/Поглед.инфо/ Но държавите не са длъжни да признават еднополови бракове

Генералният адвокат в Съда на ЕС Мелхиор Ваделет обяви, че с оглед на свободата на пребиваване на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства понятието „съпруг/съпруга“ обхваща съпрузите от един и същ пол. Съобщението бе огласено днес от пресслужбата на съда в Люксембург.

Въпреки че държавите членки са свободни да разрешават или не брака между лица от един и същ пол, те не могат да възпрепятстват свободата на пребиваване на гражданин на Съюза, като отказват да предоставят на неговия съпруг от същия пол, който е гражданин на трета държава, право на постоянно пребиваване на своята територия Румънският гражданин г-н Коман и американският гражданин г-н Хамилтън живеят съвместно в Съединените щати в продължение на четири години, след което през 2010 г. сключват брак в Брюксел. През декември 2012 г. г-н Коман и неговият съпруг правят искане пред румънските власти да им издадат необходимите документи, които да позволят на г-н Коман да работи и пребивава постоянно в Румъния заедно със съпруга си. Искането се основава на Директивата за упражняването на свободата на движение, позволяваща на съпруга на гражданин на Съюза, който е упражнил тази свобода, да се присъедини към съпруга си в държавата членка, в която последният пребивава.

Румънските власти обаче отказват да предоставят на г-н Хамилтън това право на пребиваване по-специално с мотива, че той не може да бъде квалифициран в Румъния като „съпруг“ на гражданин на Съюза, тъй като тази държава членка не признава еднополовите бракове. Тогава г-н Коман и г-н Хамилтън подават жалба пред румънските юрисдикции, за да оспорят решението на румънските власти. Сезиран с възражение за противоконституционност, повдигнато в рамките на този спор, Конституционният съд на Румъния отправя до Съда на ЕС въпроса дали на г-н Хамилтън в качеството му на съпруг на гражданин на Съюза, който е упражнил своята свобода на движение, трябва да се предостави право на постоянно пребиваване в Румъния.

В представеното си днес заключение Мелхиор Ваделет уточнява преди всичко, че юридическият проблем в основата на спора не е свързан със законодателството относно брака между лица от един и същ пол, а със свободното движение на гражданите на Съюза. Макар обаче държавите членки да разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак между лица от един и същи пол в своя правен ред, те трябва да изпълняват задълженията си във връзка със свободата на движение на гражданите на Съюза.

По-нататък генералният адвокат констатира, че директивата не съдържа никакво препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на качеството „съпруг“, така че това понятие следва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза. В това отношение генералният адвокат подчертава, че понятието „съпруг/съпруга по смисъла на директивата обхваща връзката, основана на брак, като същевременно то е неутрално от гледна точка на пола на съответните лица и е независимо от мястото на сключване на брака.
В този контекст генералният адвокат счита, че с оглед на общото развитие на обществото в държавите — членки на Съюза през последното десетилетие, що се отнася до разрешаването на брака между лица от един и същ пол , практиката на Съда, според която „понятието „брак“ съгласно общоприетото в държавите членки определение се отнася до съюз между две лица от различен пол“, вече на може да бъде поддържана. Генералният адвокат отбелязва и че понятието „съпруг/съпруга“ по необходимост се свързва със семейния живот, който е защитен идентично в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В това отношение генералният адвокат припомня, че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е признал, че еднополовите двойки, от една страна, могат да водят „семеен живот“, и, от друга страна, трябва да им се предостави възможност да получат юридическо признаване и правна защита. Освен това ЕСПЧ е приел и че що се отнася до събирането на семейството целта, състояща се в защита на традиционното семейство, не може да обоснове провеждането на дискриминация, основана на сексуалната ориентация.

При тези обстоятелства генералният адвокат счита, че понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на директивата обхваща и съпрузите от един и същ пол. Следователно такова лице също може да пребивава постоянно на територията на държавата членка, в която неговият съпруг се е установил в качеството си на гражданин на Съюза, след като е упражнил своята свобода на движение. Този извод важи и за държавата по произход на посочения гражданин, когато се завърне в нея, след като е пребивавал постоянно в друга държава членка, в която е развил или укрепил семеен живот, какъвто е случаят с г-н Коман и г-н Хамилтън.