/Поглед.инфо/ В Холандия се слуша уникалното дело на човек, доказващ на съда, че той е с 20 години по-млад от възрастта си, следователно записаната в документите му година на раждане може и трябва да се смени. Този случай лесно може да се приеме за куриоз, но на практика става дума за сериозен икономически и обществен проблем, който не отминава и Русия.

Делото, което сега се разглежда от съда в холандския град Арнем, явно претендира да стане прецедент. 69-годишният Емир Ратлбанд иска официално да го признаят за 49-годишен, „подмладявайки” неговите документи с 20 години. Като основен довод той издига своето физическо състояние. „Лекарите казват, че тялото ми принадлежи на 45-годишен мъж”, сочи ищецът. Самия себе си той нарича „млад бог”.

Няма как да оспориш логиката на „младия бог”. Той се позовава на съвременното отношение на холандците към транссексуалистите. Ако по-рано биологическият пол е синоним на джендъра и се смята за някакво обективно обстоятелство, то сега тези понятия са се разделили и се приема като предмет на избор. Може не само да се смени пола, до и да се избере друг джендър, например да се позиционираш като жена, макар и да останеш мъж от биологическа гледна точка.

Борбата срещу дискриминацията на трасджендърите сега е задължителна част от западните правозащитни процеси (например буквата „Т” в абревиатурата ЛГБТ значи „Транс”). Но ако може да се свени джендърът на основание собствен свободен избор, за да „се чувстваш удобно”, защо не може да си смениш със същата цел и възрастта? Още повече, както подчертава ищецът, смяната на рождената година му е нужна за борба срещу дискриминацията.

Ратбланд е дискриминиран на сайтовете за запознанства и при търсене на работа. Професията му, впрочем, е специфична – треньор за личностен ръст, „специалист по лингвистично програмиране”. Може да се помисли, че това е някакъв експеримент от негова страна или акция за привличане на внимание, но ищецът изглежда е напълно сериозен и подчертава, че фактическата му възраст не отразява емоционалното му състояние и провокира у хората мислене чрез стереотипи.

„Когато съм на 69 години, аз съм ограничен. Ако стана на 49, ще мога да си избера друг дом, друга кол. Ще мога да работя овее. Когато вися в сайтовете за запознанства и кажа, че съм на 69 години, не получавам отговори от тези, с които искам да се запозная. Когато стана на 49 години, с моето лице ще бъда в разкошно положение” твърди Ратлбанд.

Съдията в отговор призова да помисли за родителите, от които ищецът ще открадне 20 години живот – времето за особена грижа и възпитание. Но родителите на Ратлбанд са вече починали. А на въпроса от какво трябва да се ръководи съда, сменящ на хората рождената дата (изведнъж някой 50 годишен ще поиска да влезе в класната стая на основание на това, че му е удобно да е на седемгодишна възраст), отговаря: „Здрав разум”.

Разбира се Ратлбанд по-лесно ще бъде признат за чудак, отколкото за 49-годишен. Но все пак в думите на ищеца наистина има определена логика. Конкретно в частта, когато говори за възрастовата дискриминация - ейджизъм. Това понятие е вече на половин век, въведено от директора на Националния институт по стареене (В САЩ и такъв има), но до последно време борбата срещу ейджизма дори сред левите активисти се намира в сянка на тяхната борба с расизма, сексизма, хомофобията и прочее. Дори въпреки това, че обръщението „старче” да се смята в САЩ за политически коректно и е за предпочитане да се казва нещо от типа „човек на златна възраст”.

Но някои социолози твърдят, че много скоро борбата срещу ейджизма „ще излезе напред” и ще стане важна част от обществената дискусия, най-вече в страните от „златния милиард”. Нещо в тази концепция не ни позволява да махнем с ръка, в движение да я причислим към другите „мултикултурни измишльотини” или „ляволиберални глупости”.

Нали и консерваторите стареят и дори да си трижди традиционалист, дискриминацията на собствена сметка няма да ти се хареса.

От друга страна съвременните леви идеолози рядко се обръщат към темата за старостта и поради това, че за някои от тях мъжът на средна възраст символизира „патриархата”, „угнетяването” и „старите порядки”. Подобна представа е също ейджизъм.

Като правило ейджизмът е два пита – дискриминация по младост и дискриминация по старост. Някога, когато възрастта определя сумата на знанията и уменията на човека, по света е по-разпространен първият тип – редица политически и граждански права се предоставят на хората при постигането на 25-35 годишна възраст. Но планката се снижава постоянно и в повечето случай към своето пълнолетие (в западния свят по правило 18 години) човек получава пълния набор права.

Но има и различия, които добре се виждат при сравнение. Например в САЩ може да получиш шофьорска книжка на 14 години, докато в Русия на 18. Ако не се изхожда от това, че руската младеж е по-тъпа и неловка от американската, може да се твърди, че руските младежи са подложени на дискриминация, която малцина осъзнават като такава.

Друг пример е правото на глас. Преди четири години в Думата бе внесен законопроект, предоставящ на гражданите на Русия пълното избирателно право при достигане на 16 години (в момента на тази възраст може да се гласува при особено случаи – при признаване на пълна дееспособност), но остана дотам.

По въпроса за „ейджизма към малолетните” Русия в известен смисъл се държи особено. Ако в Европа постепенно се ходи към снижаване на възрастовия ценз, то при нас най-често се обсъжда неговото повишаване. Последен пример е инициативата на Министерството на здравеопазването за повишаването на възрастта за продажба на алкохол до 21 години и инициативата за упълномощения по правата на човека към президента Татяна Москалкова за повишаването на възрастта за продажба на оръжие до 25 години.

И двете инициативи имат рационално зърно и уважителни причини, но има и очевиден парадокс. Същата Москалкова, предложила това нещо на фона на трагедията в Керч, допуска уговорка: „Как може да се повери оръжие на 18-годишен човек, който няма социален опит и може би дори няма устойчив морално-нравствен ориентир в живота”. Както е известно, в армията викат на 18 години, въпреки жизнените ориентири. А също така според предложенията ще може да си купиш бутилка вино две години след уволнението.

Но да се върнем към „златните години”. Дискриминацията към възрастните е нещо привично за настоящето. Понякога се нарича геронтофобия и се обяснява лесно с разпада на големите семейства. Грубо казано, по-рано младежта живее в един дом със старците, а днес всички живеят по отделно. В резултат възрастните се разбират по-малко, митологизират се повече и се смятат едва ли не за пришълци от друга планета – такива са резултатите от разрива на връзките между поколенията.

Психолозите твърдят, че пренебрежението към старците може да бъде предизвикано от страха пред стареенето и смъртта, но това е теория, а дискриминирането при наемането на работа е вече практика. Това е отдавна осъзнат проблем, просто противодействието не е толкова шумно, колкото борбата с расовата, джендържната и другите „модерни” дискриминации.

В много страни от Европа има закони, които забраняват ейджизма при наемане на сътрудници извън ограниченията, налагани от самата специалност (тоест няма да се взема за космонавт). Подобен закон съществува и в Русия и ако вие виждате обява за работа, където е показан възрастов интервал – това може да е пряко нарушение на закона.

На равнище обществена реакция се наблюдава категорично неприемане на ейджизма. Чиновникът и бизнесменът, позволили си изказвания тип „старците са тежест за семейството и за бюджета” не трябва да очакват нищо хубаво.

Въпреки това възрастовата дискриминация е част и дори системна. Има изследване, съгласно което след 45 години заплатата на средния руснак пада с 20%. И според данните на трудовия портал Head Hunter, всеки пети руски работодател няма да наема хора над 45 годишна възраст.

Очевидно е, че проблемът с трудовото устройване на възрастните ще става все по-актуален и болезнен – заради това, че по света се повишава пенсионната възраст (в Япония тя например е 70 години, при това се обсъжда поредното повишаване). Следователно търпимостта към ейджизма ще пада и може да премине към рязко неприемане със скандали на равнището, което се предава на расизма.

Разбира се, „методът на Ратбанд” не трябва да се смята за универсален. Но холандецът е прав, че възрастта далеч не е винаги биологическа даденост и много зависи от особеностите на всеки човек и неговия начин на живот: има бодри хора на по 70 години и 50-годишни развалини. Впрочем той е готов да подкрепи претенциите си и да се откаже от правото на пенсия, за да „не възникват никакви непредвидени юридически обстоятелства”.

Но в този смисъл „всеки е Ратбанд” сам за себе си и може да се предположи, че ако холандецът ще спечели делото, броят на подобните искове ще скочи до стотици. А пазарът на труда не може да предложи системно решение за момента. Според мен той няма ясна рецепта дори и за натиска на роботите, изтласкващ хората от работните им места.

Що се отнася до по-широкото понятие „пренебрежение към възрастните” (същата тази геротнтофобия) има надежда, че поправянето на ситуацията ще се реши без поляризация на мненията и уличното противостоене на активистите. И първата крачка тук е известна – звъннете на родителите си.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели