/Поглед.инфо/ “Бивайки ирландец, смятам, че единствената граница на Ирландия може да бъде само по море. А съществуващата граница е изкуствена, тя е поставена от Англия и в интерес на Англия”, заяви пред “Взгляд” активистът от партия “Републиканска Шин Фейн” Дярмуд МакДъглас. Той смята за напълно вероятно ново завихряне на насилието в Ълстър, ако Великобритания излезе от ЕС по “твърд” сценарий.

В понеделник от Лондон пристигнаха тревожни новини. Източник от агенция “Блумберг” съобщи: министър-председателят Тереза Мей е отменила решаващото гласуване по Брекзит, което трябваше да се проведе във вторник в Камарата на общините. Напомняме, че депутатите трябва да утвърдят или отклонят договора на Великобритания с ЕС. Новината за отлагането се разпространи сред цялата световна преса. Но официално потвърждение (или опровержение) от “Даунинг стрийт” засега не е пристигало.

Източникът на “Блумберг” твърди: Мей е отменила гласуването, след като я предупреждават за риска за “разрушително поражение”. Но отмяната на гласуването заплашва също с разрушителни последствия. Ако долната камара на парламента подкрепи сделката между Лондон и Брюксел, то на 29 кралството ще напусне ЕС. Ако гласуването не се състои или мнозинството депутати каже “не”, то кралството пак ще излезе от ЕС, само че по най-вероятен твърд сценарий без всякакво споразумение.

И тогава границата между Ирландия и Северна Ирландия (Ълстър) отново ще раздели засега единния ирландски народ. Работата е там, че в договора с ЕС се подразбира отсъствието на “истински” граници.

При такъв случай, както смятат много експерти, ще започне постепенното размразяване на конфликта ,който разтърсва Обединеното Кралство от началото на ХХ и до 1998 г., когато е сключен мир. Британските сили за сигурност ще трябва отново да издигат гранични стълбове и пропускателни пунктове с единствения съсед, с който Великобритания има сухопътна граница: Република Ирландия.

Именно това, че и двете страни влизат в ЕС, се смята за една от решаващите причини за стихването на конфликта между протестанти и католици, между англосаксонци и ирландци.

За това дали ще се върне на първите страници на световните вестници абревиатурата ИРА, вестник “Взгляд” говори с Дярмуд МакДъглас, активист на “Републиканска Шин Фейн”, която последователно се стреми към отделянето на Северна Ирландия от Великобритания”.

“Взгляд”: Господин МакДъглас, вие радвате ли се, че Брекзит върна вниманието на световната общност към темата Северна Ирландия?

Дярмуд МакДъглас: Да, и това е хубаво, че въпросът Северна Ирландия стана отново актуален. Той твърде дълго бе игнориран. Казват, че тече мирния процес, но и окупацията се запазва. Има стремеж на хората, които се смятат за ирландци и живеят в Северна Ирландия, да прекратят тази комедия

“Взгляд”: Каква е вероятността, “размразяването” на проблема със северна Ирландия да доведе до ново насилие?

Дярмуд МакДъглас: Това е напълно възможно. Именно заради това британците не искат да възстановяват твърдата граница между Ирландия и Северна Ирландия. Ако се появят гранични постове и пропускателни пунктове, това отново ще постави полицията в положение на мишени на фронтовата линия. Ако има твърда граница, то хората отново ще осъзнаят, че окупацията продължава. И има определени хора, за които пропускателните пунктове ще изглеждат дори по-подходящи мишени за атака, отколкото полицейските служители на улицата. И ще се върнем там, където бяхме преди много години.

Така че единственото решение на проблемите на Северна Ирландия не е излизането от Великобритания или поне имитиране на такъв изход. С други думи, ако западните правителства кажат: “ОК”, ние ще се върнем към тази тема след две, три, десет години. Но никой няма да постъпи така. Правителството на Северна Ирландия в момента е в колапс, както през 70-те години. Всички начини, с които се опитваха да решат проблема, се провалиха. Единственият начин, който не са пробвали е да оставят Северна Ирландия на ирландците.

Бивайки ирландци, смятам, че единствената граница на Ирландия може да бъде единствено по море. А съществува изкуствена граница, тя е поставена от Англия и в интерес на Англия. Тя не е нужна.

“Взгляд”: Преди няколко дни БиБиСи съобщи, че започва съд над поредната група бивши бойци. Наистина, те са съдени по чисто наказателни дела. Много ли са се запазили в Северна Ирландия групи от ИРА, които да са готови отново да вдигнат оръжие?

Дярмуд МакДъглас: Има много подобни групи. Съществуват разнообразни обединения като “оригиналната” ИРА, “обновената” ИРА и други подобни. В момента такива групи са доста малки, струва ми се. По-рано, през 70-те, 80-те и 90-те годините влизаха в една голяма организация от десетки хиляди души.

Антибританските настроения оттогава са на ниско равнище. Британците вече са свикнали с ирландските протестанти и католици, леви и десни. Но мнозина осъзнаха, че особени промени не са се случили в окупационния режим. Мнозина предпочитат да се присъединят към съпротивата на католиците.

Освен това исторически тази война не е религиозна. Това е война срещу окупатори. Като републиканец не ме интересува кой е католик, кой е мюсюлманин, кой е индус. Това не ме интересува. Но британците и досега използват тези традиционни религиозни противоречия. Те играят с тези страхове. Според мен така те се опитват да снижат протестната активност на работническата класа.

“Взгляд”: Какво е отношението на настоящата младеж към ИРА, към “непримиримите”

Дярмуд МакДъглас: Тази възрастова група израства вече в мирно време. Ако погледнем младите хора между 20 и 25 години, то ще видим, че много от тях (сред които и младите активисти на партията) започват да осъзнават, че най-доброто бъдеще и най-добрите възможности ги очакват в обединена Ирландия. Особено ще се отнася до образованата младеж.

Северна Ирландия е малка територия, тя включва едва шест графства. Великобритания сега изпитва затруднения при излизането от ЕС. Може би тя изобщо и да не успее да излезе от него.

Всички северноирлански графства са бедни. Дори и британската преса говори, че икономическата обстановка в окупираните земи след Брекзит ще бъде значително по-лоша, отколкото в Лондон и в другите региони.

Значителна част от представителите на младежкото поколение очакват обединението на Ирландия, защото очакват перспективи лично за себе си от това обединение.

“Взгляд”: Много ли, според вас, са тези, които сега са готови да се включат във въоръжената борба, ако усети нужда от нея.

Дярмуд МакДъглас: Ще ми бъде много трудно да отговоря на този въпрос, защото мога да се окажа някой ден в затвора заради това.

Важно е да се различат два вида борба: политическа и въоръжена. Повечето хора все пак подкрепят политическите методи за борба, те са против силовото решение. Те няма да участват във въоръжен конфликт, а ще протестират от двете страни на границата.

Много сложно е да се даде точна оценка и защото хората, които воюват, не седят на едно място, те се крият, излизат от страната. Такива групи със сигурност са и тайни. Ние никак не може да разберем дали те са от 10, 20 или само двама души. Със сигурност нямам никаква информация за това.

“Взгляд”: Ако се появи истинска “твърда граница”, какви може да са политическите последствия?

Дярмуд МакДъглас: Много различни стоки, които се доставят от Ирландия в окупираните графства. Ако се появи твърда граница, ще се повиши цената на тези стоки. Това ще причини допълнителни разходи за транспортните компании, следователно и цените ще се увеличат.

Това ще окаже влияние и на Северна Ирландия, и на Великобритания, предвид, че стоките се движат в двете посоки. Вижте колко проблеми има Великобритания заради граничните постове във Франция в Кале, през Ла Манша! Същото ще стане и тук, но в по-сериозен вариант.

“Взгляд”: Ако във Великобритания се състои повторен референдум, това ще помогне ли да се намери решение на ирландския въпрос?

Дярмуд МакДъглас: Вторият референдум, вероятно, няма да реши проблемите на Великобритания, затова и той, най-вероятно, ще доведе до там, че народът ще се изкаже за запазване в ЕС. Расте недоволството от цената, която трябва да се плати за Брекзит за обикновените англичани, шотландци и уелски. Но това не е ирландски проблем. Ако Великобритания реши да остане в ЕС, а проблемът със Северна Ирландия не бъде решен, проблемите отново ще изникнат.

“Взгляд”: Как оценявате поведението на Ирландия?

Дярмуд МакДъглас: Дъблин иска да границата да не става по-”твърда”. Това е добра позиция, но честно казано, в Дълбан можеха да кажат ясно: Великобритания трябва просто да си отиде и изобщо не трябва да има никаква граница. Всичко това става все по-актуално, все повече хора разбират, че границата, разделяща толкова малък остров е нещо ненормално.

“Взгляд”: А вашите съмишленици солидарни ли са с каталунското движение за самоопределение?

Дярмуд МакДъглас: Северна Ирландия се намира във Великобритания, която смята тази територия за британска и нищо повече. Това се различава силно от Каталуния, която все пак има своя автономия, граница с Франция и евро, която е не испанска, а е обща за ЕС. Тук е огромната разлика със Северна Ирландия. Сходството е там, че испанското правителство също не иска да изпуска тази територия. То проваля гласуването по този въпрос. Съответно и ние, и каталунците ще продължим да се стремим към самоопределение.

“Взгляд”:  Какво е вашето отношение към присъединяването на Крим към Русия и към движението за самоопределението на Донбас?

Дярмуд МакДъглас: Не съм сигурен, че знам всичко за Крим и Донбас. Доколкото ми е известно , жителите на Крим направиха своя избор и решиха да бъдат с Русия. Но в ЕС това се оцени по друг начин, там преобладава мнението, че се е случило анексиране, че тази територия е открадната от Украйна. Не знам каква е ситуацията в Източна Украйна, чиито жители също искат да са заедно с Русия.

Също така знам, че в Украйна има групи, които са свързани с неонацистки, фашистки организации в Европа и в частност във Великобритания. Това според мен е много опасно.

Превод: В.Сергеев