/Поглед.инфо/ В Литва за пореден път заявиха, че Калининградска област е дадена на Русия не завинаги и я наричат „литовски край в чужди ръце“. За пореден път се предлага преразглеждането на териториалния статут на руския регион: това е обмислена политическа кампания, чийто поръчител е Литовската държава.

„Провинция Караляйчус е много значителна в много аспекти – от културата до геополитиката, но в много тя е съзнателно забравена от литовците заради неадекватните действия на Кремъл, в резултат принадлежността на Караляйчус се разглежда винаги внимателно“, така започва статията с характерното име „Литовски край в чужди ръце“ на литовския вестник „Република“. Караляйчус в нея по литовски маниер се нарича руският Калининград.

Авторът, публицистът Бенас Володзка, посочва на съгражданите си, че междувоенното литовско общество е къде-къде по-амбициозно по отношение на Източна Прусия, отколкото сегашното. Съвременна Литва разглежда всяко действие по защита на литовските интереси в Караляйчус като създаване на ненужни проблеми, макар и „милитаризиран Калининград днес да представлява явна заплаха, както за оцеляването на Литва, така и за нейната сигурност“.

Изводът в този тип публикации в литовската преса е традиционен: Калининград трябва да се отнеме от Русия, още повече, че юридическата принадлежност на този регион предизвиква съмнения.

„Освен това споразумението на страните победителки не е планирано завинаги“, пише Бенас Володзка за „варварския принцип“ на разделяне на Източна Прусия. „Изтичането на времето на действие на договора дава възможността отново да се помисли за административната принадлежност на областта Караляйчус“.

Тези думи са поредната вариация на изключително литовския (тоест възпроизвеждан и пробутван единствено в Литва) мит на тема „Калининградска област принадлежи незаконно на РУСИЯ“. Адептите на този мит уверяват, че в документите от Потсдамската конференция е казано, че германския Кьонигсберг се предава на Съветския съюз за 50 години, следователно през 1995 г. Калининград по право престава да бъде руски.

Раздел 5 от заключителния протокол от Потсдамската конференция в частта за Кьонигсберг звучи така: „Конференцията по принцип е съгласна с предложението на съветското правителство за предаването на Съветския съюз на град Кьонигсберг и прилежащия му район, както е описано по-горе. Но точната граница подлежи на изследване на експертите. Президентът на САЩ и министър-председателят на Великобритания заявиха, че те поддържат това предложение на конференцията при предстоящото уреждане на мира“.

Нито една дума няма тук за 50 години, но сектата „завръщане на литовски Караляйчус“ не се притеснява от това, както и от Московския договор между ФРГ и Съветския съюз от 1970 г. за съвместното признаване на границите, Заключителния акт на Хелзинкското съвещание по сигурността и сътрудничеството в Европа от 1975 г. за признаването на следвоенните граници и многостранния договор между СССР, САЩ, Великобритания, Франция, ГДР и ФРГ за окончателното определение на границите на обединена Германия.

Би било голяма грешка да се смята статията във в-к „Република“ не заслужаващ внимание вопъл на редови литовски шизофреник.

Делегитимирането на правния статут на Калининградска област се води последователно от Литва дълги години и имената на хората, занимаващи се в създаването на мита за незаконното предаване на Калининград на СССР, демонстрират целенасочена кампания, чийто поръчител е Литовската държава.

Депутатът от литовския Сейм от партията на „ландсбергистите“ и директор на центъра за изучаване на Източна Европа (експертна структура, приближена до МВнР и до администрацията на президента на Литва) Лауринас Кашюнас е казвал, че земите на Източна Прусия са предадени на Съветския съюз за 50 години и Калининградска област вече 20 години трябва да бъде върната в състава на Германия. При това Кашюнас се обръща не към Германия, а към Великобритания и САЩ. Видите ли, участниците в Потсдамската конференция имат достатъчно основания да искат преразглеждане на постановленията на за изменението на териториалната принадлежност на Източна Прусия.

През 2017 г. друг депутат от литовския Сейм, бившият прессекретар на президента Далия Грибаускайте Линас Балсис каза, че „времето на Калининград е приключило“ и Русия трябва „да го върне на Европа“. „Калининград не е даден на Русия за вечни времена в Потсдам или в Хелзинки. Казано е, че ще се предаде под администрацията на СССР докато в Европа не бъде подписан окончателен мирен договор“, заяви Балсис.

Така че статията във вестник „Република“ далеч не е първото публично послание на тема „законността“ на присъствието на Калининград в състава на Русия. Това не е и първата публикация в литовската преса на тази тема.

„Като си помисля, какво щеше да бъде, ако Западът, вдъхновен от експанзионистична Русия, бе поискал например, да освободи Калининградска област… Нали споразуменията, подписани след Втората световна война са вече отдавна недействителни“, пише през пролетта на тази година вестник „Клайпеда“.

Подкопаването на архитектурата на сигурността в Европа, основата на която е системата от международни договори за взаимно признание на границите на държавите след Втората световна война е държавна политика на Литовската република.

Литовските власти действат по принципа „капка по капка“. Ако скочат изведнъж и официално заявят „Върнете Караляйчус на Европа“ от трибуната на Общото събрание на ООН или с официално обръщение на МВнР ще избухне международен скандал. Литва ще се изложи пред всички като страна, която преразглежда резултатите от Втората световна война, оспорва решенията на антихитлеристката коалиция и поставя под съмнение серията споразумения на великите сили.

Ако историческата истина се оспорва достатъчно дълго, но внимателно, допускайки се само малки (но постоянни) инжекции лъжи за „временното предаване за 50 години“, то митът ще пусне корени и с времето ще се превърне в „тайно знание“. Видите ли, всички знаем, че Кьонигсберг принадлежи на Русия незаконно, просто европейците не се решават да си го поискат от Кремъл обратно.

В момента на международна криза тази изкривена митология може да изиграе решаваща роля и вече няма да бъде важно дали и лъжа или истина: „Протоколите на мъдреците на Цион“ също са измислица, но внасят своята лепта в Холокоста.

Литовските власти, видимо разчитат, че Русия ще сметне за под достойнството си да обръща внимание на нападките на някакви неизвестни политолози и публицисти. Нека си разказват халюцинациите в интимен кръг. Какво още им остава в Литва с тяхното мащабно измиране, емиграция, алкохолизъм и самоубийства?

Ако е така, то в Литва недооценяват руската школа на международните отношения. Да, подмятанията за „завръщането“ на Калининград на Европа е малка пакост. Но цялата военна история на човечеството показва, че големите войни често започват заради малки пакости.

Затова дейците във Вилнюс, които се занимават с малки провокации, по повод на тези малки провокации ще ги очаква голям разговор с Москва. Въпросът ще им бъде поставен ребром.

Ако „споразуменията, подписани след Великата отечествена война вече са недействителни“, какво ще правим тогава с Клайпеда и Вилнюс?

Те също влизат в състава на Съветския съюз след Втората световна война. Именно СССР дава на Литва Вилнюс и Клайпеда. Ако резултатите на войната са отдавна недействителни, тогава нека Русия ги върне на предишните собственици.

Превод: В.Сергеев