/Поглед.инфо/ Призракът на твърдия Брекзит във Великобритания, бунтът на „жълтите жилетки“ във Франция, съпротивата на италианските „приятели на Путин“ срещу европейските бюрократи, проточилата се криза в Гърция – всичко това ни кара да говорим, ако не за залеза на Европа, то за пълзящата „мутация“ на Евросъюза. Ще може ли ЕС да изхвърли баласта - Румъния, България, Гърция и Италия, или „Съединените европейски щати“ ще бъде застигнати от окончателен крах.
Експертът от британския Кеймбриджки университет Кристофър Кларк, по време на скорошно интервю за немския Die Welt заяви, че след Брекзит може да се очаква и по-нататъшно смаляване на ЕС по размери, чак до „западноевропейското ядро“. „Ако постигането на европейското единство е невъзможно, то трябва да се освободим от излишния товар“, смята Кларк. Към баласта той отнася и Италия, Испания и Португалия.
Тази алармистка прогноза едва ли може да се припише само на един-единствен „британски експерт“, при това дори с австралийски произход. Както отбелязват самите европейски специалисти, дискусиите за възможния крах на общоевропейския проект се водят навсякъде. Катализатор са новините от Лондон. Уязвимото положение на правителството на Тереза Мей актуализира дискусиите за „твърд“ Брекзит и като цяло за бъдещето на ЕС без Великобритания. „Сега чета наистина интересни материали по повод Брекзит, трябва да се отбележи, че дълго време се говори, че Русия е „някаква друга Европа“, а сега Англия стана „другата Европа“, заяви пред „Взгляд“ германският политолог Александър Рар.
Вторият момент – по време на разтърсилите Франция протести на „жълтите жилетки“ бе публикуван някакъв манифест, точка от който бе „Фрекзит“ – излизането на Франция от Европейския съюз и връщането на политическия, финансовия и икономическия суверенитет на Петата република. Не е ясно дали манифестът изразява мнението на цялата многохилядна маса протестиращи, но с това, че трябва да се предават по-малко пълномощия от национално на общоевропейско равнище, са съгласни мнозина.
Накрая, много тежка лепта внася впечатлението от успехите на партиите на популистите и евроскептиците – на първо място победата на „Движение пет звезди“ и „Лигата“ на италианските избори. Новото италианско правителство, чиито министри се наричат „приятелите на Путин“, вече влезе в борба с Брюксел, към когото в Рим са се натрупали маса претенции. Да добавим, че икономическата криза в Гърция не трябва да се смята за преодоляна, а тя сама по себе си ни кара да говорим, че обединена Европа в нейния настоящ вид се оказва неефективна.
„Европа вече не е такава, каквато беше. Сега възникват съвършено нови предизвикателства вътре в Европа, в това число и в областта на сигурността“, констатира Александър Рар. „Югът изостава от Севера, а Северът не е готов да плаща за юга“, отбелязва германският експерт. „В икономическо отношение Северна Европа с удоволствие би се отказала от проблемните страни в южната част на Еврозоната. Това не е само Гърция. Днес това е Италия, може би Испания. Но, ако Италия, след Великобритания, излезе от Европейския съюз, то ЕС ще престане да съществува.
Страните от ЕС се стремят да се освободят от идеологическия товар, налаган от Брюксел, отбелязва Рар. „На първо място това са Полша и Унгария, но сега все повече и Словакия, и Чехия не подкрепят либералния канон на ценности на „стария Запад“. В страните от Източна Европа се засилва убеждението, че не им е по вкуса постмодерното общество, което може да се наблюдава в Западна Европа. След като страните са се разделили със своето комунистическо минало, те искаха да попаднат в традиционна Европа, каквато си я представяха, а не в някакъв ултралиберален модел, който те не могат да разберат“, отбелязва германският експерт.
Страните от Централна и Източна Европа се опитват да говорят с един глас по въпроса за бежанците и мигрантите, семейната политика, което предизвиква напрежение в отношенията им със „стара Европа“, коментира пред „Взгляд“ президентът на Института за национална стратегия Михаил Ремизов.
В самия „стар Запад“ на свой ред се засилва идеята за отказ от Източна Европа в името на запазването на идеологическото единство, „а източноевропейските страни след двайсетина години ще разберат колко е добре да са демократични“, сочи Александър Рар.
„Евроскептичните настроения с различна степен на радикализъм се засилват, при това в страните, които образуват ядрото на ЕС. Това са Франция, Италия, дори и Германия“, на свой ред констатира Ремизов. „Опозиционният по отношение на ЕС дневен ред обединява и антибюрократичните мотиви, и социално-икономическите искания, и мотивите, свързани с темата за националния суверенитет, защитата на границите и т.н.
И така, противоречията са налице. Но какъв може да бъде „маршрутът“ на трансформация на Европа? Работата е там, че „изхвърлянето на излишния товар“, изключването от ЕС, например, на Румъния или България, няма да е възможно. Процедурите за изключване просто не съществуват.
Ръководството на ЕС може да въвежда санкции срещу страните-членки. Но излизането от Евросъюза е възможно, единствено ако е доброволно, в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз (членът е въведен в сила от Лисабонския договор). Да допълним, че всяка страна от ЕС има право на вето – Испания заплашва да го използва срещу Великобритания в случай на Брекзит.
Впрочем, въпреки тези правни ограничения, статуквото в ЕС едва ли ще се запази, смятат експертите. Съществува мнение, че паралелно с Брекзит и възможните бъдещи „екзити“ на другите страни (Франция, Холандия и т.н.), Евросъюзът ще премине през вътрешна „мутация“.
В крайна сметка, прогнозира Александър Рар, нещата ще вървят към варианта „Европа на двете скорости“. Тази концепция бе подкрепена гласно и от Ангела Меркел. Както пояснява DW, идеята за „Европа на две скорости“ предвижда: всяка страна от ЕС получава свобода в зависимост от своите собствени приоритети и вътрешнополитическите реалности да се присъедини или да не се присъедини към един или друг интеграционен проект, предлаган от Брюксел. Но всъщност именно Берлин е най-малко склонен да дава зелена светлина за „двете скорости“.
„Като германски експерт трябва да кажа, че Германия не вижда и не приема такъв вариант. Германия ще загуби своята идентичност, ако Европа не се интегрира и занапред“, подчертава Рар. „Германските елити са заложили много върху собствената интеграция в общоевропейските структури. Те разбират, че ако такава интеграция не се случи, то отново ще възникнат враждебни отношения със съседите, които ще обвинят германците в национализъм. В Берлин се боят от такъв развой на събитията и Германия като най-мощната страна на ЕС ще се бори за запазване на статуквото и засилване на единството на Евросъюза, отбелязва германският експерт. Рар смята, че и Франция не иска завръщане към „Европа на националните държави“.
Но планът „Европа на две скорости“ като резервен план е донякъде готов, смята експертът. „Ако едни страни ще вървят към „Съединените европейски щати“, то други ще изберат тези отношения, които ги има в Швейцария или Норвегия – да се държат политически настрани, но икономически да се опитват да спечелят от връзките с единна Европа“, отбелязва Рар.
„Ако преди няколко години се говори, че „коренна Европа“ ще обединява повечето страни от континента и само някои страни ще останат встрани, то още сега смятам, че „коренна Европа“ ще се състои от много малко на брой страни“, обобщава Рар.
Допълваме, че на практика, едновременно с публикацията на интервюто на Кларк, в МВнР на Украйна признаха, че ЕС, въпреки обещанията, не планира да интегрира Украйна в своя вътрешен пазар.
„Украйна стана огромно разочарование за Европа“, отбелязва Рар. „На мнозина им се струваше, че след първата и втората революция, които тук се наричат либерални и демократически, Украйна с бързи стъпки ще отиде към ЕС, там вярваха на новите политици. Но сега тук просто не разбират какво се случва в Украйна. Тя става много „скъпо“ удоволствие за Европейския съюз. Германия и Франция, които са поели определени задължения пред Украйна, може би са готови все още да плащат за тази страна, но търпението им вече изтича“.
Превод: В.Сергеев