Нова порция политически натиск върху суверенна България да ратифицира Истанбулската конвенция (т.е. да промени Конституцията си)

/Поглед.инфо/ Поредният благороден натиск идва от ЕК и ЕП, които преди броени часове проведоха поредното заседание, посветено на Истанбулската конвенция. Отново бяхме партньорски призовавани да направим, онова което вече отхвърлиха заедно и един след друг българският народ в своето категорично мнозинство, БПЦ, Главният мюфтия, Католическото и Протестантското вероизповедания, една дузина български академици, професори, журналисти, юристи, архитекти, писатели, депутати, политици, 1/2 от Правителството, Премиерът, Президентът, Вице-президентът, бившия Вице-президент, Половината от парламентарно-представените партии, Министърът на образованието, Министърът на отбраната, и десетки хиляди други български майки и бащи.

Към

ВЕРА ЮРОВА (Чехия)– Еврокомисар по правосъдие, джендър-политики и защита на потребителите – по образование – „културна антропология", работила по линия на джендър-проекти

ФРАНЦ ТИМЕРМАНС (Холандия)- Зам.председател на ЕК, бивш МВнР на Холандия, бивш депутат в ПА на Съвета на Европа

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – Председател на ПЕС

ЗИТА ГУРМАЙ (Унгария) – Председател на ПЕС-жени, унгарски джендър-активист,3 мандата като Председател на ПЕС-жени.

ДЖАНИ ПИТЕЛА(Италия) – председател на групата на социалистите и демократите в ЕП, бивш кандидат за Председател на ЕП на групата на Социалистите и Демократите, евро-депутат от 1999г-2018г., през март 2018г., ще участва в изборите за Парламента на Италия, поддръжник на Хилари Клинтън на изборите за Президент през 2016г.

НИЛС МИУЗНЬЕКС (САЩ от латвийски произход) - Комисар по правата на човека на Съвета на Европа

се добави още един високопоставен европейски чиновник. Повече от очевидно, че залогът за ратифицирането на Истанбулската конвенция е много голям. Дано някои ден да разберем колко голям. Пред него се пречупват Президенти, Премиери, Парламенти, Министри на външните работи, Министри на правосъдието, цели държави, почти 2/3 от европейския континент. В името на какво?

Този път острие на атаката стана естонския Зам.Председател на ЕК Андрус Ансип, евро-комисар по дигиталния пазар, бивш член на комунистическата партия на Естония, а впоследствие Председател на Реформаторската дясно-центристка партия, три пъти премиер на Естония.Това е Премиерът, по време на мандата на който се състоя най-противоречивото обществено събитие в Естония, през 2007г., "Нощта на Бронзовия войник" в Талин, когато силите на реда употребиха прекомерно насилие, за което Естония бе осъдена за нарушение на чл.3 от ЕКПЧ от Съда в Страсбург. С такава правозащитна изява, г-н Андрус Ансип безспорно се нарежда сред най-авторитетните и утвърдени международни правозащитници.

Вишист, с диплома по химия от Университета в Тарту от 1979г., този път, пое благородната и добре платена работа да поучава българските юристи как да защитят българките от насилие. Съгласно текста на Истанбулската конвенция, който комисар Ансип несъмнено познава отлично, това трябва да става, както в мирно време, така и във война, с механимите на консулската защита, при гарантирано равенство на мъже, жени, гейове, лесбийки, транс-джендъри, би-сексуални, и др. субекти на равенството между половете, описани в чл.53 от Обяснителния доклад към Истанбулската конвенция. За целта, вероятно ще се използва „Пакта Рьорих“, за защита на паметниците на културата по време на въоръжен конфликт, подписан на 15.04.1935г.

във Вашингтон, за САЩ от Президента Франклин Делано Рузвелт.

Повлиян от Скандинавската доктрина за семейни отношения, поради близостта на Естония до Скандинавия, комисар Ансип очевидно счита един от най-несъвършените международни договори в областта на правата на човека за най-добрия правен инструмент, предоставящ цялостна рамка на материята за защита на жените от насилие и домашно насилие. За г-н Ансип явно няма никакво значение, че значителна част от разпоредбите на тази Истанбулска конвенция са неизпълними правни норми. Защо да се съмнявам, че г-н еврокомисарят е наясно с Gender Recognition Act от 2004г., британски законодателен акт, който нагледно посочва каква ще деградацията на вътрешното право на европейските държави в резултат на ратификацията на Истанбулската конвенция.

Вероятно, за г-н еврокомисарят дали терминът „психическо насилие“ не е дефиниран в този международен договор, не представлява никакъв юридически проблем на имплементационно ниво. Ако бъде назначен за съдия в съдебна зала в гр.Тарту по дело за нарушаване на Истанбулската конвенция, г-н еврокомисарят ще приложи безпроблемно разпоредбата за забрана на „виктимизацията“, каквото и да означава това в естонското национално право.

Той, разбира се, е запознат не само с правните проблеми, свързани с прилагането на Истанбулската конвенция, но и с нейните медицински аспекти. Лично аз никак не се съмнявам, че еврокомисарят по дигиталния пазар е детайлно запознат със становището на Д-р Пол Р.Макхю (Dr.Paul R.McHugh), бившия Главен психиатър на Болницата "Джон Хопкинс", Балтимор, САЩ, според когото транс-джендърството, което е предмет на Истанбулската конвенция, представлява ментална болест, която не може да бъде излекувана чрез хормонална или оперативна смяна на пола. Нямам никакво основание да се съмнявам, че комисар Ансип познава Кодекса на заболяванията, версия 10, на Международната здравна организация, според който транс-джендърството е ментално заболяване. Трябва ли да се съмнявам, че комисар Ансип отлично знае, че половата предопределеност на човешката личност е кодирана на ДНК ниво и не може да бъде променена клинично. Близостта на генетиката, биологията, психиатрията, от една страна, и химията на комисар Ансип, от друга, несъмнено му дават тежки основания да счита така.

Очевидно, неговите познания по химия, практиката му на инженер в някакво научно звено, а по-късно и на ръководител на Организационния отдел на Районния комитет на Комунистическата партия на Естония в гр.Тарту през 1986-1988г.., го правят един от най-компетентните експерти в областта на международните договори по закрила правата на човека, с особен акцент върху проблемите на насилието над жени и домашното насилие.

Този баща на три отраснали дъщери вече спокойно гледа на навлизането на "джендър-образованието" в училищата и детските градини и ни призовава да му вярваме, че единствената цел на Истанбулската конвенция е защита на жените от насилие. Така, комисар Ансип доразвива Виенската конвенция по правото на договорите от 1969г., като кодифицира на индивидуално ниво призива "вярвайте ми" в нова форма на гаранция за изпълнение на международен договор...

За нас не остава нищо друго, освен да повярваме на уверенията на опитния химик Ансип, че след ратифицирането на въпросната конвенция, положението с насилието над жени в България категорично ще се подобри и всяка трета българка вече няма да бъде жертва на насилие и нейните полови органи няма да бъдат увреждани от насилници, а насилствените бракове ще изчезнат от българския обществен живот и "престъпленията на честта" веднъж завинаги ще останат в историята на Втората република в България (перефраза на Петата Република във Франция).

Ето и една схематизиран непълен биографичен портрет на химика Андрус Ансип,срещу когото нямам лично никакви лоши чувства.

Андрус Ансип

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андрус Ансип (на естонски: Andrus Ansip, роден на 1 октомври 1956 г.) е естонски политик, който заема поста министър-председател на Естония от април 2005 г. до март 2014 г. Председател е на Естонска реформистка партия от 2004 г. до 2014 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ансип завършва Тартуския университет със специалност Химия през 1979 г. Работи в университета като инженер от 1979 до 1983 г. с двугодишно прекъсване, за да отбие военната си служба. Участва в няколко банкови и инвестиционни предприятия.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на Тарту

През 1998 г. Ансип е избран за кмет на Тарту като кандидат на център-дясната Реформистка партия, позиция, която задържа до 2004 г., като се радва на много висок рейтинг според проучвания на общественото мнение. Участвал е в избори за Естонския парламент, но винаги е отстъпвал мястото си, за да остане кмет на Тарту.

Председател на Реформаторската партия и министър на икономиката

На 21 ноември 2004 г. Ансип става председател на Реформистката партия, тъй като основателят на партията става Еврокомисар и се премества в Брюксел. На 13 септември става министър на икономиката, но дейността му на този пост е трудна за оценяване поради кратките срокове, в които го заема.

Министър-председател

След като министър-председателят Партс подава оставка на 24 март 2005 г., Адрус Ансип е натоварен от президента на Естония да състави правителство на 31 март 2005 г. Той успява да състави коалиция с Центристката партия и Народния съюз на Естония, одобрена от парламента на 12 април 2005 г., като Ансип става министър-председател, подкрепен от 53-ма от 101 депутати от парламента. Следват още 2 мандата като премиер, като на изборите през 2007 г. и 2011 г. Реформистката партия неизменно е най-голямата политическа сила, увеличавайки резултата си всеки път. На 4 март 2014 г. Ансип обявява оттеглянето си, за да даде възможност на свой заместник да поведе партията към изборите през 2015 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Андрус Ансип е женен за Ану Ансип (1956). Имат три дъщери.

Всякакви възможни аналогии между комисар Ансип и позната в България политическа фигура, са абсолютно забранени…

Останалото може да се види в youtube, с видеокартина от снощното заседание на ЕС в Страсбург/Брюксел.

Моят единствен въпрос е - желае ли България да върви по този модел на "джендър-защита" на "той", "тя" и "то"и ако да - кога ще направим българския национален химн "джендър-неутрален" по примера на Канада и скоро вероятно на Германия?

ВЛАДИМИР ШЕЙТАНОВ

незавършил химия, юрист-международник