/Поглед.инфо/ Лондон е заклещен между излизането от Европейския съюз, разпадането на Обединеното кралство и комбинацията между тях - и вече няма време да се търси спасително решение. В сряда, 17 октомври, ръководителите на страните от ЕС ще се съберат в Брюксел - до тази дата бе планирано да приключат преговорите по „Брекзит“. Но не беше възможно да се постигне споразумение и сега Великобритания ще трябва да избира между лош и много лош сценарии.

Преди две години в англосаксонския свят се появиха две неизправности в програмата - т.е. напълно неочаквани и ненужни за глобалисткия елит неща. Подкрепа от британските жители за идеята за напускане на страната от Европейския съюз и победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. Огромни усилия се наложиха за отстраняването на тези „бъгове“. Но съвсем безплодно, защото човек не може просто така да върви против народното мнение и против съвършено естествения ход на историята.

Освен това, ако борбата срещу Тръмп да се води открито, то за провала на Брекзит трябва да се водят усилия, прикрити под неговото осъществяване. Сега опитите за спиране на Брекзит са достигнали до своя логичен завършек: Великобритания е фактически поставена между нуждата да избира между разпадането на държавата и отказа от отделянето от Европейския съюз.

Срещата на високо равнище на лидерите на ЕС в Брюксел се наричаше „моментът на истината“ много преди да започне – именно до 17 октомври трябваше да приключат преговорите между Лондон и Брюксел за условията за излизането на Великобритания от ЕС и да бъде утвърден текстът за споразумението за Брекзит. На срещата в Брюксел условията трябваше да бъдат одобрени от всички ръководители на страните от ЕС. Но това няма да стане – споразумението не е готово.

Текстът е съгласуван на 85%, но останалите некоординирани въпроси са от решаващо значение. Формално, сега ЕС може дори да обяви края на преговорите с Великобритания: крайните срокове са нарушени и няма време за ратифициране на споразуменията, дори ако те бъдат сключени. Това означава да се предложи на Великобритания или да излезе от ЕС в края на март 2019 г. без споразумение изобщо, или Брекзит да се отложи изцяло.

Ясно е, че Европейският съюз не иска да остави Великобритания да си тръгне - така че Лондон ще бъде неформално склоняван към втория вариант (намеквайки за трети – провеждане на нов референдум за Брекзит). Но преди това ЕС ще продължи да се опитва да постигне споразумение, като отложи с месец последния кръг от преговорите. Това означава, че решението да бъде отложено до 17-18 ноември, когато може да бъде свикана извънредна среща на високо равнище на ЕС по въпроса за Брекзит. Но изобщо има ли смисъл в опитите да се постигне споразумение, или Брекзит е обречен на неуспех?

Изглежда, че няма шанс да се договорят. Всичко се свежда до въпроса за Северна Ирландия. Европейският съюз иска да я остави в едно пространство със себе си. Това всъщност означава, че на Великобритания всъщност се предлага да се откаже от установяването на граничен и митнически контрол между двете части на остров Ирландия: принадлежащата към нея Северна Ирландия и Република Ирландия, част от Европейския съюз. Ето какво пише Борис Джонсън, главният критик на правителството на Мей и отстъпките пред Европа:

Като шахматист, който триумфално прави вилица срещу нашия крал и кралица, Европейската комисия предлага на правителството на Обединеното кралство нещо, в което не е трудно да се види двоичен избор.

Става въпрос за избор между разпадането на страната и нейното поробване, между разделението и подчинението. Или считаме Северна Ирландия за икономическа колония на ЕС, или считаме цялата Великобритания за такава колония. Това е избор между защитата на Европейския съюз и спасяването на Брекзит. Това е избор между два изящно поднесени вида срамно унижение. Това е много лъжлив избор. Той трябва да бъде отхвърлено, при това сега.

Никой премиер, никое правителство, никой депутат или демократ по дефиниция не може да приеме първия вариант - Северна Ирландия трябва да остане завинаги част от митническия съюз и единния пазар на ЕС, ако искаме да продължим търговията между Северна и Южна Ирландия без никакви допълнителни мерки за контрол...

В съответствие с предложенията, направени сега от британското правителство, цялата Великобритания всъщност ще остане в митническия съюз и в единния пазар на ЕС. Това е бедствие за Брекзит, което отрича целия проект.

Изглежда, че тия дни британските преговарящи са се съгласили, че ще останем на "митническата територия" на ЕС и това е още по-тежко задължение от това да членуваме в митнически съюз. Това означава, че в търговските отношения Великобритания ще се възприема просто като част от територията на Европейския съюз - нещо като административен задокеански департамент на Франция. Няма да влизаме в ЕС, но ЕС ще ни управлява“.

Джонсън не преувеличава значително: правителството на Мей, което той напусна тази година, беше в задънена улица. Подписването на споразумение, което всъщност оставя Северна Ирландия в ЕС щеше да означава получаването на клеймото „разрушител на страната“ и последвала оставка. Освен това такова споразумение нямаше да мине през британския парламент – щеше да е безполезно.

Няма и как да се заобиколи и въпросът със Северна Ирландия: ЕС няма да прави отстъпки. Какво остава това за Лондон? Безполезно е да се стои до край, както предлага Джонсън - т.е. да се настоява за пълно оттегляне и едновременно сключване на споразумение за нулеви тарифи в търговията. ЕС не за това упражнява натиск върху Великобритания, за да може да отстъпва вече след крайния срок.

Остава единствено варианта за излизане от ЕС без споразумение. Но това е нерентабилно за самата Великобритания, да не говорим за правителството на Мей. Но в края на краищата тя ще падне, каквито и да са последвалите събития. Сега залогът не е съдбата на правителството – въпросът е за бъдещето на Великобритания като такава.

Освен това ти е неясно и в случай на излизане от ЕС. Ако Лондон се съгласи да остави Северна Ирландия на общоевропейския пазар, такова споразумение няма да бъде одобрено от парламента. И ако по някакво чудо то бъде одобрено, тогава ще възникне въпросът за специалния статут на Шотландия. В Глазгоу вече са поискали да им бъде даден същия статут като на ирландците. Това означава, че във Великобритания ще се появят две части, които ще живеят по различни закони. Ако това не е разпад, то какво?

На Шотландия, разбира се, може да се откаже, но тогава сепаратистката нагласа и без това поощрявана от официалните ѝ власти, ще стане по-силна. И пътят към независимостта на Шотландия - от който никой в Глазгоу не се е отказвал - може да се окаже много кратък. В случай на излизането на Великобритания от ЕС, Шотландия ще поиска нов референдум за независимост. Или изобщо ще обяви независимост чрез приемането на декларация за суверенитета от своя местен парламент. Готови ли са в Лондон за разпада на съществуващото три века Обединено кралство.

Разбира се, че не. По този начин влизаме в заключителния етап на дискредитирането на Брекзит: първо провал на споразумението за него, след това отлагане на неговата дата, след това оставка на правителството на Мей, нов общобритански референдум (с победа за поддръжници на членство в ЕС) и нови избори. Последователността на събитията може да варира, но същността ще подобна. Има обаче малки шансове, в края на март Великобритания наистина да излезе от Евросъюза. Но тогава ни предстои да наблюдаваме стремителния разпад на Обединеното кралство.

Превод: В.Сергеев