/Поглед.инфо/ Френско-италианските отношения не преживяват най-добрия си период. Причината не е само в отказа на италианските власти да приемат миграционната политика на Брюксел, подкрепена от Париж, но и в желанието на Рим да се противопостави на укрепването на оста Париж - Берлин.

Контурите на тази ос станаха очевидни след подписването на Аахенското споразумение от Париж и Берлин на 22 януари тази година, което предвижда тясно сътрудничество между двете страни в редица ключови области - икономиката, отбраната, износа на оръжие, интегрирането на военно-промишления комплекс, общата културна и информационна политика.

Рим вижда това като опит на Берлин и Париж да дадат на Централна Европа (по отношение на германската геополитика - Kerneuropa) специален геополитически и геоикономически статус в рамките на Европейския съюз. Центърът за вземане на решения в този случай ще бъде в триъгълника Берлин-Париж-Брюксел. Италия няма място тук.

Това противоречи на желанието на Рим да измести фокуса на европейската политика в средиземноморския регион, който има специално стратегическо значение за Италия. Франция е и средиземноморска сила и с оглед на сближаването си с Германия, тя е геополитически опонент за Италия. Интензивността на конкуренцията не се намалява дори от факта, че за Италия Франция е вторият най-важен икономически партньор, обемът на търговията с който достига 80 млрд. евро.

В същото време френската икономика все повече зависи от сътрудничеството с Германия като икономически локомотив на Европейския съюз. Търговският дефицит на Франция в търговията с Германия през 2017 г. е 62,3 млрд. евро, а Франция е на второ място в списъка на ключовите вносители на германски продукти (41 млрд. евро от 2017 г.) и е едно от основните инвестиционни направления за германския капитал (404 милиарда евро).

Италия е зависима от Берлин в много по-малка степен. Търговският ѝ дефицит с Германия е 9,6 млрд. евро, а с Франция 6,7 млрд. евро. В момента Италия е по-ниска от Франция по отношение на разходите за отбрана (1,5% от БВП спрямо 2,3%).

Като противодействие на френско-германския дуумвират, Рим възприема концепцията за „разширено Средиземноморие” (Il Mediterraneo allargato), в рамките на която той вече не разглежда Средиземноморието като географски изолиран или културно ограничен регион.

За Рим „разширеното Средиземноморие” няма ясно определени граници, а на север достига Алпите, на запад се простира отвъд границите на Гибралтар в Атлантическия океан, простира се на юг до африканския Сахел и на изток до Черно море. Бялата книга на Италия подчертава: централната роля на Рим в евро-средиземноморския регион се очаква да се проектира в различна степен до Гвинейския залив и Африканския рог.

„Разширеното Средиземноморие" навлиза в зоната на геополитическото влияние на Франция в Африка. Италианската дипломация е активна в Тунис, Джибути, Мавритания, Буркина Фасо, Чад, Нигер, които Париж счита за своя сфера на влияние ... Присъствието на Рим в Източна Африка се засилва с прогноза за Мадагаскар и Индийския океан.

За да постигне целите, заложени в концепцията за „разширеното Средиземноморие”, Италия залага на подкрепата на Съединените щати. Ако френско-германското партньорство на фона на предстоящото излизане на Великобритания от ЕС заплашва англосаксонското влияние в Европа, преместването на центъра на тежестта на европейската политика на юг, към Средиземно море, с отблъскване на Германия и Франция, съвпада с дългосрочните интереси на САЩ.

За Вашингтон сътрудничеството с Италия е една от многото регионални стратегии. За Рим подкрепата на американците за „разширеното Средиземноморие” и мястото на Италия в него е от ключово значение, тъй като позволява на региона да бъде поставен в центъра на политиката на ЕС и НАТО.

Привличането от Рим на САЩ за решаване на чисто вътрешен европейски проблем говори за отсъствието на единство в Европа. Това ясно се прояви на срещата на високо равнище на южните страни от ЕС (Италия, Франция, Испания, Португалия, Кипър, Гърция, Малта) през януари 2019 година в Никозия, където се планираше обсъждането на общата визия за икономическата политика и политиката за сигурност на страните от Средиземно море.

В края на срещата на високо равнише беше приета съвместна декларация, която подчертава общите интереси на Южна Европа, но едва ли ще получи практическо съдържание поради противоречия в средиземноморската „седмица”.

Отсъствието на признат лидер в тази група привлича вниманието. Теоретично такива биха могли да бъдат Франция, Италия или Испания. Въпреки това, правителствата на тези страни са в несигурно положение - изборните обещания не са изпълнени, социалната и икономическата стабилност не са гарантирани. В Италия например растежът на БВП в края на 2018 г. беше най-лошият за последните пет години.

Най-сериозното разминаване обаче е в различната визия за бъдещето на Европейския съюз от тези страни. Испания и Франция очакват отпътуването на Великобритания и по подразбиране приветстват отслабването на англосаксонското влияние в Европа (Испания - заради противоречивия статут на Гибралтар). В същото време, чрез сближаване с Германия, Франция се премества в контролирания от Берлин лагер на икономически по-успешните държави в Северна Европа.

Италия иска да замени Лондон с Вашингтон. Гърция, Малта и Кипър нямат ясно изразено мнение по този въпрос и са по-заети с разрешаването на настоящите проблеми с мигрантите. В резултат на това пропастта между Южна и Северна Европа се задълбочава.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев