Приемницата на Меркел започна с нападки срещу Русия

/Поглед.инфо/ Ангела Меркел се оттегли от поста председател на ХДС, получавайки като прощален подарък диригентска палка от партията си. Трябва да се признае, че Меркел спечели този рунд и успя да наложи на конгреса своя приемник – Анегрет Крамп-Каренбауер, от която Петро Порошенко очаква „подкрепа в отпора с руската агресия“. Но ще дочака ли това?

„Дойде време да открием нова глава“, заяви Ангела Меркел на конгреса на ХДС. Под нова глава се разбира нов председател – партиен лидер. „Фрау канцлер“ напуска този пост, но планира да остане ръководител на правителството до 2021 г. Съответно, ако след три години блокът ХДС/ХСС спечели изборите, канцлер най-вероятно ще стане новият партиен лидер.

Тоест Анегрет Крамп-Каренбауер. Тя събра 517 гласа на партийни делегати от 1001 възможни. Този факт с пълно право може да се смята за политическа победа за Меркел.

Това, че канцлерът, на когото не спират да му препоръчват скорошна оставка заради миграционната криза и рязкото падане на популярността на ХДС, се нуждаеше от напълно „свой“ човек начело на партията, бе очевидно. Това, че този абсолютно „свой“ човек за нея е именно Крамп-Каренбауер, също.

В началото на годината, когато разговорите тип „Меркел трябва да се пенсионира“, се засилваха, канцлерът изтегли Крамп-Каренбауер в Берлин от провинция Саар, където тя оглавяваше местното правителство, назначавайки я за генерален секретар на партията (Във ФРГ за разлика от СССР, това не е ръководител на партията, а дясната му ръка).

При това основният конкурент на Крамп-Каренбауер на партийните избори – Фридрих Мерц бе противник на политиката на Меркел и на практика се намираше във вътрешнопартийна опозиция. Бивайки бивш лидер на фракцията на ХДС в Бундестага, той дълги години не заема никакви постове. Но въпреки това той събра почти половината гласове на партийните делегати. Мерц се подкрепя от германския бизнес и от тези, които искат партията да се върне на предишните си позиции – с християнски уклон и без политика на „открити врати по отношение на мигрантите“.

Крамп-Каренбауер също дава да се разбере, че тя е по-консервативна от Меркел. Например, внимателно-критично се отзовава за гей-браковете, но това няма никакво значение: гей-браковете са вече въведени, този въпрос едва ли ще го преразглеждат в Германия, а новият председател на ХДС не демонстрира особено желание по този въпроси. Що се отнася до мигрантите Крамп-Каренбауер иска да се създават ислямски училища с образование на немски език по германски програми. Така, видите ли, екстремистите ще намалеят.

Виж, в областта на риториката към Русия няма принципна разлика, която да се забележи между двамата политици. Мерц дори можеше да изглежда малко по-радикален. Например и двамата кандидати говорят за нуждата още веднъж да се помисли за съдбата на „северен поток-2“ заради „поведението на Русия“. Но Мерц призовава да се мисли за това дали този проект е нужен изобщо, докато Крамп-Каренбауер смята отмяната му за извънредна мярка и предлага да се търсят други начини за натиск върху Москва (например да се поставят квоти на транзита на газ).

Самата Меркел, напомняме, при цялата си критика по адрес на Русия защитава „Северен поток“ твърдо и последователно“.

„Ако Крамп-Каренбауер стане канцлер то ние с въздишка ще си спомняме времената, когато начело на Германия бе Меркел“, подчертава германският политолог Александър Рар пред „Взгляд“. Още по-нагледно потвърждение на тезата му е скандалът около ареста на украинските съдове в Черно море. „Трябва да се направят изводи от получения опит, който говори, че нашата линия на поведение все още не е достатъчно твърда. Иначе Путин нямаше да се реши на подобно действие“, заяви по този повод Крамп-Каренбауер, призовавайки за засилване на санкциите. Тя предлага да се забрани на руските съдове, пристигащи от Крим или от водите на Азовско море да влизат в европейските пристанища.

А правителството на Меркел реагира сдържано на черноморския конфликт, приемайки украинската позиция с явен скептицизъм и отказа на Киев публична подкрепа.

Крамп-Каренбауер се изказа и по проблема на Донбас – според нея това е още един пример за „руска агресия“:

„В Източна Украйна Русия подкрепя сепаратистите – това е факт, десетки хиляди украински войници загинаха – това е факт, половината население на Донбас е принудено да бяга – това е факт, цели региони са опустошени – това е също факт“.

Това е наистина важно заявление, което говори много. На първо място за това, че Крамп-Каренбауер изобщо не познава Донбаския конфликт. Ако я вълнуваше и интересуваше, щеше да знае, че властите на Украйна говорят за по-малко от три хиляди загинали войници, а не за „десетки хиляди“.

Следователно нейното заявление е продиктувано от нещо друго. Например от желанието да повиши тон, говорейки за Русия. Тоест русофобията е стока, която може да се търгува в ХДС при борбата за гласовете на партийните делегати. По-резките изказвания на Мерц за „Северен поток-2“ свидетелстват в полза на същото: той уж се смяташе на кандидата от деловите кръгове, а деловите кръгове на Германия подкрепят „Северен поток-2“ и се изказват за края на „войната със санкциите“. Но информационното пространство в Германия е настроено рязко антируско, алтернативната позиция на такива партии като „Алтернатива за Германия“ се премълчават (защото „не трябва да се дава думата на фашисти“, и критиката към Русия остава необходима позиция – ето защо кандидатите си мерят русофобията.

Впрочем, това не е толкова важно от гледна точка на практическата политика.

Меркел разчита, че новият председател на ХДС ще я подкрепя във всичко и ще продължи нейния курс и след 2021 г. Но и самата Меркел бе любимка на Хелмут Кол и негова приемница на поста партиен лидер, но в крайна сметка не остави от неговите политически принципи камък върху камък, отвеждайки партията към либерализъм и по-голяма подкрепа към САЩ. Кол вследствие, както твърдят в Германия, силно съжалява избора си.

А трите години, които остават до новите избори за канцлер, могат да променят много – и във ФРГ, и в Донбас, и в Европа като цяло. И в главата на Крамп-Каренбауер, който ще започне по-добре да разбира външнополитическите въпроси, по които се изказва сега. При това няма никакви гаранции (напротив, има обосновани съмнения), че ХДС ще успеят да спечелят изборите през 2021 г. и дори че Меркел ще успее да остане на канцлерския пост дотогава.

Но предварителните резултати са такива, че „политическото погребение“ на Меркел за момента се отлага. Тя успя да наложи на партията своя приемник, или дори, както смятат недоброжелателите „свое пълно копие“. Копие, което ще трябва обаче да действа внимателно: гласуването показва, че делегатите на конгреса са разделени почти наравно и ако се случи нещо, везните могат да се наклонят на другата страна.

В смисъл, към страната на някой друг политик и потенциален канцлер, може би дори Мерц. Но едва ли към по-„проруска страна“. С Меркел начело на федералното правителство и при последователната антируска истерия в германските медии, такива перспективи, за жалост, не се предвиждат. „Тук цялата система трябва да се сменя“, както казва водопроводчикът от брадатия съветски виц.

Превод: В.Сергеев