзки с върхушката на Европейската народна партия. Нейният съпруг Франсоа Габриел е част от политическия екип на Жозеф Дол - голямо име на европейската десница и личен приятел на Бойко Борисов, който обаче го нарича Джоузеф. :)

Тук ще приложим част от словото на номинантката при приемането на номинацията.

Признаваме - поплакахме си на тая реч, отидохме до съседните офиси, показахме я на хората, те също се разплакаха. Толкова е трогателна речта, колкото и съдържателна.

***

Мария Габриел (след като е представена от Екатерина Захариева): Най-напред искам да изразя своята благодарност за номинацията от българското правителство и българския министър-председател Бойко Борисов. За мен тази номинация е израз на доверие и междувременно отговорност. Доверие най-напред в натрупания от мен досега опит чрез външнополитическия ми такъв и парламентарната дейност. И отговорност - отговорност да приложа този опит в полза на България. Отговорност България силно да отстоява своя интерес в рамките на общоевропейския, така че всички заедно да продължим да допринасяме за този единен и толкова важен за нас Европейски съюз. За мен е изключително важно да споделя с вас, че водещо в работата ми ще бъде ключовата дума "обединение". Преди 131 години дедите ни са написали на фронтона на Народното събрание "Съединението прави силата". За мен днес тази фраза придобива значението на "Обединението гради бъдещето". Точно това ще отстоявам. България през последните години показа авторитет вследствие на натрупания опит и действия в Европейския съюз чрез правителството и премиера Борисов. Това сега за нас е още едно предизвикателство - България да продължи да бъде обединител за каузи. Образованието ми и моят опит са именно това - низ от изведени успешно докрай обединителни каузи. Каузата "защита на земеделските производители"... в рамките на първия ми мандат (в ЕП, б.р.); една друга кауза, толкова скъпа на сърцето ми, каквато е "защита правата на жените". И тук заедно с министър Захариева сме допринесли за това - България да подпише Истанбулската конвенция*...

***

Тук спряхме.

Читателю, спри и ти за миг, попий потта от челото и се запознай с Истанбулската конвенция. Това е стратегически документ на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Освен България - този остров на домашното ненасилие - конвенцията са подписали също държави като Турция, Азербайджан и Грузия. В тези царства и народи принципно уважават жената - особено ако стои диван чапраз, сервира, отсервира, налива, държи се почтително и има късмет. Истанбулската конвенция е подписана на 2011 и влиза в сила 2014 г. Ердоган миналата година говори публично за "деликатната природа" на жената, която не й позволява да е равна на мъжа. Толкоз за съдържанието на европейските документи.