/Поглед.инфо/ Колкото повече колективният Запад упражнява натиск върху една независима нация, толкова по-охотно тази нация ще се обединява около своя лидер. Именно такива избори се правят след резултатите от изборите, но не само в Русия, но и в Унгария. Действащият лидер на страната Виктор Орбан удържа разгромяваща победа в противостоенето лично срещу Джордж Сорос. Как успя той да постигне това?

Неформалният европейски клуб на „четвъртомандатниците“ се състои от руския президент Владимир Путин, белоруския лидер Александър Лукашенко и от германския канцлер Ангела Меркел. Сега в този клуб има новак – министър-председателят на Унгария Виктор Орбан. След убедителната победа на неговия десноцентристки блок „ФИСЕС – Унгарски граждански съюз“ на парламентарните избори няма съмнения, че Орбан отново ще формира правителство.

„Ние спечелихме. Високата избирателна активност отхвърля всяко съмнение“, заяви унгарският премиер, цитиран от „Ройтерс“.

Десноцентристите ще получат толкова мандати в парламента, колкото имат и сега – 133. Това е конституционно мнозинство, т.е. гласовете на другите политически сили за приемане на каквито и да е закони от управляващата коалиция не са необходими. Но трябва да се отбележи, че на второ място е националистическата партия „Йоббик“ с 20% от гласовете и 26 мандата (в настоящия състав на парламента тя има 23). Що се отнася до левите и либералните партии, в техния случай преминалата кампания трябва да се оцени като провал. Унгария остава национално ориентирана държава.

Европейските аналитици вече не първа година разсъждават над това защо Източна Европа и по-точно страните от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), са завили „надясно“ и застъпват на първо място традиционалистични, а не „общоевропейски“ позиции.

Както отбелязва Deutsche Welleв статия с показателното заглавие „Нещо не е наред със страните от Източна Европа: опасно обръщане надясно“, в много страни от региона „се формират движения, които се обявяват против откритото общество на Западна Европа“, зад което се крие „идеята за приоритета на националното самосъзнание в епохата на откритите граници и глобализация“. „Полша и Унгария смятат, че ЕС е добър единствено като източник на финансиране“, предупреждават германските журналисти.

Сред причините за „опасното обръщане“, както го наричат експертите, с които Deutsche Welle се свързва, се посочва това, че „през 90-те години обществото не преминава през всички етапи от процеса на трансформация“. „В тях, например, няма ера на социалдемокрация. Неолиберализмът забавя, натъквайки се на раздробеното от идеите на комунизма общество. Социалната държава като такава не съществува. Профсъюзите са слаби. Населението на тези страни веднага се сблъсква с грубата форма на капитализма. Това остава своите белези в общественото съзнание, например като съществуващия и досега комплекс за непълноценност“, твърдят в статията.

Освен това Унгария е обвинявана в Западна Европа в инфантилизъм: „Тази млада нация изпитва необходимост да навакса пропуснатото по въпроса за идентичността. Идеята на Орбан за връщане към „изконните ценности“ внушава на мнозина унгарци чувството за сплотеност и защита. Това е свят „без мигранти, биохипстери и брюкселски чиновници“, пише автор от Der Spiegel.

При преброяването на личните грехове на унгарския министър-председател излезе британската Би-Би-Си. „Виктор Орбан е известен евроскептик, обявил се против по-нататъшната интеграция в ЕС. Той отказва да участва в програмата за преселването на бежанците в ЕС и хвали руския лидер Владимир Путин“.

Дори е сложно да се каже кой от тези „грехове“ е по-страшен.

Разбира се, за Западна Европа е по-лесно и удобно да приписва „дясното обръщане“ на своите съседи с комплекс за непълноценност и инфантилизъм. Наистина, въпреки четвърт века реформи източноевропейците печелят по-малко пари от западноевропейците. Наистина, техните страни в течение на дълго време нямат своя държавност.

По този начин преди 90 години се обяснява популярността на фашистките идеи в Италия и в Германия: и двете страни са създадени едва през 1871 г., така Хитлер идва на власт 62 години след появата на единна Германия. Мусолини оглавява Италия 11 години по-рано. Но при анализа на „дясното обръщане“ в началото на миналия век не трябва да се забрава и политиката на победителите от Първата световна война, за които репарациите са малко – те искат максимално да унижат загубилите. Тези уроци са отчетени след Втората световна война, когато САЩ разработват „Плана Маршал“ а французите престават да демонстрират своите вековни обиди от германци и италианци.

Изглежда, че западната политическа класа е забравила причините заради които паузата между световните войни е едва 21 години: загубилите не трябва да се унижават и върху тях не трябва да се налагат собствените принципи и идеали.

Гласувайки за Орбан или за „Йоббик“, унгарците не гласуват за завръщането на Трансилвания и Закарпатието. Точно както поляците, избрали Качински, не избират „Полша от море до море“. Някои, навярно, се ръководят от тези утопични идеи, но те са явно малцинство. Въпросът е другаде.

В края на 80-те години на ХХ век в източноевропейските страни се рушат просъветските режими, на жителите им обещават, че „свободният пазар“ и евроинтеграцията веднага ще решат проблемите им. Това обещание се оказва неизпълнимо, още повече, че първоначално е неизпълнимо. (И е трудно да се каже какво равнище на наивност и на глупост трябва да имаш, за да вярваш същото за Украйна и за останалите постсъветски републики). Членството в ЕС се превръща в необходимост напълно да се открият националните пазари за западноевропейски инвеститори (които далеч не винаги действат в интерес на източноевропейците), задължения да приемат бежанци от далечни страни и изисквания да се следват указанията на брюкселските чиновници, които не представляват всъщност никой друг, освен самите себе си. Дори когато империята не е формализирана, тя все пак си остава империя, а източноевропейците по-добре от всеки помнят какво е това да нямат своя национална държава, а да изпълняват заповедите от чужда столица.

В случая с Унгария на резултатите от гласуването сериозно повлиява и американският финансист Джордж Сорос, който се ражда и прекарва първите 17 години от своя живот в Будапеща.

Противоречията със Сорос станаха една от основните теми на избирателната кампания на Орбан и на неговата партия. Според заместник-председателя на ФИДЕС в парламента Силард Немет, „империята на Сорос, състояща се от псевдограждански организации, получава средства, за да разчисти пътя за глобалния бизнес и света на политическата коректност, прескачайки при това ръководителите на националните правителства, затова трябва да ги изгоним всичките с всички възможни методи“.

Сорос, на свой ред, разпространи видеообръщение, в което заяви, че „Орбан създава антидемократическа система“ и „мафиотски режим, където той използва лидерските си позиции, за да остане на власт и да се самообогатява.

„Според мен настоящият режим гнети народа дори повече, отколкото в годините на съветската окупация“, се говори в обръщението на финансиста.

Избирателната активност от 68% и резултатът на управляващата коалиция свидетелстват за това, какво всъщност мисли по този повод народът на Унгария. Както и в случая с Русия, външният натиск води до противоположен ефект: гражданите на Унгария, както и гражданите на Русия, се обединяват около действащия си лидер.

Дали привържениците на евро и прочее интеграцията ще си направят изводи от поредното поражение? Едва ли? Те са забравили други начини за действие, различни от натиск, санкции и агресивно налагане на собствената гледна точка.

Превод: Поглед.инфо