/Поглед.инфо/ Европейският съюз се готви да шокира света със закон, въвеждат жестока филтрация на всичко, което попада в интернет. Под заплаха са свободното разпространяване на информация, карикатури и меми, научният и културен обмен. Тази „цензура на роботите“ заставя отново да си спомним за превода на руския сегмент от интернет на „китайски път на развитие“.

Още от следващата година европейските потребителите на интернет може да се сблъскат със сериозни ограничения при разпространяването на съдържание, което доскоро се смяташе за безплатно по подразбиране.Инициаторите на засиления надзор за съблюдаването на авторските права в глобалната мрежа бе Европейският парламент. Обновената редакция на проекта на директивата, която трябва да осигури допълнителна защита на притежателите на правата, получи подкрепа от мнозинството депутати: 438 гласа „за“ и 226 „против“ при 39 въздържали се. На зимната сесия този проект може да се приеме окончателно и тогава интернет го чакат големи промени. Според някои хора – фатални.

„Черен ден за открития уеб“.

Най-скандалната точка от проекта стана така нареченият „данък позовавания“. Член 11 задължава интернет-платформите (например сайтовете и блоговете“ да сключват лицензионни споразумения с издателите и да им плащат отчисления за позоваване на тяхното съдържание. С други думи блогърите трябва да дават процент от печалбите (ако имат такива) на производителите на съдържание, преди всичко на медиите. При това член 13 предписва на всички интернет-платформи да поставят специални програми, които да следят потребителите, нарушаващи авторските права.

„Всичко, което искате да публикувате, първо трябва да получи одобрението на тези филтри. Напълно легалното съдържание като пародиите и мемите ще се окажат под прицел“, заяви пред вестник The Independent европейският депутат от Пиратската партия Джулия Рида. На свой ред американската нетърговска организация Creative Commons, защитаваща свободното разпространяване на информацията в интернет, назова приемането на проекта на второ четене „черен ден за открития уеб“.

Още на етап предварително обсъждане категорично против приемането на директивата се обявиха „бащите основатели“ на интернет. Например изобретателят на протоколите URI, URL, HTTP и HTML Тим Бернернес-Ли и още 70 пионери от Световната мрежа изпратиха до ЕП писмо, предупреждавайки за „заплахата над бъдещето на интернет“. Своите опасения също представиха десетки правозащитни организации, начело с фондация Electronic Frontier Foundation. „Представя се, че член 13 ще създаде правна неопределеност, в която онлайн услугите няма да имат друг избор, освен да следят, филтрират и блокират съобщенията, публикувани от гражданите на ЕС, ако в тези услуги искат да продължат да работят“, пише в обръщението им.

Петицията срещу скандалните членове на портала Change.org вече събра повече от един милион гласа. „Те бяха игнорирани. Преди следващото гласуване ще трябва да съберем колкото се може повече гласове“, призовават авторите. Те твърдят, че членове 11 и 13 ще положат пътя към всеобхватна цензура в интернет, тяхното приемане ще подчини Глобалната мрежа на алгоритми за филтриране на съдържанието, които не са защитени от грешки и ще направи платени връзките, свободния обмен на които изначално бе крайъгълен камък на интернет.

Логично е да се предположи, че в случай на влизане в сила на нормите за възнаграждението за разпространяване на информацията големите медии на неголемите интернет-платформи ще намалят потока на лицензионно съдържание, а някои от тях просто ще изчезнат. Под удар също ще се окажат електронните библиотеки и агрегаторите за научни работи. „Данъкът за позоваванията“ ще задължи учените да плащат за споменаването на трудовете на другите изследователи, което ще забави развитието на откритата наука в Европа и техническия прогрес на човечеството като цяло. Ръководителят на Коалицията за академични ресурси и научни издания (SPARC) Ванеса Праудман вече заяви, че новата инициатива нарушава европейските принципи за безпрепятствен достъп към научни трудове и публикации.

Що се отнася до музикалната и киноиндустрията, новият закон ще ускори тяхната олигополизация, тоест съсредоточаването на основната част от съдържанието под контрола на няколко големи играчи. „Виждам в това преките интереси на собствениците на авторските права в областта на кинематографията и звукозаписа, такива като MRAA, RIAA или Sony Music“, заяви пред вестник „Взгляд“ представител на една от най-големите руски АйТи-компании, пожелал да остане анонимен. „Разбираемо е, че на компаниите не им е изгодно записваната под техен лейбъл музика да попада под свободен достъп. Но мнозина музиканти изобщо нямат нищо против такова пиратство. Напротив, благодарение на свободното разпространение на техните песни в интернет, при тях на концертите идват повече хора. Тоест звукозаписните компании пречат на свободното разпространение на музиката и на привличането на фенове, особено, когато става дума за нови, широко неизвестни групи“.

От фотобъзици към културна криза

Първоначално член 13 е предназначен за защита на авторското съдържание от незаконно използване на платформи като Facebook или Google. Прецеденти с разбирателства с най-големите световни търсачки в тази сфера вече е имало – достатъчно е да си спомним доста гръмкото дело „Гилдията на авторите срещу Google“, в чиито рамки писателите обвиниха службата Google Books, че предоставя открит достъп до тяхната интелектуална собственост. Разправията продължи около 10 години и в крайна сметка Върховният съд на САЩ постанови, че компанията Google е „използвала съдържанието добросъвестно“ и не е нарушавала авторските права. Сега, за да се предотвратят нови искове от такъв род Европарламентът иска поставянето на филтри, позволяващи да се открива и трие съдържание, което нарушава авторските права.

Пример за работата на такива филтри може да се види в  YouTube. Те, меко казано разширяват представата на обичайните потребители за авторското право.

Например, щастлив баща публикува видео с децата си, пеещи песничката за скакалчето, а филтърът го блокира веднага, защото така се нарушават авторските права на „Союзмултфилм“.

Всичко това може да изглежда смешно, но ако такава ситуация се повтаря с всеки гиф или скрийншот, няма да ни е до веселба. Експертите не изключват, че с приемането на новата директива под заплаха могат да се окажат мрежовите комуникации като такива, което ще доведе до пълноценна културна криза, нали не можем да си представим съвременната култура без интернет и неговите атрибути – разнообразните меми и фотобъзици.

„На потребителя просто няма да му останат думи, образи, изображения, музика и прочее, за да общува“, коментира ситуацията пред вестник „Взгляд“ доцентът от ВИУ ВШЕ Павел Родигин. „Още повече, че масовият потребител, въпреки надеждите, възлагани на уеб 2.0 и новите медии, не стана производител на оригинално съдържание, а негова потребител и разпространител. Но дори най-оригиналното съдържание не може да съществува извън културния контекст, без неговото възпроизводство. Така новият европейски закон за авторското право наистина заплашва с установяване на корпоративна цензура и пълен контрол не само над съдържанието, но и над самата комуникация, основани на това съдържание. Масовият потребител може да бъде лишен от възможността да произвежда свободно съдържание – тази функция ще бъде на практика напълно приватизирана от корпоративния сектор“.

„Руският бизнес просто ще рухне“.

От техническа страна подобни инициативи са осъществими, макар и не веднага, смята президентът на руския Национален фонд за развитие на криптовалутите Игор Чепкасов. Според него някои западни неправителствени организации, занимаващи се с проверка на данните в медиите, които публикуват материали за развенчаване на митовете и фалшивите новини, имат за това цели програмни комплекси, а някои от тях вече са преведени на блокчейн-платформа. „Така че е възможно да се създаде някакъв мек филтър за отделянето на мемите от реални злоупотреби с авторското право. Но под прицел могат да се окажат и безобидните карикатури. А това е изгодно, разбира се, на корпорациите, дори и ако изключим теориите на конспирациите“, заяви той пред „Взгляд“. При това в този проект може лесно да се види „руската следа“:

„В евросъюза имаха намерение да се борят с потока дезинформация от Русия, но след като не достигнаха парите за съответните разработки, веднага напред излязоха корпорациите и чрез лобистите прокараха „борбата срещу пиратството“.

Но има и добри новини: в крайна сметка това може да помогне на развитието на изкуствения интелект. „Филтърът е експертна система на сървъра, тоест това, което се нарича с модерния израз „Изкуствен интелект“, разсъждава анонимният АйТи експерт. „Всъщност това е самообучаваща се програма, код, който получавайки пример с един образ, просто търси такъв от милион други. Пример е системата за видеонаблюдение  с разпознаване на лица. Тази система вече работи в „Гуугъл“, ние още днес можем да заредим картинка и да започнем да я дирим по целия интернет. Но това изисква огромни изчислителни мощности. Обичайните портали тип новинарски ленти не разполагат с подобни мощности. За това са нужни дата-центрове, които използват видеокарти от промишлен тип, създадени специално за обучаване на тази експертна система. Ще са нужни колосални ресурси за разработката на нови алгоритми, и ако те се осъществят, развитието на изкуствения интелект, разбира се, ще отиде напред. Но има и обратна страна: потребността от толкова много професии може да отиде към нулата“.

Най-близкото последствие от предлаганата инициатива може да стане изчезването на значителна част от развлекателното съдържание. Тогава интернет ще загуби значителна част от своята аудитория, а тези потребители, които използват интернет основно, за да извличат информация, ще трябва да отиват „в нелегалност“. „Разбира се, получаването на информация, както и преди ще бъде възможно, но ще се появят специализирани площадки монополисти и вече не всеки автор ще може открито да публикува просто защото ще трябва да плаща пари“, заяви АйТи-специалистът. „Още днес за хората, които искат да получават знания, съществува собствен „интернет в интернета“, така наричаният darknet, TOR – мрежа от прокси-сървъри, защитени от подслушване. Може да си спомним какво се случи след забраната на „Рутракер“ в Русия: мнозина просто се научиха да използват VPN-сървъри и нанонимизатори, включвайки се към чуждестранен сървър, за да търсят спокойно това, което им е нужно. Може да се каже, че държавата способства техническата грамотност на народа“, допълни той.

Що се отнася до последствията от решението на Европарламента за Русия, едно от тях може да стане ускореното преминаване към интернет по китайски модел, в който всички ключови западни услуги ще си имат собствени аналози, а ресурсите тип Google или Facebook напълно или частично ще се блокират за мнозинството обичайни потребители.

„По принцип следването на пътя на Китай е изход от ситуацията, предполагана от Европарламента“, заяви събеседникът на „Взгляд“ от АйТи сектора- само че Китай изхарчи за своя вътрешен интернет огромни пари и това му отне 15-20 години. Ние днес нямаме такива технически възможности – те ни стигат единствено да създадем интернет като в Северна Корея, когато в страната има само 28 сайта в „белия списък“, а всичко останало е забранено. Ако нещо подобно се случи и у нас, то руският бизнес просто ще рухне“.

Превод: Поглед.инфо