/Поглед.инфо/ В Естония се разгаря сериозна политическа криза – президентът на страната публично спори с членовете на собственото си правителство. Цялата работа е там, че една от местните политически партии избра за себе си като враг не само Москва, но и Брюксел и дори лично Ангела Меркел. Как така?

В края на април в Естония се закле ново правителство на страната, сформирано от Центристката партия „Отечество” и национал-радикалната Консервативна народна партия на Естония (ЕКРЕ). Церемонията се оказа помрачена от скандал.

Първоначално министър-председателят Юри Ратас (Центристка партия) и членовете на неговото правителство един след друг чинно се заклеха да работят за благото на народа на Естония. Но внезапно, когато дойде ред на новоизпечения министър на търговията и информационните технологии Марти Куузик (ЕКРЕ), присъстващата на церемонията президент Керсти Калюлайд демонстративно излезе. Така тя реагира на обнародването на обвиненията по адрес на Куузик. Естонските издания пишат, че уж „с години е тероризирал морално и физически” своята бивша съпруга.

Резонансът бе не на шега. Марти Куузик първоначално заяви, че не вижда основания да напуска министерския пост и обеща да защити в съда своята репутация. „Президентът можеше да уважи правото на съдебните органи да признаят някого за виновен. Не мога да изляза от правителството за неща, за които съм невинен”, заяви Куузик. Но когато се разбра, че прокуратурата е завела срещу него наказателно дело, той не издържа и обяви оставка. На свой ред Калюлайд заяви, че оставката на Куузик „ободрява всички жени в Естония” и благодари на пресата и правоохранителните органи, че така бързо са се справили с несъстоялия се министър.

Наистина той, както и преди, твърди, че не е посягал на бившата си жена, не е хвърлял по нея масата, не е чупил ръката ѝ, както твърди пресата. Той твърди, че е станал жертва на планирана операция по очерняне. Впрочем, Куузик признава, че миналата година бившата му жена наистина си чупи ръката, но това, според нея, се случва зимата на двора. „Просто загуби равновесие”, заоправдава се бившият министър. Но вече малцина му вярват, нали между другото се изясни, че преди няколко месеца полицията го е хванала пиян зад волана.

Естонските журналисти, така успешно разровили се в съмнителните части от неговата биография, могат да се поздравят за успеха. Нали резултатът от работата им стана не само калта по репутацията на Куузик (сам по себе си той не интересува никого), а мощният удар по репутацията на партия ЕКРЕ, в чиито редици влизат министри-еднодневки. Ненапразно ръководителят на тази партия, новоизпеченият естонски министър на вътрешните работи Март Хелме, раздразнен от поведението на Калюлайд по време на историята с Куузик, я посъветва да се замисли за своето съответствие със заеманата длъжност.

Основаната през 2012 година радикално-шовинистична Консервативна народна партия на Естония принадлежи към нов за Прибалтика тип. Ясно е, че тя е русофобска по дух, агитира за окончателното ликвидиране в Естония на руските училища и дори е против ратифицирането на пограничния договор с Русия (на основание, че в състава на днешна Русия влизат изконно естонски земи”). Подобно в страните от Прибалтика не се осъжда, дори напротив – приветства се. Но с ни най-малък плам ЕКРЕ се обявява срещу „злотворното” влияние на Евросъюза. Това е партия на класически евроскептици.

В най-нагледен вид това се прояви през ноември миналата година, когато в Рийгикога (парламента) се обсъжда дали Естония трябва да се присъедини към рамковия Глобален пакт на ООН за миграцията, който бе приет месец по-късно на специалната международна конференция в Маракеш. Документът се отнася до такива проблеми като защитата и интеграцията на мигрантите, а също така повишаването на достъпността на начините за легална миграция.

Естонските депутати обсъждаха тази тема много бурно. И тогава заместник-председателят на Консервативната народна партия Мартин Хелме заяви, че естонският народ трябва да даде на правителството и на президента ясен сигнал, че подкрепата за подобно споразумение е неприемлива. „Договорът от Маракеш е сплетен зад гърбовете на мононационалните държави заговор, въпреки конституционния ред на стремящ се да ни превърне в отправна точка за мигрантите. Това е основателна програма по ликвидиране на мононационалните държави и е поощрение на мултикултурализма.

Консервативната народна партия инициира събиране на подписи против миграционното споразумение на ООН. В най-кратки срокове тази петиция бе подписана от повече от 20 хил. души. И ето тогава в ситуацията се намеси президента на Естония Керсти Калюлайд, изказала се, напротив, в подкрепа на подписаното споразумение. Тази криза достигна кулминация на 26 ноември, когато в Талин, на площада пред Рийгикога премина многохиляден митинг срещу „предателската миграционна политика” (вече втори за месец), организиран от „консервативните народници”.

Дошлите скандират, че ако Естония подпише Пакта на ООН за миграцията, с времето това ще доведе до масов наплив на бежанци и ислямизация на държавата. Много негатив бе изказан по адрес на германския лидер Ангела Меркел, която естонските десни смятат за основна виновница за миграционното нашествие в Европейския съюз.

Затова пък се изрази подкрепа към властите на Унгария и Полша, отказали се да се присъединяват към споразумението на ООН. Представителите на естонските социал-демократи също дойдоха на митинга – председателят на партията Евгений Осиновски, Свен Миксер, министърът на културата Индрек Саар, вътрешният министър Катри Райк, депутатът от Европарламента Индрек Таранд.Те искат да изяснят своята позиция, но агресивната тълпа съвършено не е настроена да ги слуша – раздават се недоволни скандирания и освирквания. Индрек Тарант се опитва да достигне до трибуната. Но на него се нахвърлят, повалят го и започват да го ритат. По-късно Мартин Хелме обвини Таранд, че той уж е дошъл пиян на мигинга.

След като социалдемократите си тръгнаха, ръководителите на ЕКРЕ успяха отново да излязат с речи пред съмишлениците си. Ръководителят на партията Март Хелме (баща на Мартин) сваля шапката и гръмко казва: „Свен Миксер, защо зад гърба на народа кроиш такива престъпни машинации с невярно тълкуване на споразумението на ООН и лъжеш за този документ в медиите? Уж Естония губела съюзници, ако не подпише споразумението. Извинете, но нима Русия е наш съюзник, нима Зимбабве, Конго и Нигерия са наши съюзници? Междувременно истинските ни съюзници – Австрия, Белгия, САЩ не се присъединиха към споразумението”. Протестиращите подкрепиха думите на Хелме с буря от овации.

Но в крайна сметка Рийгикогът с мнозинство одобри присъединяването на Естония към Пакта на ООН по миграцията. Това предизвика недоволство сред електората на десните. Но заявленията на ЕКРЕ по повод мигрантите, които в тази партия открито наричат „мръсотия”, „човешки отпадъци” и „лениви хлебарки”, направиха „консервативните народници” токсични изгнаници в очите на Брюксел и послушните му естонски управляващи политици. Още повече, че ЕКРЕ извърши и друг непростим в очите на европейските либерали грях – обещава да отмени понастоящем действащ в Естония „Закон за съжителство”, узаконил, в частност, гей-браковете.

В началото на март в Естония се проведоха парламентарни избори. Повечето участващи в тях политически сили в рамките на своята предизборна кампания се заклеха никога да не си сътрудничат с „екстремистите и маргиналите” от ЕКРЕ – такива обещания дава и премиерът Юри Ратас, оглавил Центристката партия. Но след изборите му се наложи да отстъпи от своите обещания. За „центристите” тези избори се оказаха неуспешни – и за да се запази властта и премиерския пост за Ратас, им се наложи да създадат нова коалиция с участието в това число и на доскоро презираните „консервативни народници” (те пък събраха прилично количество гласове). А социалдемократите изобщо дори не попаднаха в новото правителство.

Ръководителят на ЕКРЕ Март Хелме обеща неговата партия да не стои с ръце на джобовете в новото правителство. „Ние ще влезем в правителството, ако успеем да постигнем това, което искаме: да отменим закона за съжителството , да осъществим постепенния преход на образование на естонски език, да спрем и прегласуваме настоящия проект за спрем проекта „Рейл Балтика”., да получим въоръжена или независима гранична служба, която не само да проверява документи, но и при нужда да защитава границата”, заяви Хелме.

Повечето влиятелни политици се опитаха да откажат Ратас от спора с национал-радикалите. Самият ръководител на фракцията на Алианса на демократите за Европа (АЛДЕ) в Европарламента Ги Верхофстад изпрати на Ратас писмо с призив да се откаже от плановете си по формиране на правителствена коалиция с участието на ЕКРЕ. В своето писмо бившият премиер на Белгия настойчиво иска да не се приема тази партия в коалицията, наричайки ЕКРЕ „дяснорадикална и напомняща на фашистките режими в Европа”. Според него това сътрудничество „ще навреди на естонското общество и на геополитическите позиции на държавата, причина за непоправими вреди на нашето забележимо сътрудничество в либералното семейство”.

Опитите за уговаряне се оказаха без резултат – и сега противниците на ЕКРЕ избраха друга тактика – те се опитват да дискредитират „консервативните народници”, обвинявайки ги във всякакви грехове. След успешната атака над Куузик пресата атакува вече самия ръководител на партията Март Хелме. Обвиняват го, че той е взел на работа за съветник бившия военен Марк Майоров, който преди години се изгаври с думи над жена, желаеща да получи длъжност в армията. Няма съмнение, че сега ще водят усилени разкопки с цел да се извлекат по-съществени компромати от членовете на ЕКРЕ.

Тук трябва да се разбере, че един от противниците на естонската Консервативна народна партия е самият президент Керсти Калюлайд. Нали тя е идеалният евробюрократ, готов във всичко да се подчини на диктата на Брюксел. От май 2004 година тя бе представителя на Естония в Европейската сметна палата.

Калюлайд е привърженик на национал-либерализма по естонски – макар и да не иска закриването на руските училища и асимилация на рускоезичното население, тя във всичко останало се смята за идеален привърженик на „либералните ценности”. Антиевропейският и антилиберален патос на ЕКРЕ предизвиква нейния неприязън. Това е семейна черта на президента. Наскоро братът на президента Раймонд Калюлайд, бивш високопоставен функционер на Центристката партия, я напусна гръмко – в знак на протест против коалицията на „центристите” с „консервативните народници”.

Няма съмнение, че войната между „либерали” и „националисти” в Естония ще се изостря.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели