/Поглед.инфо/ Европейският съюз най-накрая одобри нови ограничения за морските газопроводи от трети страни. Под прикритието на антимонополно регулиране Брюксел налага санкции срещу „Северен поток-2”. Последиците за руската тръба могат да се окажат тъжни, но Украйна може да получи нещо, което не е очаквала.

Съветът на Европейския съюз одобри изменения на Директивата на ЕС за газа по отношение на експлоатацията на офшорни газопроводи. Техните действия ще се прилагат за „Северен поток - 2“. Както следва от закона, нови и съществуващи газопроводи от трети страни към ЕС в териториалните морета на страните от ЕС ще трябва да отговарят на определени стандарти. За момента тези правила важат единствено за наземни тръби.

Съществуват четири основни изисквания за „Северен поток-2”. Първото е т.нар. „Анбандиране” или разделяне на активи. Транспортирането на газ не може да се извършва от същото дружество, което произвежда и продава газ. Nord Stream 2 AG, оператор на „Северен поток - 2“, не спазва това изискване.

„Газпром вече е принуден да разделя видовете си бизнес в Европа. Някъде по-твърдо, както в балтийските държави, някъде по-нежно. Разбира се, това е неприятно, тъй като е необходимо да се преформатира проектът „Северен поток 2“. „Газпром” вече търси възможности за адаптация”, заяви Игор Юшков, експерт от Националната фондация за енергийна сигурност.

По време на обсъждането на измененията Германия успя да постигне тяхното смекчаване. Страната, в която се намира точката на влизане на газопровода, може да изключи проекта от действието на тези изменения. В случая със „Северен поток-2” Германия ще може да сключи междуправителствено споразумение с Русия за изключенията от газовата директива. Въпреки това той все още ще трябва да се одобри от Европейската комисия.

Как може „Газпром” да заобиколи това изискване? Трябва да се отбележи, че регламентите на ЕС не се отнасят за целия морски тръбопровод, а само до неговата част, а именно до последната офшорна зона, която протича в териториалните води на Германия. Този раздел ще трябва да бъде даден на ръководството на отделно дружество - независим оператор.

„Или Германия ще бъде оператор на тази секция на газопреносната система, или пет европейски компании, които участват заедно с „Газпром” в проекта „Северен поток-2”. Те могат да създадат съвместно предприятие и да управляват най-новата офшорна зона. Тези пет европейски компании не участват официално в Nord Stream AG 2, те нямат дялове на дружеството. Те просто дават заем на "Газпром" и получиха залог на всички 100% от акциите на Nord Stream AG$, обяснява Юшков. Става дума за френската Engie, австрийската OMV, британско-холандската Royal Dutch Shell и германските Uniper и Wintershall.

Кой вариант е по-добър? „За „Газпром” ще бъде по-лесно да работи с пет европейски партньорски компании. Единственото нещо, което може да се срещне тук, е предишният проблем: ще трябва да получим съгласие за създаване на съвместно предприятие от антимонополните органи на всички страни, в които правите бизнес. Последният път полският антимонополен орган не даде такова разрешение и ще даде ли разрешение сега? Следователно е възможно създаването на такова съвместно предприятие да не е най-добрият вариант”, заяви експертът.

Второто изискване на ЕС е да предостави достъп до „Северен поток – 2” на трети компании. На практика това ще означава, че половината от капацитета на тръбата ще бъде празна, тъй като няма други доставчици на газ освен „Газпром”. В резултат на това Русия ще получи по-малко приходи. Това ще увеличи периода на връщане на руските инвестиции.

„Официално това е антимонополното законодателство на ЕС, което трябва да насърчава конкуренцията. Но де факто това са санкции. Защото ако тази конкуренция не е възможна, тогава трябва да се даде изключение от нормите на Третия енергиен пакет, които „Газпром” ще изисква”, смята експертът. Абсолютно същата история се случи и с газопровода „Опал” - това е тръбата, която е продължение на „Северен поток - 1“ и минава през немска замя. В продължение на много години половината от тази тръба беше неработеща поради същите изисквания на Третия енергиен пакет на ЕС. Газпром трябваше да положи много усилия, за да възстанови справедливостта.

„Там, където тръгва тръбата „Опал”, няма друг газопровод, няма терминал за втечнен природен газ, затова там няма други доставчици на газ. Това означава, че не е правилно да се прилагат изискванията на Третия енергиен пакет в този случай, което е потвърдено от арбитраж по СТО, на която „Газпром” подава жалба”,казва Юшков. В резултат на това „Опал” всъщност получи изключение от Третия енергиен пакет. Останалите празни мощности се предлагат за търгове, в които никой освен „Газпром” не участва. Руската компания поема всички квоти за изпомпване на газ на Опал.

„В случая със „Северен поток-2” ще има още по-очевидна история. Европейската част на тръбопровода обикновено започва в морето. Откъде ще идват алтернативни доставчици? Да се търси конкуренция там е дори по-абсурдно”, казва газовият експерт.

Разбира се, „Газпром” ще потърси същото изключение като за „Опал”. Проблемът обаче е, че в ситуацията с „Опал” „Газпром” се бореше дълги години за решение. Той започна газопровода през 2011 г. и успя да спечели пълен капацитет едва през 2017 г. Ако толкова дълго време е необходимо да се търси справедливост в случая със „Северен поток 2”, тогава това ще причини големи неприятности на „Газпром”. На първо място, от гледна точка на преговорите за газ с Украйна.

„Ако те не дават 55 милиарда кубически метра газ, а само 27,5 милиарда, останалите 27,5 милиарда трябва да бъдат прокарани през Украйна. За Украйна това са допълнителни точки в процеса на преговори по новия транзитен договор от януари 2020 г. Това е допълнителна преса за „Газпром”, казва Юшков. Както знаете, Русия планира след края на газовия договор да изпомпва през Украйна не повече от 15 милиарда кубически метра. Всъщност новото европейско законодателство извива ръцете на Русия - и това ни кара да използваме все още украинската тръба.

Третото изискване е създаването на конкурентни тарифи за транспортиране на газ от германския регулатор. Това е може би най-обидното изискване.

„Проблемът с тарифата е десетото дело за „Газпром”. Става въпрос за тарифата за транспортиране на газ в последния участък близо до бреговете на Германия, тъй като това вече не е юрисдикция на ЕС. Германия има някои разпоредби относно начина на определяне на тези тарифи. Мисля, че „Газпром” напълно се съгласява с методите, които съществуват в ЕС. Всички разбраха, че германските оператори ще определят тарифата за газопровода „Евгал”, казва Игор Юшков.

Четвъртото изискване е газопроводът да работи прозрачно, по-специално по отношение на сигурността на доставките. Какво точно означава това, не е съвсем ясно. „Неразбираемият език винаги е много опасен. Защото под него може да се побере всичко. Последната точка може да е причина постоянно да критикуват „Газпром”, да го обвиняват, че създава заплаха за пазара и т.н. Само защото „Газпром" работи и доставя газ на пазара и има толкова много от тях тук. И това е риск и зависимост, затова и ще бавят този проект”, прогнозира експертът.

Освен това, другите руски морски тръбопроводи като сегашния „Северен поток-1”, могат да бъдат засегнати от тези изменения. Възможно е тук да се разпредели част от тръбата, която се движи в териториалната морска зона на Германия, и да се прехвърли на независим оператор.

Разпределението на новите изменения в стария проект обаче е напълно радикален сценарий. „Надявам се, че европейците разбират, че не е необходимо да притискат Русия в ъгъла, в крайна сметка тя остава най-големият доставчик на газ за Европа. Такава подигравка ще се окаже по-скъпа за Европа”, заключава експертът.

Превод: В.Сергеев