/Поглед.инфо/ Ангела Меркел ще остане германски канцлер. Този широко очакван резултат беше единственият елемент без изненада от немските избори в неделя.

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АГ) завърши много по-силно, отколкото повечето наблюдатели смееха да предскажат, като стана първата непримиримо расистка, настроена срещу чужденците партия, която да има места в германския парламент от времето на Хитлер насам.

Социалдемократите (ГСДП) се сринаха вътрешно, избирайки да отидат в опозиция да ближат раните си, вместо да рискуват друга "голяма коалиция" с Меркел. Свободните демократи, които се върнаха в парламента след четири години без глас, заедно със „зелените“, завършиха малко по-добре от предвиденото, като отвориха вратата за тристранно обвързване с консерваторите на Меркел. По-рано считана за малко вероятна, комбинацията, която германците наричат "Ямайка" (заради цветовете на участващите в нея партии – бел. ред.), сега изглежда като единственият възможен вариант за формиране на правителство.

Ето пет неща от изборите в неделя, които трябва да бъдат запомнени.

1. Залезът на Меркел е започнал

Лидерът на ГСДП Мартин Шулц заяви на Меркел в телевизионно предаване, че тя е "най-големият губещ" на изборите. Може би малко прекалено (особено от кандидат, който току-що е записал най-лошия резултат на партията си), но има някаква истина. Вместо да се занимава с трудни въпроси като миграция, Меркел водеше една неясно формулирана кампания, в която обещаваше "Германия, в която живеем добре и щастливо", като същевременно предлагаше малко конкретни данни за това, как иска да стигне дотам.

„Довиждането“ на Меркел ще бъде дълго, но не може да се отрече, че нейната хватка във властта започва да се разхлабва в момента, в който се върнат първите статистически данни. Да, тя спечели, но подкрепата за партията й спадна с повече от 20% в сравнение с 2013 г., въпреки ниската безработица, силната икономика и множество други позитиви, които по всички правила трябваше да гарантират лесна победа на християндемократите. Дори балансираният бюджет на министъра на финансите Волфганг Шойбле не беше достатъчен, за да могат гласоподавателите да простят на Меркел за действията й по бежанската криза.

Консерваторите в блока на Меркел - особено баварците - вече шепнат "Казах ви това". Вероятно това ще продължи и канцлерът да отиде вдясно по миграцията и въпросите, свързани с "германската идентичност".

2. Германският политически модел, основаващ се на консенсус, е разбит

Следващият парламент ще включва шест партии (седем, ако броите и ХСС, баварската сестринска партия на ХДС на Меркел), представлявайки много по-разнообразно напречно сечение от тялото на политическата палитра в страната, отколкото неговия предшественик. Ще прехвърчат искри.

Включването на крайната десница в парламента ще направи германската политика по-шумна и по-неприятна. Лидерът на АГ Йорг Мойтен заяви в неделя, че конфронтацията и "провокацията" са от основно значение за стратегията на партията. Ако други европейски страни, в които популистите имат силна опора, са някакъв признак, ч свободният от задръжки дух ще зарази политическата сфера, създава определено по-яростен политически климат.

3. Забравете за значими реформи в еврозоната

Консерваторите на Меркел бяха скептични към предложенията за реформи на френския президент Еманюел Макрон още преди неделя. Голяма коалиция представляваше най-добрия шанс за френския президент да осъществи визията си. С тази опция, която сега не е на масата, е малко вероятно отслабналата Меркел да е в състояние да спечели свободните демократи и скептиците в собствената си партия, дори и да иска това. Франция и Германия могат да се споразумеят да установят някаква форма на бюджет и позиция за надзор на еврозоната с титлата финансов министър, но това няма да има обхвата, на който французите, да не говорим за много икономисти, се надяваха.

4. Берлин ще играе твърдо с Европа за бежанците

Германското търпение за липсата на солидарност в Европа на фронта на бежанците вече изтънява. След резултатите от неделя, търсете непосредствена конфронтация с държави като Полша и Унгария. Според мнозина християндемократи, АГ никога нямаше да стигне толкова далече, ако други европейски страни бяха взели полагащия им се дял от бежанци, вместо да оставят Германия да понесе товара. Време е за ответни действия.

5. Това не е Ваймар

Въпреки всички задъхани исторически сравнения си струва да си поемете дълбоко въздух и да си спомните, че Германия е стабилна демокрация. Огромното мнозинство от германците не гласуваха за АГ и повечето от тези, които го направиха, направиха това в знак на протест. Следващите години няма да са хубави, но демократичните основи на Германия са достатъчно здрави, за да издържат на популистката атака.

------------

Матю Карнитшниг, „Политико“.

Берлин / Германия