/Поглед.инфо/ Оставката на външния министър на Великобритания свидетелства за сериозна криза на държавните перспективи на Великобритания.
Ние някак си сме свикнали да смятаме Великобритания за вечна. В този смисъл, че е териториално нерушима. В течение на векове нейният управляващ елит нееднократно се сблъсква с вътрешни проблеми, които е разрешавал като цяло успешно. Дори очевидното поражение в пазарната конкуренция се трансформира лесно във финансови показатели в явен успех.
Да, от 1980 г. делът на страната падна 2,12 пъти в световната промишленост и сега се намира под 2%, затова националния БВП се е вдигнал от 0,56 до 2,65 трилиона долара. И по жизнен стандарт Лондон само с 14% отстъпва от политическия и икономическия лидер на ЕС – Берлин. Ако изключим от списъка задълбалите се в себе си икономически лимитрофи като Люксембург, Холандия или Исландия, то Британският лъв, както и преди се намира сред петте най-успешни икономики в Европа.
Но, изглежда, времената на книжните победи са към края си , а заедно с тях приключва и 500-годишната епоха на величие на самата британска монархия. От допуснатите по-рано стратегически грешки може да се крият дълго време, но в крайна сметка все някога ще се наложи да се платят сметките. Този момент е настъпил.
Вече доста писналия Брекзит не е просто излизане от европейския интеграционен проект на един от ключовите му участници, фактически сега става дума за бъдещото на Великобритания като държава. В това число в неговите настоящи граници.
В надпреварата за доминиране британците са изпуснали реалната икономика, на първо място челната промишленост, в святата увереност, че всичко с лихвите ще се компенсира от контрола над световните финанси, делът на които е постигнал 74,5% в националната икономика. Формално се смяташе, че 24,2% дял на промишлеността е напълно достатъчен, но се оказва, че ¾ от нейния състав се формира от добива на петрол и газ в Северно море (впрочем, не само там), а също така от износа на въглища, който в течение на последното десетилетие е в стагнация. А и надпреварата в обемите на добива на въглища днес не е модерна не само количествено (Китай при всеки случай добива значително повече), но и качествено. Настоящият свят е в зелено поколение, което активно изтласква въглищните ТЕЦ. Що се отнася до газта, то тук британското знаме изглежда изобщо бледно.
Залогът върху контрола върху чуждите пари, както се оказва, само маскира негативността на тенденциите, но не ги компенсира. Докато останалите икономики растат, британската за последните осем години е в застой. През цялото това време короната решително намалява разходите, когато е възможно. Между другото, недостатъчното финансиране на армията и флота достигна до една трета от официалния им бюджет.
Обявявайки Брекзит, Лондон се опитва да притвори лидерската си позиция в допълнителни финансови преференции. В частност във възможността да не плаща в общата хазна на Евросъюза около 40 милиарда евро, при това както и преди да получава от Брюксел всички възможни дотации и субсидии. Евросъюзът според плана му, трябваше да се уплаши и отстъпи, но не се получи да се държи на тънката граница на шантажа. Парите все едно очакваха такъв повод и започнаха масово бягство.
И тук изобщо не става дума дали ще трябва да се изплатят 100 милиарда евро, както смята еврокомисията или 64 милиарда, както се опитва да се „договори“ Тереза Мей или ще трябва да се дадат едва 40 милиарда, както се надяват в Ситито. Въпросът е различен.
Сблъскал се с невъзможността да отмени резултатите от референдума и да отзове молбата си за излизане, Лондон за първи път за последните пет века от своята история се оказва пред сложен избор: дали да запази независимостта си дори с цената на разпад на държавността на Великобритания до границите на Англия или в името на спасяването на дори и част от контрола над изплъзващите се капитали ще отстъпи лъвския пай от своя геополитически статут. В това число и признавайки политическото доминиране на Германия над себе си.
Оставката на Борис Джонсън не е просто поредната смяна на външен министър. Те така и така се сменят на около две години. Заедно с Джонсън оставка подаде и министърът по въпросите за Брекзит, а общо при цялата тази епопея в правителството са се сменили вече седем ключови министъра. По удивително съвпадение всички те бяха привърженици на твърдия вариант на развода, докато Тереза Мей оглавява лагера на финансистите, съгласни, заради спасяването на парите, да пожертват величието и независимостта на страната.
Ревизията на споразумението и цялата гама действащи механизми, от Европейската заповед за арест до Зоната за свободна търговия показа отчайващ резултат. Излизането на Великобритания от Евросъюза ще изисква закриване на митническите граници, с което сериозно не е съгласна Шотландия, а още по-категорично, стигайки до заплахи за излизане от състава на страната и Северна Ирландия, която повече или по-малко бе усмирена. Ще трябва да се преформатира и начина на живот на една пета от трудоспособното население, състоящо се днес от европейски мигранти, основно от Полша и Прибалтика. А предвид бягството на банковия сектор може би ще трябва да си тръгне четвърт от работната сила.
Разводът по твърдата схема ще бъде последван от падането на размерите на британската икономика най-малко с една трета, което означава срив на страната до равнището на Литва и Естония по БВП на глава на населението или до размера на Канада и Австралия по съвкупен БВП. Тук дори и Русия ще се окаже еднозначно напред, което много силно ще затрудни запазването на традиционната британска русофобия.
Затова и 76-тия министър-председател не жали „своите“ в тази битка буквално за последната граница. Практически става дума за класиката на британската литература за „тънката червена линия“. Съдейки се по всичко, финансистите засега побеждават в това сражение. До настъпването на датата за Брекзит остават десет месеца. Но, съдейки по всичко, това ще бъде пирова победа. А след разпада на Великобритания ще последва и гибелта на короната като форма на организация на британското политическо пространство.
Превод: Поглед.инфо