/Поглед.инфо/ Ръководителят на централния административен окръг на Берлин намери в кутията за оплаквания и предложения писма, съдържащи отвратителни откровения:

„Те пълнят шишета с урината си и ни пръскат“. Или :“Те нападат наши колеги“. Може би именно тези хора по-рано са убили лебеди, опекли са ги и са ги изяли. Жалбите са дело на работниците от службата по озеленяване на окръга. „Те“ - това са бездомници от Източна Европа, които в продължение на много месеци нощуват в берлинския квартал Тиргартен.

Щефан фон Дасел, кмет от партията на Зелените, преди няколко месеца въведе използването на пощенска кутия за анонимни съобщения. Той искаше да узнае, пропускайки инстанциите, непосредствено от своите сътрудници какви проблеми имат. Той очакваше да получава критики и предложения за подобряване на работата, но не и капитулация. Но той прочете, че много градинари повече не искат да работят в парка. „А това са зелените насаждения в голям град“, каза Фон Дасел за градинарите. „Понякога им се налага да косят тревни площи, на които се търкалят голите тела на пияни и скитници.“ Но ситуацията в Тиргартен достигна невиждани мащаби.

И по-рано в най-големия парк в германската столица също имаше няколко бездомници. Те се напиваха из храстите, спяха на пейките. Това не беше голям проблем. Ако отговарящите за обществения ред служители ги помолваха да си отидат, те почти винаги го правеха. Но тези времена отминаха. Смята се, че от началото на хилядолетието в Берлин живеят около 2000 бездомници, но има и твърдения, че реално броят им е пет пъти по-висок. Тези оценки са на социалната служба. Но точното количество на бездомниците не е известно никому. В момента в Тиргартен става дума за не повече от 50 „особено агресивни лица“ от Източна Европа.

В същото време паркът е застрашен от съсипване. Проституцията в Тиргартен също придоби нов размах. Много мигранти от Афганистан и Пакистан се опитват по такъв начин да се сдобият с пари за наркотици. По някои от алеите на огромната територия нощно време ходят множество млади мъже, предлагащи сексуални услуги. През юни по пътя, водещ от уютния ресторант Schleusenkrug към гарата „Зоопарк“ беше удушена жена – разстоянието между двете точки е едва 350 м. От жертвата са задигнати телефонът и портфейлът й. Заподозреният – 18-годишен чеченец – беше засечен, когато след известно време включи мобилния телефон на жената. Полицията определи местонахождението му – Варшава. Това е за отбелязване, тъй като обикновено агресивните обитатели на Тиргартен се придвижват в друго направление.

Мнозинството от пристигналите тук през последните няколко години е от изток. „Винаги сме имали бездомници от Източна Европа“, казва Фон Дасел, който от 2009 г. е в окръжната комисия по социалните дела, а миналата година стана кмет. От тогава, когато в средата на първото десетилетие на века към ЕС се присъединиха нови държави, оттам към нас пристигнаха още повече хора. Техният брой се увеличи, когато започна финансовата криза. Но през последните две години не нараснаха просто числата. По думите на Фон Дасел основният проблем са новите граници на влияние.

Кметът оценява душевното състояние на обитателите на парка като „буйстващо“. По неговите думи вече няма никаква обща плоскост за общуване с тях, те загубили всякакви понятия за норми, не се интересуват от собствената си или чуждата сигурност, без значение дали са млади или възрастни. Вероятно, тъй като те просто са преживели по-трудни времена, отколкото техните немски аналози, предполага кметът.

В Берлин този проблем е особено добре изявен. Но той засяга и други големи градове – с всяка следваща година и там пристигат все повече граждани на ЕС без покрив над главите. Просто въпросът там често се решава по-самостоятелно. В мюнхенските приюти, които се отварят по време на студовете, от ноември до април, през последните четири години броят на бездомниците се е увеличил с повече от 80%. От столицата на тази федералната провинция Бавария съобщават, че приръстът е основно не за сметка на немски граждани. Половината са родом от Румъния и България. В двата зимни приюта в Хамбург миналата зима 60% от приютените мъже и жени са били родени в държави от Източна и Югоизточна Европа – почти всички от Полша, Румъния и България.

От 2009 г. броят на необходимите през зимата легла се е увеличил пет пъти. През последните две години бездомните изселници от Източна Европа видимо се увеличи и в Лайпциг. В Кьолн националността на обитателите на зимните приюти не се регистрира, но, по оценка на отговарящите за осигуряване на обществения ред служби, и край Рейн се появяват все повече бездомници чужденци. В местата, където често се установяват бездомниците, често възникват проблеми с чужденците.

Повечето от тях нямат пари и ги е срам.

В много от големите градове на Германия ведомствата отдавна се занимават отделно с проблемите на чуждестранните бездомници. Например в Мюнхен за тях има консултантски пункт, кафене с информационен център, а също така има и проект за бездомни имигрантски семейства. В Хамбург съществуват шест консултантски центъра за чужденци от ЕС. Целта на тези усилия е връщане на гражданите от ЕС в техните родни държави, защото шансовете за преминаване към нормален живот тук са доста съмнителни. Властите водят беседи и осигуряват безплатни автобусни билети. От началото на тази година три автобуса с жители на Източна Европа отпътуваха от Нойкьолн.

Но депортирането, което неотдавна е поискал Фон Дасел, не е решение на проблема. Защото като граждани на Европейския съюз поляци, румънци и българи се ползват със свобода на придвижване. При това правото на пребиваване в Германия за гражданите на ЕС зависи от работно място със задължително социално осигуряване. Но даже и тези, които нямат работа, могат да останат в Германия, за да си намерят заетост. Харчовете по пребиваването би трябвало да носят самите чужденци. Ако търсенето на работа остане безуспешно, правото на престой се губи и гражданите трябва да отпътуват обратно. Право на социални помощи няма, настаняването в жилища за сметка на обществото е невъзможно. Но този, който е отпътувал, може веднага отново да пристигне и отново три месеца да си търси работа.

Различни са причините, поради които в германски градове живеят такова голямо количество чуждестранни бездомници. Важна роля играе отличното икономическо положение на Федералната република. Някои хора пристигат тук съвсем не като бездомници, което затруднява тяхното връщане: те вече нямат пари и ги е срам. Голям брой богати туристи внасят своята дан, изселниците от Източна Европа се надяват на техните пожертвования. И решаващо значение има относително хуманното отношение на законодателите и органите на сигурността към чужденците. Например преди четири години Унгария на практика забрани бездомността.

В Германия полицията като цяло не се занимава с просяци и алкохолици, които не предизвикват неприятности. Само тези, които изваждат на показ рани, спират минувачи или спират деца, за да просят от тях, тук се сблъскват с проблеми. И въпреки това едва ли е лесно да си просяк в страна, чийто език не владееш, и в която не се ориентираш като в родината си. От гледна точка на климата Мюнхен и Букурещ малко се различават през зимата. Защо тогава изселници от Източна Европа не отиват в Испания или Италия, където биха могли да се чувстват доста добре?

Това, което отличава Германия от почти всички нейни съседни страни, е възстановяемата цена на опаковката. Много страни от ЕС събират пари за бутилки, които подлежат на преработка. Но Германия и Австрия са единствените централноевропейски членки на ЕС, в които се начислява сума за консервите и бутилките за еднократна употреба. Това е от голямо значение за бездомниците. Защото благодарение на събирането на амбалаж из града бездомниците могат цяла година да си осигуряват независим доход, без да знаят езика и местността, без образование и без специални умения.

-------------

Мориц Айхорн, в. „Франкфуртер алгемайне“.

Берлин / Германия