/Поглед.инфо/ На 13-14 декември в Брюксел се провежда поредната среща на високо равнище на ЕС – среща на страните-членки на Европейския съвет, състоящ се от държавните и правителствените глави на страните-членки на ЕС. Тази среща има съществени разлики от предишните.

На първо място мероприятието се води от Доналд Туск, представляващ Полша. А отношенията между Брюксел и Варшава в последно време са се изострили до такава степен, че Европейската комисия започна санкционна процедура против Полша. Такава странна ситуация в Европейския съвет не е имало за цялата история на съществуването ум от декември 1974 г.

На второ място срещата на високо равнище се провежда на фона на преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, които в момента са в пълна безизходица.

На трето място редица страни-членки на Евросъюза демонстрират признаци, че след Великобритания и те могат да напуснат. Това в частност е Италия. Скоро за излизане от Еврозоната може да заговори и Гърция, където възниква заплаха от пореден фалит. Накрая трябва да се вземат предвид и масовите вълнения във Франция: „жълтите жилетки” повдигнаха искания за излизането на Франция не само от НАТО, но и от Европейския съюз

На четвърто място са се изострили отношенията между Европа и САЩ на почва решението на Вашингтон да повиши митата върху вносните европейски стоки, икономическите санкции по отношение на Иран, а също така исканията към Европа да засили санкциите си по отношение на Русия. Последното подобно искане е отказът от проекта „Северен поток-2”.

Предвид толкова много проблеми дневният ред на срещата на високо равнище на 13 и 14 декември ще бъде крайно натоварен. Списъкът с въпросите, които подлежат на обсъждане, не е публикуван . Ще назова само най-често споменаваните въпроси.

  1. Въпросът с бюджетната политика. Тук на първо място стои въпроса за създаването на бюджета на Еврозоната. ЕЕС отдавна вече има свой бюджет. Сега се предлага да се създаде още и бюджет на Еврозоната, като инициатор на идеята е президентът на Франция Макрон, който е подкрепен от германския канцлер Меркел. Идеята засега е в много сурово състояние, не всички страни-членки на ЕС я споделят. Смята се, че бюджетът на Еврозоната ще се бъде съставна част от бюджета на ЕС, но с особени регламенти.

Може да се проведе разговор и за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. (Бюджетът на Евросъюзът се утвърждава в срок от 7 години). В настоящия бюджет се е образувала дупка във връзка с това, че Великобритания, която бе трети по големина донор на европейския бюджет, приключва това донорство. Все още не е ясно кой и как ще запуши възникналата дупка.

Още един въпрос от бюджетната политика на ЕС е възможното основаване на Министерство на финансите. В Еврозоната вече две десетилетия съществува ЕЦБ. Във всяка страна Централната банка работи в тандем с Министерството на финансите, те заедно образуват т.нар. парични власти. В еврозоната няма пълноценна парична власт. Идеята за създаване на европейско Министерство на финансите вече неведнъж се обсъжда на срещите на високо равнище на ЕС, но всеки път се отклонява като неузряла.

  1. Въпросите за валутната политика. Министрите на финансите на страните членки на ЕС тъкмо приключиха своята среща. На нея въпросът бе поставен ребром: нужна е пълномащабна валутна реформа. В частност Европейският стабилизационен механизъм може да се преобразува в Европейски валутен фонд. Смяната на целите на тази институция може да представлява предизвикателство по адрес на МВФ и на неговия основен акционер САЩ. Противоречията между Европа и МВФ се изостриха в частност по време на провеждането на съвместната програма за спасяване на Гърция в периода 2015-2018 г.

В блока на валутните въпроси е крайно актуален комплексът от мерки по отслабването на зависимостта на ЕС от американския долар. Макар и платежите и разплащанията вътре в ЕС да са почни изцяло в Евро, в търговско-икономическите отношения на страните от ЕС с трети страни тежестта на американската валута е голяма. Във вноса на ЕС преобладават въглеводородите, които се заплащат изключително в долари. Европа, за да се избави от тази намеса на Вашингтон, трябва да премине на разплащания в евро. При това самите разплащания трябва да преминават през система за информационно осигуряване на операциите, намираща се извън контрола на Вашингтон. През 2018 г. страните от ЕС вече се опитаха да създадат такава система, алтернативна на SWIFT, за да избегнат възможните вторични санкции на Вашингтон по отношение на Иран, но засега системата не работи. Това е много болен въпрос, нали Европа понася големи загуби заради влезлите в сила в пълен обем санкции на САЩ срещу Иран.

  1. Въпроси от банковата политика. След финансовата криза от 2008 г. Брюксел пое курс по създаване на Европейски банков съюз. Създава се група системообразуващи банки, които преминават под прекия контрол на ЕЦБ. Централните банки и финансовите регулатори на страните членки на ЕС не се дават на такъв преход, който ги лишава от реална власт. Освен това една от причините за излизането на Великобритания от ЕС, за която почти никой не говори е това, че Банката на Англия не иска да загуби своята власт над банките от Лондонското Сити, преминаващи под контрола на ЕЦБ

В момента основната задача по въпроса за европейската банкова интеграция е създаването на Единен механизъм за санация на банките. Засега основно се създават планове, а са нужни пари. За попълването на ЕМСБ банките трябва да внесат до 2024 г. 55 милиарда евро. Впрочем и по друг начин може да се реши задачата с поддържането и оздравяването на банковата система на ЕС, чрез опрощаване на дългове – както на тези, които се образуват при взетите от банките кредити и заеми, така и на тези, които възникват в резултат на издаването на кредити. Иначе казано се обсъжда проект за общоевропейско разчистване на балансите на кредитните организации.

Освен споменатите въпроси, на срещата на високо равнище на ЕС вероятно ще се обсъдят и други: режимът на икономическите санкции по отношение на Русия, „неправилното” поведение на Италия, създаването на общоевропейски въоръжени сили, отношенията с Китай, въпросите за спасяването на СТО, миграционната политика на ЕС, данъчното облагане на големите международни компании, водещи бизнес в Интернет, скорошните събития в Керченския пролив.

В тясна връзка с изброените въпроси от бюджетната, валутната и банковата политика на ЕС се намира въпросът за парично-кредитната политика на ЕЦБ. В частност всички се интересуват дали догодина Европейската централна банка в някакъв вид ще продължи политиката на количествените смекчения или напълно ще я завърши. Тази политика се проявява преди всичко в това, че банката е купила на финансовия пазар дългови книжа на държавите-членки на Еврозоната. Покупките са грандиозни, в европейската икономика е натрупана парична ликвидност на сума от повече от 2,5 трилиона евро. Освен това ЕЦБ прекрати отрицателните лихвени проценти по своите депозитни операции. Ако ЕЦБ приеме следващата година курс на втвърдяване на парично-кредитната политика (в частност, напълно прекрати купуването на държавни облигации и се опита да ги продава), европейската икономика може да се подложи на най-жестока криза.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги не влиза в състава на Европейския съвет, но той ще присъства на срещата на високо равнище на ЕС и всички останали участници на срещата ще гледат към него. Но бъдещето на Европейския съюз се определя не на срещите на високо равнище на ЕС, а в тези инстанции, на които неофициално се подчинява наднационалната институция ЕЦБ. Такива висши инстанции за ЕЦБ и за целия ЕС са стопаните на парите – основните акционери във Федералния резерв на САЩ.

Превод: В.Сергеев