/Поглед.инфо/ Още дълго ли висшата изпълнителна власт в Германия ще бъде в ръцете на служебно правителство с изпълняващ длъжността канцлер начело? Основен фактор за неопределеността на резултата от втория опит да се формира федерално правителство стана Социалдемократическата партия.
Напомняме, че на 12 януари делегациите на трите партии, участващи в консултациите за възможното формиране на правителство (ХДС, ХСС и ГСДП), съобщиха за пробив – постигане на компромис по програмните настройки на съвместната работа в новото правителство. „Смятам, че постигнахме изключително резултати“, заяви тогава председателят на социалдемократите Мартин Шулц. „Съвсем удовлетворен“ в резултат на преговорите бе и Хорст Зеехофер, оглавяващ делегацията на баварския ХСС. Техният оптимизъм не се забави да окаже влияние върху валутните пазари: курсът на еврото скочи веднага. Но след това неговият полет спря и направи обрат (виж графиката).
Тази динамика отразява неувереността, в която в момента се намират ГСДП и нейното ръководство: на 21 януари трябва да се проведе извънреден конгрес на Социалдемократическата партия, чиито делегати с гласуване трябва да решат дали партията да проведе коалиционни преговори с христиандемократите или не
Десет дни отделят датата на началото на конгреса от публикуването на документа, увенчал предишните консултации между делегациите на ГСДП, ХДС и ХСС – „Декларацията за намеренията“ , обозначили елементите от програмата на бъдещото правителство на голямата коалиция (ако, разбира се, правителство се формира). Голяма част от декларацията е посветена на вътрешнополитическите въпроси: миграцията, данъците, социалната сфера. Външната политика на вероятното (или въпреки всичко невероятното?) правителство на Германия е описана в общи линии. Тонът ѝ е създаден от фразата „Германия е безкрайно задължена на Европа“, затова и основно място е отделено на задачите за засилването на европейската интеграция (в това число за решаването на миграционната криза, която, както се подчертава, носи общоевропейски характер). Трите партии са надяват на задълбочаване и разширяване на германско-френския тандем. В добрите стари времена го наричаха локомотив или мотор на европейската интеграция, а сега става дума за „ключ“ . Обаче, докато преди и локомотивът, и моторът в действителност бяха стартирани от Франция и Германия, то днес право за „ключ“ предявява и амбициозната Полша, претендираща след Брекзит да повиши собствения си статут в ЕС. При това отношенията между Берлин и Варшава са далеч от хармония и подстрекател на кризата е полската страна. За това особено ярко свидетелства повдигнатият по нейна инициатива „репарационен проблем“.
През септември 2017 г. в полския Сейм бе представена експертиза, в която се доказваше, че Полша има право да иска от Германия репарации за загубите, понесени в периода на Втората световна война в резултат на военните действия и окупационната политика на фашитките власти. Полша оцени щетите на 48, млрд. долара. Тогавашният външен министър на страната Витолд Вашчиковски по йезуитски уверяваше, че Полша съвсем „не хвърля сянка върху полско-германските отношения“. Германците пък смятат репарационния въпрос за юридически и политически закрит, което на 17 януари за пореден път бе потвърдено от външния министър на Германия на срещата с новия му полски колега Яцек Чапутович.
Въпреки това първите дипломати на двете страни взеха решение да открият дискусиите по въпроса за репарациите на експертно равнище – очевидна отстъпка от страна на Германия. Новият полски министър смята, че „тази сложна тема“ трябва да бъде предмет на обсъждане. „Полша, както и преди, настоява за репарации“, констатират германските медии. На пресконференцията след срещата Габриел призна, че за Европейския съюз германско-полските отношения са също толкова важни, колкото и германско-френските. Да не би да се получава, че поляците спечелиха, настъпвайки мазола на германската външна политика – признанието на вината за престъпленията на Третия райк? Дали това ще окаже влияние върху външната политика на новото правителство?
Според последните социологически проучвания, в новата (засега призрачна) голяма коалиция германците предпочитат да видят като вицеканцлер Зигмар Габриел, а не Мартин Шулц: на въпроса „Кого бихте желали да видите на поста вицеканцлер в новата голяма коалиция“ – 33% отговарят – Габриел и едва 22% - Шулц. Бившият председател на Европейския парламент е желан в ролята на нов външен министър на Германия от едва 11% от допитаните, докато Габриел е виждан на този пост от 32% от участниците в анкетата. То ест. Габриел е фаворит (настоящият министър на отбраната Урсула Фон дер Ляйен е на второ място с 13%). Преди година, когато Шулц получи от Габриел юздите на партийното ръководство, положението бе съвсем различно - тогава социалдемократите чакаха от Шулц чудо: победа на изборите. Както стана известно, чудо не се случи. Шулц отдавна прави впечатление на неуверен в себе си човек: ту води партията си в опозиция, ту се бори за участие в правителството, ту говори за „изключителни успехи“ на консултациите в тристранен формат, ту обещава да преразгледа резултатите от тези консултации... Не е чудно, че социологическите агенции стигат до извода, че Шулц има „проблем с имиджа“ – дори в сравнение с неблестящите оценки на Ангела Мекел и Хорст Зеехофер. (Виж графиката).
Списание „Шпигел“ предлага: нека на конгреса Шулц обяви, че подава оставка от поста си, но голямата коалиция да се състои. Самият той заяви, че ще сложи край на политическата си кариера, ако преговорите за съставянето на голямата коалиция се провалят. Впрочем, той толкова често се показва като политически ветропоказател, че вече малцина вярват на неговата дума. Партията се разцепва. Отделенията ѝ във федералните провинции Саксония-Анхалт и в Берлин, както и нейната младежка организация категорично отхвърлят участието в правителството. Затова пък в провинция Западен Рейн-Вестфалия, откъдето на 21 януари ще пристигнат четвърт от делегатите, партийното ръководство се изказва в полза отговорността за ръководството на страната да се приеме.
Неизвестен партиен функционер, на чието мнение се позовава швейцарският „Нойе Цюрихер Зайтунг“ смята, че силите на привържениците и противниците на участието на социалдемократите в четвъртото правителство на канцлера Меркел са равни. Мартин Шулц призовава „с оптимизъм“ да се пристигне на конгреса. При желание и двата варианта – отказът от коалиционни преговори и съгласие за такива, могат да се тълкуват като повод за оптимизъм. Обаче важното е друго .
На първо място сходството на декларациите, приети в резултат на двата опита за формиране на правителство. „Други партньори, сходни резултати“, признава „Франкфуртер Алемайне Цайтунг“. Това не е случайно – германската политическа система се бои от стъпването на нови територии – и като последствие политическата инициатива в ЕС преминава към Франция, докато Полша откровено тегли одеалото към себе си.
Кризата обхваща не само ГСДП. Въпреки цялата дисциплинираност на християндемократите и при тях започват разговорите за назрялата необходимост да се смени поколението в ХДС. В баварската партия ХКК промените вече преминаха, чува се ропот в редиците на „Левицата“, смени се ръководството на „Зелените“, неустойчиво е положението в „Алтернатива за Германия“, а популярният лидер на либералите Кристиан Линднер е принуден да се оправдава пред еднопартийците за срива на преговорите за създаването на „ямайската“ коалиция.
И новите избори (които са също възможни, ако социалдемократите се откажат от преговори, а Ангела Меркел не пожелае правителството на малцинството) едва ли ще изведат Германия от политическата криза. В крайна сметка избирателите не са променили настроенията си твърде много в сравнение със септември.