/Поглед.инфо/ В неделя в Швеция се представиха окончателните резултати от парламентарните избори. Както се и очакваше, партията на евроскептиците „Шведски демократи“ постигна рекордни резултати, макар в течение на цялата кампания да се опитваха да ѝ вменят „сговор с Путин“. Но тайната на този успех не е в протестите против политиката на ЕС и на НАТО, а като цяло заради това, че в страната на Карлсон се е надигнала вълна от престъпност.

Окончателните резултати от изборите в Рикстага са такива, че властта най-вероятно ще остане същата, но ще стане извънредно неустойчива: 144 мандата се падат на управляващия блок на социалистите и „зелените“, 143 на опозиционната десноцентристка партия, още 62 на партията „Шведски демократи“. Рекордът на последната предизвика ужас у повечето световни медии. Аналитиците пишат за „шокиращата победа на радикалните националисти“, за „въстанието на крайнодесните“ и „идването на власт на бандите на неонацистите“. Международният хор оплаква либерална, толерантна, мултикултурна Швеция, която дълги години бе страна – еталон на победилата политическа коректност.

Не се размина и без „руска следа“. На популярната карикатура лидерът на „Шведските демократи“ Джими Акесон седи в ръцете на военен с лика на Владимир Путин.

Всъщност нищо извънредно не се е случило: това, че управляващата Социалдемократическа партия показва най-лошите си резултати за последните сто години на фона на мигрантската криза, е нещо напълно предсказуемо. А резултатът на „Шведските демократи“, които са против миграционната политика на правителството и поддържат курс за изход на страната от ЕС, не достигна до смелите прогнози. Преди няколко месеца говориха, че антимигрантската партия ще може да събере четвърт от гласовете, излизайки на второ място. И това бе предизвикано от факта, че бандите мигранти в страната започнаха да преминават към открит терор срещу населението.

Отделни райони от най-големите градове на Швеция – Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо вече отдавна са окупирани от новопристигналите, ставайки зона, където местните жители и полицията нямат достъп. Но тази година кървавите разправии на вчерашните бежанци заляха и по-рано спокойните квартали. Така, през януари двама убийци насред бял ден влязоха в семейна пицария в Стокхолм и застреляха неин посетител.

През юни трима души бяха убити, а трима ранени по време на престрелка в интернет-кафене в Малмьо. Още един човек бе застрелян преди няколко дни. Общо през последната година в страната бяха регистрирани 129 престрелки, в които загинаха 19 души, двойно повече в сравнение с 2016 г.

За последните няколко години Швеция зае трето място в Европа по брой на убийствата с употреба на огнестрелно оръжие, далеч изпреварвайки дори такава неблагополучна страна като Босна и Херцеговина. По количество изнасилвания северното кралство заема първо място в ЕС.

Дори шведската полиция бе принудена да признае, че властта на улиците на Малмьо, където почти половината от 300-те хиляди жители са чужденци, принадлежи на няколко могъщи мигрантски банди. Те се занимават с рекет, сутеньорство, продажба на наркотици и тероризират местното население.

 Подобна ситуация се е наложила и в Ринкебю – печално знаменит район на столицата. Някога този квартал от многоетажни къщи бе витрина на „шведския социализъм“ – в рамките на специална програма там построиха евтини, но чисти и удобни жилища, разселиха там обитателите на старите запуснати квартали на стария Стокхолм. Днес, според официалната статистика, там живеят 16 хил. души, 91% от които са с произход от страните в Северна Африка и Близкия изток.

Там отказа да изпраща пощальони шведската пощенска компания „НордПост“. Тук не влизат куриери, доставящи храна и прочее стоки. А журналистите там постоянно ги бият, разбивайки им лицата и камерите.

Полицията гледа в Ринкебю рядко, а ако реши да проведе операция, разгневените мигранти излизат с тълпи по улиците, палят и преобръщат полицейските коли и замерят офицерите с камъни.

Официалните структури в Ринкебю на практика не съществуват и реалната власт на място принадлежи на банда под названието „Патрулите на смъртта“. Мигранти от Сомалия търгуват с наркотици и взимат дан от собствениците на кафенета и хостели.

Всичко това е в резултат от полубезумната миграционна политика, в резултат на която 10 милионната страна, започвайки през 2012 г., прие почти половин милион бежанци и разбира се, не успя да ги асимилира. В резултат кралството на Карлсон постепенно се превърна в рекордьор по убийства и изнасилвания.

Програмата на „Шведските демократи“ е напълно да се закрият границите за мигрантите от „страните в третия свят“, да се дава право на жителство единствено на граждани от съседните държави и да се разгърне широкомащабна борба срещу организираната етническа престъпност. Още една важна точка е да се изнесе на всенародно обсъждане членството на Швеция в ЕС. Освен това „демократите“ са категорично против влизането на страната в НАТО.

Успехът на изборите за Рикстаг не означават, че тази партията с толкова радикална (по съвременните измерения) програма ще може да осъществи всичките свои идеи. „Шведските демократи“ попаднаха в ситуация, добре позната на партията на Геерт Вилдерс в Холандия и на „Алтернатива за Германия“: всички парламентарни сили отказаха да си сътрудничат и да влизат в коалиция с тях.

Но настоящето влияние на партиите достига, за да блокират много инициативи на левите партии и тихичко да прокарват своята програма.

Изборите в Швеция демонстрираха тенденцията, която се проявява и във Франция, в Италия, в Германия. Става дума не само за успех на десните – налице е преди всичко банкрут на левите. Именно заради упадъка на старите партии, управляващи европейските страни в течение на половин век, ръст бележат неголемите нови амбициозни политически движения, рискуващи да нарушат табутата и да обсъждат „политически некоректни проблеми“.

В традиционните „хайверени демокрации“ избирателите се дразнят от това, че прословутият „шведски социализъм“ те са го построили изключително за себе си. Живеейки в разкошни домове в центъра на Стокхолм на стойност от стотици хиляди евро и наслаждавайки се на пожизнени партийни синекури, те искрено не разбират проблемите на простите шведи в стремително променящата  се етническа среда.

Управляващите кръгове правят табу всяко обсъждане на темата с мигрантите. Достига се до смешно. Героят от нашумелия шведски филм „Квадрат“, получил главна награда в Кан,  търси своя откраднат портфейл в цветен район на Стокхолм. При това политкоректният режисьор толкова се страхува да не прояви „расизъм“, че изобщо не показва чернокожите обитатели на този район. Многоетажките изглеждат стерилно пусти, макар и всъщност там да бродят стотици напушени мигранти от Афганистан и Сомалия.

„Шведските демократи“ не се страхуват поне да наричат нещата с истинските им имена, изправяйки се против етническата престъпност и напомняйки на избирателите, че хипотетичното влизане на страната в НАТО няма да реши реалните проблеми. Междувременно докато шведските данъкоплатци пръскат пари за „защита от Русия“, тях продължават да ги колят и грабят по улиците на собствените им градове.

В съвременна Европа такава позиция се нарича или „неонацизъм“ или „сговор с Русия“ или и двете неща едновременно.

Превод: Поглед.инфо