/Поглед.инфо/ Илюзията, че всичко е наред в Европа след бруталното споразумение за икономии с Гърция това лято, скоро ще бъде прекратена от нова криза, този път във възхваляваната като „успешен опит“ от ЕЦБ и МВФ - Португалия. Много скоро, вероятно до няколко седмици, ще стане ясно, че както в Гърция или в Германия през 1931 година, мерките за строги икономии и увеличаване на данъците не са изходен път от национална икономическа криза.

Изборите за парламент от четвърти октомври разрушиха фасадата на игрите на статистическа манипулация, финансови трикове и измама, които позволиха на консервативното правителство да настоява за успех при прекратяването на португалската икономическа криза.

Правителството на Пасуш Коелю, неолиберал, загуби мнозинството. Дясноцентриската му коалиция спечели изборите, но загуби мнозинството, като спечели 38,5% от гласовете. Почти две трети от гласоподавателите дадоха своят вот за една от левите партии, които са противници на мерките за строги икономии. Коелю е на власт от юни 2011 година, когато кризата в ЕС причини големи проблеми за националните правителства.

Решителният проблем около предизборната кампания бяха мерките за строги икономии на правителството на Коелю от 2011 година. Призивите за облекчаване на тези мерки и преосмисляне на португалските отношения с еврото, са подобни на тези, които вкараха Ципрас и Сириза във властта.

В Португалия левият блок, воден от Антонио Коста, спечели абсолютно мнозинство в парламента. Въпреки ясния и категоричен избор на гласоподавателите срещу мерките за строги икономии, португалският президент Кавако Силва, бивш член на партията на Коелю, посочи лидера на дясноцентристите да състави правителство на малцинството, което да продължи курса си.

Оправдавайки отказа си за нормални демократически порядки, Силва обяви странния аргумент, че „за 40 години демокрация никое правителство в Португалия не зависило от подкрепата на анти-европейски сили, като например силите, които водеха кампания против Лисабонския договор, разрушаване на монетарния съюз и изваждането на Португалия от еврото, плюс разформироването на НАТО“.

Имайки предвид какво се случи в Гърция и миналата година в Кипър, виждаме накъде се насочва ЕС, а именно към съветски тип или Оруелския „1984“-стил, тоест управление от горе, този път от безхарактерните евро-технократи, които обслужват интересите на корпоративните гиганти и политическа мрежа, като не се интересуват от традициите на истинската демокрация, правото на представителство или дори простото човешко благоприличие.

Фалшиви цифри

Аргументите на Ангела Меркел, комисарите и технократите е, че всеки опит за противопоставяне на мерките за строги икономии няма да бъде толериран. Те всички повтарят мантрата на “успеха“ за тези четири години на мерките на Коелю, за изправянето на Португалия в икономически план. Проблемът е, че това е целенасочена лъжа. Трябва да се вгледаме по-навътре в безработицата, най-правилната мярка за икономически прогрес.

Откакто Коелю стана премиер на дясноцентриското правителство през 2011 година, той посочи цифрите за безработица като доказателство за начина, по който мерките за строги икономии „оздравяват“. Посланието му бе ясно: „Просто бъдете малко по-търпеливи, скъпи граждани, и скоро ще бъдем в рая. Просто се доверете на МВФ, ЕЦБ, правителствата на ЕС...“ Месец след месец, до това лято, официалните данни сочат, че числото на безработни пада.

По-специално, след кризата в Еврозоната през 2011 година, Евростат направи промяна в дефиницията за незаетост. Тази година Брюксел заяви на всички правителства, че техните статистически агенции не могат да броят незаетите хора в обучителни програми или финансирани от правителството схеми, макар те да нямат реална работа.

От 2011 година португалските правителствени агенции изобретиха свои статистики за безработица, които показваха нещата в много по-добра светлина, отколкото всъщност бяха - икономическа стагнация. Триковете включват любопитни неща, като класифициране на данни. Не са включени 300,000 млади хора, които напуснаха Португалия по време на кризисните години в търсене на по-добър живот. Нито пък хората, които са се отказали да си търсят работа. Тези, които са се отказали, тъй като няма работни места, са броени като „неактивни“, а не безработни. Това важи и за работещите на половин работен ден или сезонните работници.

Според икономиста Хосе Калдас, сътрудник в центъра за социални изследвания в университета Коимбра, правителството на Коелю отпуска грантове на частни компании, които да наемат безработни. Те от своя страна са принудени да работят на безсмислени работи, само и само да не загубят социалните си плащания. Според него, когато всички трикове се съберат, реалността е, че „един на пет португалци, който може или иска да работи, не може да си намери работа. Може би един на четири. Това са реалните числа.“ Това поставя безработица на нива 20-25%. Толкова за четири години „възстановяване“.

В замяна на заем, на стойност 78 милиарда долара, правителството на Коелю увеличи данъците. По-високи данъци и нарастваща безработица не е икономическо „възстановяване“, поне не и според мен.

Дълг

Втората част на режима на мерки за строги икономии на Коелю е факта, че португалският публичен дълг остава астрономически. Днес португалският дълг достига 130% от БВП в еврозоната, където 60% е очакваният лимит. По-лошо, за разлика от Италия, чийто числа на процентен дълг-БВП са подобни, 70% от португалския дълг се държи от чужденци, като, например, банки в Германия. Не така стоят нещата в Италия, където едва 35% от дълга се държи от външни субекти, като това прави „гръцки сценарии“ малко вероятен. Историческият опит показва, че щом публичният дълг на една страна удари 130% от БВП, той е невъзвръщаем. Всичко това прави реалната възможност за дефолт в следващите месеци.

Предстояща политическа криза

Това е истинската картина на оформящата се политическа криза, като вероятно ще видим продажбата на португалски ценни книжа, по подобие на Гърция през 2012 година. След противоречивата номинация на Коелю, коалицията на партиите против мерките за строги икономии в парламента формира мнозинството, което може да свали правителството, като това може да стане дори през ноември.

Целият Европроект е отначало граден на прогнила основа - Споразумението от Маастрихт. В дъното си, то не държи на интересите на европейците, но на големите банки и техните съюзници.

Превод: Евгени Рушев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели