/Поглед.инфо/ Два месеца след предсрочните парламентарни избори през октомври след поредица от консултации, някои от които бяха при закрити врата, Австрия вече има правителство, съставено от спечелилата изборите консервативна Австрийска народна партия /АНП/ и останалата на трето място крайнодясна Партия на свободата, определяна като антиевропейска и популистка.

За втори път Партията на свободата получи възможност да е в управлението на страната, след като през 2000 г.тя влезе в коалиционния кабинет на канцлера Волфганг Шусел /АНП/. Тогава това предизвика политически трус и остри реакции в Европейския съюз като14 страни-членки на ЕС замразиха дипломатическите си отношения с Виена. Докато европейците се почувстваха засегнати и застрашени от възхода на партията с лидер Йорг Хайдер, чиито родители са симпатизирали на националсоциализма, а самият той бе станал скандално известен с благосклонното си отношение към нацизма, с ксенофобията и евроскептицизма си, то австрийските избиратели също имаха причина да са недоволни. “Ние не заслужаваме да се държат с нас като с черната овца на европейската политика. Австрия е била и си остава отворена и толерантна европейска държава”, заяви, опитвайки се да успокои европейските партньори канцлерът Шусел. При обявяването на окончателните резултати от изборите през 2000 г.Волфганг Шусел посочи, че е склонен да преговаря с всички парламентарни сили. Лидерът на социалдемократите Алфред Гузенбауер обаче бе категоричен, че партията му няма да участва в правителството и излиза в опозиция. Същата позиция обяви и ръководството на Партията на зелените. В крайна сметка Волфганг Шусел не включи Йорг Хайдер в правителството, а самият той подаде оставка като лидер на АНП. Сега обаче въпреки острите атаки на президентските избори през 2016 г. срещу кандидата на Партията на свободата Норберт Хофер от страна на всички партии вкл. и Австрийската народна партия, които подпомогнаха да бъде избран настоящият президент, издигнат от Зелените, Александър ван дер Белен, представителите на дясната и крайнодясната партия се разбраха относително бързо за съставянето на правителство. Подобно на Алфред Гузенбауер през 2000 г. Кристиан Керн, лидер на Австрийската социалдемократическа партия, излязла на второ място при вота, категорично заяви, че партията му остава в опозиция и ще работи да завоюва отново доверието на избирателите. Този път не последва реакция от страна на ЕС освен дежурно изразените тревоги за това дали кабинетът ще бъде проевропейски настроен.Остро срещу новото коалиционно правителство реагираха Израел и Турция. Засега Израел ще поддържа работни отношения на равнище висши служители с министерствата, ръководени от представител на Партията на свободата, бе съобщено в комюнике на израелското правителство. В него бе посочено, че премиерът Бенямин Нетаняху е в "директен контакт" с канцлера Себастиан Курц, лидер на АНП, а също така, че Нетаняху е поискал от израелското външно министерство, което е под негово ръководство, да определи "линия на поведение" на Израел спрямо новата управляваща коалиция в Австрия. Турция също отправи остри критики към новия кабинет по-специално предвид управленската му програма, в която категорично се посочва, че Виена е против приемането на турската страна в ЕС.„Неуместните и недалновидни заявления в програмата на новото правителство на Австрия, отнасящи се до Турция, потвърждават нашето безпокойство по отношение на политическата тенденция, в основата на която стоят дискриминация и отчуждение“, се казва в официална нота на турското външно министерство. В документа се посочва, че ако програмата в тази си част бъде реализирана, то Австрия „рискува да загуби приятелството на Турция“.

Протести срещу новия коалиционен кабинет и по-специално срещу участието на Партията на свободата в него имаше вътре в страната. Силно полицейско присъствие от около 1500 полицаи, хеликоптери и водни оръдия блокираха района около двореца Хофбург преди церемонията по полагане на клетва на правителството пред президента. Над 5000 демонстранти се събраха на историческия площад "Хелденплац", издигайки плакати, на които пишеше "Нацистите вън" и "Не искаме нацистки свине".

Най-младият държавен секретар, най-младият външен министър (27-годишен) в правителството на социалдемократа Вернер Файман, 31-годишният Себастиан Курц, лидер на Австрийската народна партия от май т.г., стана най-младият канцлер в историята на страната след Втората световна война. Незавършилият обучението си студент по право започва политическата си кариера на 17 години, когато постъпва в младежката организация на АНП, където под крилото си го взима Маркус Фигл, в онези години председател на Виенската младежка организация на АНП. На 23 години Курц оглавява организацията на федерално равнище. Подкрепа в развитието си получава от тогавашния председател на Виенската организация на АНП, а сега еврокомисар Йоханес Хан. Твърди се, че с неговата подкрепа влиза в Градския съвет на австрийската столица и в парламента на провинция Виена. През април 2011 г. Себастиан Курц е назначен на новосъздадената длъжност държавен секретар по въпросите на интеграцията ( част от вътрешното министерство), а от края на 2013 г. е външен министър. На парламентарните избори през 2013 г. е избран и за депутат във федералния парламент.

Постът вицеканцлер и министър по въпросите на държавната администрация и спорта се заема от лидера на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе. Зъботехник по професия 48-годишният Щрахе става през 1991 г. член на партийната организация в 3-и район Ландщрасе във Виена, а 2 години по-късно и неин лидер. В периода 1996-2006 г. е депутат в парламента на провинция Виена. През 2004 г. оглавява Виенската организация на Партията на свободата като целта му е да се пребори за кметското място в австрийската столица, която неизменно от края на Втората световна война се управлява от социалдемократите. Една година по-късно е избран за председател на партията на федерално равнище, а от 2006 г. е председател и на парламентарната група в Националния съвет (Горната камара на австрийския парламент).

Министерството на външните работи по предложение на Партията на свободата се оглавява от експерта по въпросите на Близкия изток, безпартийната Карин Кнайсл, известна с рязката си критика спрямо германския канцлер Ангела Меркел и миграционната политика на ЕС. На Кнайсл принадлежат и някои недипломатични определения както по адрес на Меркел така и за председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, когото тя нарече „невъзпитан” и арогантен, човек, който се „държи като брюкселски Цезар”. Освен това за разлика от общото мнение на институциите на ЕС тя изрази положително отношение спрямо независимостта на Каталуния. „Република Каталуния? Не само на Балканите възникват държави”, заявява още през 2012 г. Карин Кнайсл на страниците на в.”Ди Пресе”. Прави впечатление, че от министерството на външните работи е извадена тематиката, свързана с Европейския съюз. По въпросите на ЕС ще отговаря председателят на Виенската организация на Австрийската народна партия Гернот Блюмел, смятан за едно от най-доверените лица на новия канцлер. Той е отговорен също за медиите, изкуството и културата. Министерството на финансите се поема от Хартвиг Льогер, председател на Управителния съвет на застрахователната компания УНИКА, която е сред водещите застрахователни холдинги в Централна Европа. Министър на икономиката и по въпросите на дигитализацията е бившият изпълнителен директор на телекомуникационната компания А1 Телеком Австрия Маргарете Шрамбьок.

Партията на свободата получава силовите министерства – на вътрешните работи и на отбраната. Херберт Кикл, генерален секретар на партията, ще отговаря за вътрешните работи, а Марио Кунасек, военен, за отбраната.

Спазено е изискването на президента Александер ван дер Белен двете министерства на вътрешните работи и правосъдието да бъдат поделени между двете партии, влизащи в коалицията. Правосъден министър по предложение на АНП е Йозеф Мозер, юрист, президент на Сметната палата на Австрия от 2004 г. до 2016 г. Норберт Хофер, кандидатът на Партията на свободата за президент на изборите през м.г., заема поста министър по въпросите на инфраструктурата.

За първи път от десетилетие правителството ще има говорител. На този пост е назначен 60-годишният дипломат Петер Лаунски-Тифентал, изпълнявал същата длъжност във външно министерство в периода 2002-2012 г., а от 2012 до 2015 г.е отговарящ в ООН за връзките с обществеността и координатор по въпросите на многоезичието. За разлика от досегашната практика канцлерът Курц и вицеканцлерът Щрахе ще се явяват пред медиите само в определени случаи, а в останалото време на въпросите на журналистите ще отговаря новият говорител в присъствието на един или двама ресорни министри.

След постигнатото споразумение за коалицонния кабинет лидерите на двете партии избраха да представят правителствената си програма от 182 страници в скициран вид на пресконференция на хълма Каленберг, където обединените европейски армии са спрели османското нашествие срещу Виена през 1683 г. - избор, който според някои коментатори е символичен предвид негативното отношение и на двете партии към влизането на Турция в ЕС. Пред медиите Хайнц-Кристиан Щрахе изключи свикването на референдум по въпроса за оставането на Австрия в ЕС, каквото предизборно предложение бе издигнато от неговата Партия на свободата. „Стоим зад Европейския съюз, подкрепяме плана на Европа за мир. Една или друга наша позиция ще претърпят определено развитие, вероятно ще имаме спорове, но ще търсим допирни точки. Това е част от демокрацията”, заяви той.Курц посочи, че в Австрия постепенно ще бъде наложена пряката демокрация. „Разширяването на пряката демокрация означава промяна във федералната конституция, което изисква мнозинство от две трети в парламента и след това организиране на референдум. Ще наложим стъпка по стъпка пряката демокрация.“ Неотдавна в местните медии бе съобщено, че представители на по-малкия коалиционен партньор Партията на свободата са посетили Швейцария именно, за да черпят опит в тази насока.

В програмата се посочва, че правителството ще предприеме активни мерки на европейската арена за вдигане на санкциите срещу Русия и ще се опита да съдейства за намаляване на напрежението между Запада и Русия. „Ще опитаме да бъдем част от всяко едно действие в тази посока, ако искате, като посредници в процеса. Ще опитаме да намерим решение в интерес на Европа”, каза бъдещият вицеканцлер Щрахе. Новото коалиционно правителство иска да изработи обща държавна стратегия за миграцията, която да е ориентирана към защита нуждите на австрийските граждани. Правителството ще се върне към режима по границите, предвиден от Шенгенското споразумение, „когато нелегалната миграция бъде спряна и европейските външни граници са подсигурени”, бе зявено на пресконференцията. Пред медиите лидерите на двете партии посочиха 11 принципи на новото правителство: свобода, отговорност, родина, сигурност, равнопоставеност между поколенията, семейство, устойчивост, резултати, равни възможности, яснота, субсидиарност.”

В сряда Себастиан Курц и Хайнц- Кристиан Щрахе представиха в парламента програмна декларация на правителството, в която очертаха неговите приоритети за периода 2017-2022 г.