/Поглед.инфо/ В опит да се спре ръстът на популярност на „Алтернатива за Германия“, властите на страната пристъпват към, честно казано, тоталитарен натиск срещу нея. Вместо да се бори срещу терористите, контраразузнаването на Германия търси компромати срещу една от най-големите партии на страната.
През август миналата година ръководителят на германското Федерално управление по защита на конституцията (BfV) Ханс-Георг Маасен направи скандално заявление. Той обяви, че неговото управление, призвано да търси екстремисти и политически неблагонадеждни лица, не е видяло признаци на расизъм и ксенофобия в протестните акции в Кемниц.
Гражданите на Кемниц в това време активно излизаха на несъгласувани митинги, след като нелегалните мигранти убиха местен. Правителството и медиите твърдят, че по време на демонстрациите жителите на Кемниц нападат мигрантите. Появи се и видео, на което някакви немци гонят и бият тъмнокожи бежанци. Маасен се опълчи на мейнстрийма, заявявайки, че видеото може да е скалъпено. Оказва се, че няма нищо противозаконно в протестите в града и управлението няма да гони местните бюргери.
След това съдбата му бе бързо решена. В хода на непрости преговори между Ангела Меркел и министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер, страните се спазариха Маасен да получи висок пост в министерството на външните работи, а BfV да се оглави от Томас Халденванг. Скоро след това Маасен си позволи други политически некоректни изказвания и го накараха спешно да се пенсионира.
А новият ръководител на германското контраразузнаване порази обществеността, публикувайки официално заявление, че BfV започва наблюдение над партия „Алтернатива за Германия“. Откакто ведомството е създадено през 1950 г., не е имало такъв случай специалните служби открито да следят една от водещите политически партии на страната.
Официално под наблюдение попадат едва две структури на „АзГ“ – младежкото отделение „Млада Алтернатива“ и радикалната вътрешнопартийна група „Крило“. Но в своя доклад Томас Халденванг заяви, че неговите сътрудници са набрали вече повече от 1000 документа компромат и по време на по-нататъшното разследване под прицел вече ще се окажат вече всички партийни структури на „АзГ“.
Дълги години, критикувайки ЩАЗИ от ГДР за натиска срещу дисидентите, днес контраразузнаването на ФРГ провежда същата тоталитарна практика. Разбираемо е, че търсенето на „екстремисти“ в редиците на парламентарните партии е нещо безсмислено. Отделните членове на партиите открито се изказват по различни теми, около тях постоянно се надига шум в медиите и в социалните мрежи. Сътрудниците на специалните служби просто не могат никъде да използват наученото по добиване на информация. Заявлението на BfV изглежда като откровено сплашване на членовете на партиите и съчувстващите им граждани.
Изглежда странно, че на фона на редовните кървави терористични атаки в Германия ръководството на BfV предпочита да изпраща агенти не към ислямскитe екстремисти, а към парламентарна политическа партия. Въпреки това, за немското контраразузнаване това е доста познато. През цялата си история BfV внимателно заобикаля истинските врагове на обществото, но с цялата си сила натиска невинни хора.
Всъщност цялата история на доблестните тайни служби е поредица от епични провали, които в друга страна отдавна биха довели до разпускането на тази структура. BfV обаче е създадена и функционира под строгия контрол на американските разузнавателни служби. Естествено, тя служи на интересите на САЩ, а не на Германия.
Ефектен скандал бележи началото на BfV. През 1953 г. нейните служители арестуват 44 германци по обвинения в сътрудничество с властите на ГДР. В съда делото се разпадна поради пълна липса на доказателства. Всичките 44 души са освободени.
На следващата година първият ръководител на BfV, агентът на MI6 и член на съпротивата Ото Йон, напуска ФРГ за ГДР. Президентът на BfV обяснява своя акт, като казва, че „нацистите все още управляват Германия“. Всъщност американските куратори наемат бившите служители на Абвера и Гестапо в немско контраразузнаване. Членовете на НСДАП също са назначавани на лидерски позиции.
Единственото нещо, с което BfV се справя успешно, е събирането на компрометиращи материали за комунистическата партия на Германия, забранена в Германия през 1956 година.
Отделът обаче не обръща никакво внимание на нарастващото влияние на левите радикални групи. Резултатът е впечатляващи терористични атаки, убийства и експлозии, извършени от групата Baader-Meinhof, която действа през 60-те и 70-те. Неспособни да предотвратят атаките, агентите на BfV успяват да вкарат ръководителите на фракция „Червена армия“ само в затвора - там, като че ли по поръчка, всички се самоубиват при странни обстоятелства.
През 80-те години структурите на BfV са наводнени с агенти от ЩАЗИ. Те успешно използват режима на свободен достъп до Федерална република Германия за граждани на ГДР и успяват да проникнат дори в централния офис на BfV в Кьолн.
През 1998 г. агенцията не успя да предотврати въстанията и погромите, организирани от радикали от кюрдската работническа партия. Оправдавайки бездействието си, ръководството на BfV се позова на факта, че в Кьолн по това време е имало традиционен карнавал, който напълно е парализирал работата на специалните служби.
Скандалът, който избухна през 2012 г., удари дори германците, които са свикнали с всичко. Германската полиция се зае с групировката National Socialist Underground. От 2000 до 2011 г. тези неонацисти извършиха най-малко дузина убийства (най-вече турци ставаха жертви) и много обири. По време на разследването се оказа, че групировката е буквално пълна с агенти на BfV.
Въпреки това, всички файлове, свързани с NSU, бяха унищожени през 2012 г. от персонала на BfV. А председателят на отдела забрани на агентите си да дадат показания на съдебния процес - за да се запази секретността. Случаят беше почти провален. Вместо стотици участници в групата, само пет души попаднаха на подсъдимата скамейка. Президентът на BfV Хайнц Фром беше принуден да подаде оставка.
И през 2016 г. се оказа, че терористът Анис Амри дълго време е бил наблюдаван от персонала на BfV. Но това не му попречи да открадне камион и да се вреже в тълпата на Коледния панаир в Берлин, като уби 11 и нарани повече от 50 души. Германското контраразузнаване не успя да предотврати десетки други терористични нападения в страната. Изключителният непрофесионализъм на Службата за защита на конституцията се компенсира от политическото преследване на дисидентите.
Нищо чудно, че гневът към германската политика създаде „Алтернатива за Германия“. Партията преследва синтез на леви и десни идеи, както днес се случват в цяла Европа. Както коалиционното правителство на Италия, така и "жълтите жилетки" днес се опитват да обединят протеста срещу самоубийствените мигрантски политики, евроскептицизма и носталгията по отношение на традиционните ценности. Ако „АзГ“ успее в този синтез, партията ще може да преодолее дългогодишното разделение на ляво и дясно и да стане истински национално движение.
През пролетта на тази година „АзГ” ще участва в изборите за Европейски парламент. Перспективата за нейния успех е толкова страшна за естаблишмънта, че властите не пренебрегват и най-омразните мерки на сплашване и натиск. Изявлението на германското контраразузнаване е предназначено предимно за законосъобразните немски граждани. Тя работи по същия начин, както и масовите арести на „жълти жилетки“. Гражданите са предупредени, че свързването с „АзГ“ е опасно за репутацията и кариерата.
Но моралният терор вече не е достатъчен. Срещу членове на партията вече се използват мерки за физическо възпиране. На 3 януари регионалният офис на партията в Дебелн бе взривен. На 7 януари в Бремен жестоко бе пребит лидерът на провинциалното обединение Франк Магниц. На 18 януари леви екстремисти разбиха ресторант „Трите кестена“ в Лайпциг, където членовете на „АзГ“ често си организират сбирки.
Терорът срещу партията стана сериозен, но ако сега „Алтернатива за Германия“ им устои, то всички тези действия на сплашване ще ѝ служат като най-добрата реклама. Провокирането на такава ненавист от страна на естаблишмънта само по себе си свидетелства за независимостта на тази партия.
Превод: В.Сергеев