/Поглед.инфо/ Премиер- министърът на Полша Беата Шидло след срещите си с премиерите на Литва и Латвия Саулус Сквернялис и Марис Кучински и посланика на Естония в Полша Хари Тиидо заяви единомислието на Варшава и прибалтийските републики по проблемите на сигурността, на източната политика, енергетиката и инфраструктурата.

Какви крачки са готови да предприемат Полша и Прибалтика за да демонстрират това единомислие?

През 2014 година литовското пристанище Клайпеда прие първата партида втечнен газ от Норвегия. През 2015 година норвежкият газ удовтелворяваше вече 18% от потребностите на Литва.

След това норвежкият газ от Литва потече към Естония, покривайки 15% от потребностите на тази република (останалите 85% се покриват за сметка на газа от Русия).

Да се приема газ от Литва е скъпо удоволствие (трябва да се плаща мито за влизането на норвежкия газ в Литва, излизането му от Литва, влизането му в Латвия, излизането му от Латвия и за влизането му в Естония), но в Талин не искат да се отказват от скъпотията. Към 2020 година Литва, Латвия, Естония и Норвегия планират да създадат единен енергетичен пазар без митнически и други бариери.

В техните планове е отбелязано също и прокарването на газопровода GIRL от полския терминал Свиноустие към Литва, където към тръбата могат да се включат латвийските и естонските оператори. През лятото на 2016 година се вдигна много шум във връзка с пристигането на първия танкер с втечнен природен газ (ВПГ) от САЩ, а Полша обяви за реализацията на мащабния проект “Инициатива на три морета” (Троеморие) за създаването на единна енергетична система на пространството между Адриатика, Балтика и Черно море.

Проектът се ползва от подкрепата на Съеднинените щати, тъй като американците си поставят за задача “да зачистят” енергетичния пазар на Европа от руския конкурент за собствения си ВПГ. За себе си Полша оставя фукцията на главен транзитен пункт на американския газ в страните от Източна Европа, което е доходно и геополитически изгодно, но изисква сериозна реконфигурация на съществуващия баланс на силите в източната част на Европа..

(рус. ез.)

Поэтому Польша, Латвия, Литва и Эстония обсуждали также в Варшаве будущее «Восточного партнёрства» – антироссийского политического проекта вовлечения в орбиту влияния Запада большой группы постсоветских государств, а именно: Украины, Белоруссии, Молдавии, Грузии, Армении и Азербайджана. В случае реализации этого проекта Российская Федерация была бы отброшена в Азию.

«Восточному партнёрству нужно придать чёткий политический облик и конкретные цели в будущем»,  – подчеркнула Беата Шидло. С момента своего рождения при содействии Варшавы в 2009 году «Восточное партнёрство» изрядно поблекло и потеряло энергетику. Многие страны, вовлечённые в этот проект, снизили градус антироссийской риторики (Молдавия, Грузия) или поддерживают партнёрские и союзнические отношения с Россией (Армения, Белоруссия). 

Программа, следовательно, нуждается в обновлении, и Польша всеми силами старается придать ей второе дыхание в преддверии саммита «Восточного партнёрства», который должен состояться в ноябре 2017 года. В апреле сего года в Варшаве прошла встреча глав МИД стран Вышеградской группы (Польша, Чехия, Словакия, Венгрия), на которой было указано на необходимость со стороны Брюсселя обозначить чёткие европейские перспективы для стран партнёрства. За восемь лет существования программы подобные перспективы расплылись в воздухе и остаются малоосязаемы. 

Реанимация «Восточного партнёрства» нужна польской верхушке для успешной реализации проекта Троеморья. Варшава видит «Восточное партнёрство» как переходную площадку, этап на пути формирования более бескомпромиссного антироссийского политического блока.

Польские эксперты уже указывали на возможность участия в проекте Украины с перспективой расширения Троеморья на Кавказ. Грузия нужна в Троеморье как задел для выхода на Кавказ, Украина – для того, чтобы лишиться статуса транзитёра российского газа, уступив этот статус Польше. Ту же судьбу Варшава готовит Белоруссии, через которую российский газ подаётся в Калининградскую область, Литву и Польшу. 

Во-первых, Польша хочет стать монополистом в области газового транзита, и конкуренты ей ни к чему. Во-вторых, Белоруссия в Троеморье превратилась бы в послушное орудие в руках Варшавы, что в свою очередь создало бы потенциальную угрозу обеспечению газом Калининградской области, где присутствие Военно-морского флота России не позволяет полякам установить контроль над восточной частью Балтики.