/Поглед.инфо/ На 11 ноември Полша отбеляза столетие от своята независимост и край на периода, който в Полша наричат „150-годишната неволя“.

По време на Първата световна война, през ноември 2016 г. на окупираната от Германия и Австро-Унгария руска територия Царство Полско е образувано марионетъчното Кралство Полско. А датата 11 ноември 1918 г. се бележи от поляците не само като деня на края на Първата световна война, колкото деня, в който във Варшава пристига Йозеф Пилсудски, освободен от немската крепост Магдебург.

Този столетен юбилей се отбелязва с международен размах. Още през май за десетмесечен „Рейс на независимостта“ е изпратен учебния платноход „Дар Молодежи“, който трябва да посети 22 пристанища в 18 страни по света. Корабът посрещна 11 ноември в Япония, а след това се отправи към САЩ. Друга акция стана изпълнението на „Мазурката на Домбровски“ (националният химн на Полша) в повече от 600 града на света – повечето в самата Полша, но „Марш, марш, Домбровски“, бе пят ви в Киргизия, и в Ливан.

Но демонстрацията на единството на полската нация не бе успешно. В навечерието на празника бившият полски премиер, основател на партия „Гражданска платформа“, а сега председател на Европейския съвет Доналд Туск, по време на реч в Лодз и разсъждавайки как Пилсудски изтласква болшевиките, как и Лех Валенса се бори успешно с тях, неочаквано задава на публиката въпроса: „А защо и вие не победите съвременните болшевики?“. Тези думи вдигат буря – всички разбират, че става дума за управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС) на Ярослав Качински.

Сравнението между партията на Качински и болшевиките е нелепо, но след няколко дни Туск трябва да се оправдава и да обяснява, че под болшевики той има предвид единствено болшевиките и никой друг. Цялата тази история демонстрира градуса на антисъветските (и антируски) настроения в полските елити, а освен това открива дълбочината на противоречията вътре в полския управляващ клас.

Между двете партии – „Гражданска платформа“ и „Право и справедливост“ се води постоянна и ожесточена борба. ПиС има много поклонници в провинцията, но в големите градове гласуват за ГП. Тази тенденция се потвърждава на местните избори през октомври: ако като цяло в страната партията на Качински спечели заедно със съюзниците си с повече от 6% преднина, то в гласуването за кметове в големите градове побеждава коалицията начело с „Гражданска платформа“.

Освен възбудилите публиката думи на Туск за „Болшевиките“ витае сянката на скандала и над Марша на независимостта във Варшава. Той вече от няколко години е устройван от националистите и всеки път тази акция балансира на границата на масовите безредици. Затова и кметът на Варшава забрани шествието, но съдът отмени забраната. В крайна сметка съставът на марша се оказа много своеобразен: начело на колоната вървяха президентът Дуда и министър-председателят Моравецкий, а отзад шестваха футболни хулигани и привърженици на националистическите организации с бръснати глави.

Според различните оценки, в центъра на Варшава в този ден са се събрали между 200 и 250 хил. души. Полицията се опитва да отдели редовните граждани от националистите, но всичко изглежда така, все едно ПиС организира и оглавява шествие, в което намират място дори и италиански наофашисти, пристигнали да подкрепят полските „братя“.

Националистите оправдават своята репутация: има огньове, сблъсъци, подпалване на флага на ЕС (на 12 ноември полската полиция обявява награда за данни за осмелилите се да сторят това). Накратко празникът става огнеопасен. И още – той има забележим антиукраински акцент.

Първоначално ултрасите от Вроцлав пристигат в Лвов и се събират на Личаковското гробище. На мемориала на орлетата (орлетата – полските опълцченци, участвали в края на 1918 – началото на 1919 г. в боевете с подразделенията на Западноукраинската народна република и отбранявали Лвов) поляците запалват факли и разгръщат голям транспарант „Лвовски орлета! Този лозунг прославя полската слава на 100 години!“. Така поляците почитат тези, за които според тях „полската проукраинскса държава забравя“.

Няколко дни по-късно в Коломия (Ивано-Франковска област) неизвестни оскверняват кръстовете на гробищата на полските войници. Отговорът последва незабавно – в Подкарпатско воеводство е осквернен гробът на украински свещеник.

Преди 11 ноември посолството на Украйна във Варшава предупреждава украинците, живеещи в Полша за възможни провокации и ги призовава да внимават. И макар да успяват да избегнат сблъсъците между поляци и украинци, националистите, маршируващи по Варшава (напомняме: заедно с президента на министър-председателя на Полша), скандират: „Полша за поляците, поляците за Полша!“, „Лвов и Вилно ги помним“, „Лвов и Вилно винаги полски!“.

Важно е и това, което произнесе Анджей Дуда, изнесъл реч пред Гроба на незнайния войн и спомнил си за Лвовските орлета. Той съпровожда своята реч със сантиментални стихотворения, написани преди сто години.

„Мамо, с мен ли си

Не чувам твоите думи -

В очите ми е тъмно…

Но ние защитихме Лвов“.

На площад „Пилсудски“ във Варшава е погребан неизвестен доброволец – юноша, загинал в боевете за града, който сега е областен център на Украйна и думите на полския президент „Ние защитихме Лвов“, прозвучават по цялата страна.

След това от Киев трябваше незабавно да долети протестна нота, но министър Климкин написа поздравително приветствие на поляците, в което провъзгласи: „Вашата независимост е и наша независимост!“. Началникът на външно министерство отбеляза и „съвместните победи“ на поляците и украинците над Русия. Не по-малко сервилно видео-послание записа и посланик Дешица, а зданието на украинското посолство във Варшава бе осветено с цветовете на полския флаг.

Освен в това във Върховната Рада, а освен това в Киевското метро откриха изложба, посветена на независимостта на Полша, устроиха акция, по време на която от горящи свещи бе очертан гербът на Реч Посполита. В операта бе проведе празничен концерт в изпълнение на музиката на Падеревски, един от бащите на полската независимост. А в неделя вечер на 11 ноември мостът над Днепър засия в червено-бели огньове. „Юбилейните мероприятия се организираха и от други украински градове. Изглежда, че полският орел е покрил тези дни с крилата си не само Лвов, но и цяла Украйна“.

Превод: В.Сергеев