/Поглед.инфо/ Официално, историята изглежда по шпионски просто. Опозиционен саудитски журналист, роднина на много мастит саудитски бизнесмен, изчезна в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул. Ама съвсем изчезна. Отишъл да оформи някаква хартия и да се разтвори в ефира. Неговата булка е чакала пет часа пред сградата и се е обадил на полицията. Персоналът на консулството обаче отрича всичко и дори позволява на полицейските служители да инспектират помещенията, като по този начин доказва своята невинност и безпочвеността на самото обвинение.

Независимо от това, по-късно се оказа, че в Турция само ден по рано с частен чартърен полет са пристигнали цели петнадесет служителя на саудитските специални служби, които веднага са напуснали страната. И то без проверка, въпреки че според свидетели са се качили на борда на самолета с големи торби...

Изглежда, че става ясно, че въпросът е тъмен и ме ще бъде интересен единствено за откровено жълтата преса, чието мнение не е интересно за сериозните хора. Събитията обаче се развиха по съвсем различен начин.

Вълната от „изясняване на отношенията“ не само не намалява, а започна да се издига още повече. Официална Анкара обяви, че има „железни доказателства“ за убийството. Иранските източници вече говорят за предполагаемото предложение на Риад за турците в размер на 5 млрд. долара, за да заметат историята. Но най-големият камък в тази локва изведнъж беше хвърлен от американските сенатори, които изведнъж започнаха да говорят за възможността да наложат санкции срещу Кралството за варварски акт на нарушаване на международната демокрация.

Не, сенаторите може да ги разберем. Те направиха така в името на собствения си пиар пред вътрешната публика. В техния свят Америка е преди всичко, принципите на демокрацията са свети и всякакви там се опитват да ги накърнят. САЩ са задължени да „ловят и наказват“. Най-малкото със санкции. Особено когато става дума за саудитците, в представите на американската общественост виновни за терористичния акт от 11 септември, а значи по определение задължени „да си платят“. Още повече, че имат пари. И изобщо Тръмп вече иска от „тези надменни шейхове“ да не вдигат цените на петрола, но те вероломно са отказали на молбата му.

Зад всичко това, съвсем тихо и почти неусетно, настъпва събитие, което на практика определя смисъла на всичко това. Без гръмки изявления и светкавици на фотоапарати на 12 октомври турският съд освободи американския пастор Андрю Брънсън, заради който официално започна санкционната война между САЩ и Турция. Още на следващия ден той тържествено се моли богу в Белия дом заедно с Доналд Тръмп.

С други думи, Ердоган се предаде на американците. Неотдавна той говори решително за готовността си да се бори със САЩ буквално до последния куршум, да изгони американски самолети от „Инджирлик“ и като цяло да напусне НАТО. Но сега всичко е забравено, Вашингтон и Анкара се споразумяха да вдигнат санкциите в замяна на освобождаването на пастора. Все пак всичко показва, че сделката има второ дъно и турският президент не е претърпял такова поражение.

САЩ явно губят в Близкия изток пред Русия, която успя да създаде ефективна тристранна коалиция заедно с Иран и Турция. Всички опити на Вашингтон да запази всичко както е, единствено засилваше ерозията на влиянието му. Саудитската монархия демонстрира слабост и като военна сила срещу йеменските хусити, така и като организатор и водач (проводник на американската политика) в Арабската лига. Иран става все по-силен и вече до голяма степен не само в Сирия, но и в съвсем доскоро абсолютно проамериканския Ирак. Залагането на кюрдите явно също не сработи.

В този сценарий Вашингтон осъзна необходимостта да избере някого. И всичко показа, че залогът понастоящем е поставен върху Турция. Включително с цел да се усложни живота на турско-иранско-руския съюз. И американците решиха саудитците да платят за банкета.

Тези, разбира се, са дълбоко разгневи и обещават буквално гняв божи, стигайки до готовност да ликвидират собствената си икономика, дори и само за повишаване на цената на петрола до 200 долара за барел и дори да дадат на Русия правото да разположи собствена постоянна военна база в кралството. Но не трябва да се каже, че да кажеш и да направиш, особено при арабите, са две отделни работи.

След като кралското семейство изостави първичното публичното предлагане на акциите на „Арамко“, много експерти бяха връхлетени от разумни съмнения относно точността на информацията за негто. На първо място, по отношение на реалните обеми на производство и особено за наличните нефтени и газови запаси. Това значително разклати доверието в Рияд като надежден дългосрочен партньор.

Последният гвоздей в ковчега бе съгласието на монарха да инвестира още 40 млрд. долара в американската икономика. Това е в допълнение към 100-те милиарда, които Тръмп изби като зъби от Саудитска Арабия преди година и половина и 12-15-те милиарда, които той отгриза по-късно от саудитците. И най-важното е, че Тръмп оценява постигнатия резултат като недостатъчен. „Ние не получаваме нищо в замяна на гигантските услуги, които предоставяме за защитата на определени страни, а Саудитска Арабия е една от тях.“.

Лесното е нататък. За американската аудитория, Тръмп вече е победител. Той защитава демокрацията. Той спаси от зандан известния пастор. За година той отне повече от 150 милиарда долара от неблагодарните саудитски шейхове. И не как да е, а под формата на покупки на американски оръжия. И всичко това е точно преди изборите през ноември, когато се очаква да бъде преизбрана цялата Камара на представителите (435 места), една трета от сенаторите и 36 от 50-те щатски губернатори. И тук не броим депутатите от 87 от 99-те законодателни събрания на щатите.

Ако успее, Тръмп ще получи Америка за себе си. За това не само е възможно, но е необходимо да се отвърже саудитците! Освен това вече е озвучена поредната сума на данъка към стопанина на Белия дом и това е (тадааам! ) „още 100 милиарда долара“. И също за оръжие. Заради тези подаръци военното лоби на САЩ ще се моли за втори мандат на Тръмп.

Що се отнася до саудитците, те са в затруднено положение. Известно е колко струват високопарните им заявления. И нямат толкова много възможности да „повишат цената до 200“. Без руска подкрепа практически няма начин. Докато проблемите с финансирането на бюджета са значителни. Кралството със сигурност ще успее да запази контрола си над Мека и Медина (въпреки че може и в съответствие с плана на Новия голям Близък изток), но във всички останали случаи съществува сериозна несигурност.

В Близкия Изток традиционно съществуваха три съперничещи сили, без да се броят израелците. Саудитска Арабия и Иран се бореха за превъзходство на религиозен план. В светски Турция се опитваше да засенчи и едните, и другите, без да забравя времената на имперското си величие. Сега се оказва, че включително и с американска помощ, Анкара постепенно завзема всички бивши саудитски сателити.

Анкара разширява контактите си с Катар, който между другото, практически е на ръба на войната с Кралството. Турците подписаха споразумение за военна помощ с Кувейт, като по този начин решително отслабиха зависимостта му от саудитците. Оман и преди не обичаше много саудитските принцове и сега, като цяло проявява откровен студ. Дори Йордания, която доскоро бе съюзник на Кралство Саудитска Арабия, все повече се вслушва в Русия. Най-малкото в областта на прекратяването на подкрепата към екстремистите в Сирия.

Саудитците остават само с много слабия Бахрейн, официален Йемен, който не може само да спечели гражданска война в страната, Судан, готов да предостави много пехота, но с много лошо качество, част от Либия, Алжир и Мароко. И това е.

Така че в Близкия изток скоро трябва да очакваме голямо преразпределение на властта. Основният въпрос - в чия полза. Освен пари, саудитците нямат нищо друго. Идеята за технологична модернизация на кралството очевидно „не покълна“. Американците очевидно възнамеряват да вземат парите за себе си, а геополитическият вакуум, който се формира, докато Риад спихва, ще бъде изпълнен с по-зависима, а значи и по-контролируема Турция. Но дали ще може да оправдае очакванията? Не забравяйте, че в тройния съюз Ердоган е най-младшият партньор.

Превод: В.Сергеев