"Външните унгарци" като електорален ресурс

/Поглед.инфо/ По време на предизборната кампания в Унгария, преди парламентарния вот на 8 април 2018, повечето анализатори прогнозираха, че сегашния министър-председател Виктор Орбан ще получи само обикновено, но не и квалифицирано мнозинство в 199-местния парламент, което да му позволи безпроблемно да извършва промени в конституцията на страната.

Въпреки това, той успя (при това за втори път) да извади коз, който наклони везните така, че партията му да получи 133 депутатски места (две трети от мандатите). Орбан съумя да мобилизира имащите право на глас в националните избори представители на унгарските национални малцинства, останали след Трианонския мирен договор (1920), на територията на съседните държави, т.е. т.нар. "външни унгарци". Унгария е един от случаите, когато т.нар „малцинства на катаклизма“ (Роджърс Брубейкър) могат да се разглеждат не само като „пасив”, предвид грижите, които държавата - етническа родина полага за тяхното оцеляване и добруване, но и като електорален актив за партиите, които успеят да привлекат гласовете им.

Легенда:

Райони, където унгарците са над 50% от населението

203 хил./3,9% - Численост на унгарското малцинство и делът му от населението на страната

Различната гледна точка на левицата и десницата към "външните унгарци"

Фактът, че границите на унгарската държава и на унгарското етническо землище не съвпадат е основен повод за обществен дебат между левицата и десницата в страната. Проблемите на наброяващите около три милиона души етнически унгарци в съседните на Унгария страни (Румъния, Словакия, Сърбия и Украйна) се преплитат с политическата борба вътре в самата Унгария. Същевременно, в унгарския политически живот основната надпревара за гласовете на избирателите не се води по линията на социоикономическото "ляво" и "дясно", а по линия на социокултурното ляво-дясно[1], ето защо съдбата на сънародниците зад граница се картографира перфектно по тази ос. 

Десницата в Унгария - от Йожеф Антал до Виктор Орбан, споделя визията, че страната трябва поеме ролята на гарант на унгарските малцинства, дори ако това стане за сметка на отношенията между Будапеща и съседните държави. От своя страна, стремейки се да се разграничи от десницата, левицата става все по-космополитна. Така например, за разлика от предшественика си Йозеф Антал (1990-1993), министър председателят - социалист Дюла Хорн (1994-1998) обръща гръб на малцинствата зад граница, в името на евроатлантическата интеграция на Унгария, изискваща стабилизиране на отношенията ѝ със съседите, във връзка с изпълнението на т.нар. „Копенхагенски критерии“.

От падането на комунизма насам, всички правителства в Унгария действат в рамките на консенсуса, изискващ от тях да „подкрепят унгарските малцинства и да им осигуряват максимално добри условия на местата, където живеят“ - това е един от трите официални стълба в унгарската външна политика след промените от 1989, наред с добросъседските отношения и политиката на евроинтеграция. Подреждането на приоритетите обаче, както и начинът на изпълнение на тези задачи, се отличават силно в партийните програми. Така, левите правителства отделят повече внимание на втория и третия стълб и най-вече на евроинтеграцията. В резултат, левицата е подложена на критики отдясно, че нито иска, нито може да помогне на малцинствата. Според левите политици, най-добрият начин да се гарантира просперитета на етническите унгарци е поддържането на мирни отношения и сътрудничество със съседите,  за предпочитане „под шапката на ЕС”. Друга важна разлика между унгарската левица и десница, по отношение на "външните унгарци" е, че десните приемат унгарското малцинство зад граница като част от унгарската културна нация, а левицата – като граждани на тяхната държава-приемник.

Акцентът върху символичната ценност на малцинствения въпрос дава възможност на десницата в Унгария за организационно разширяване. Формулира се политическа стратегия, поставяща отношенията между държавата и малцинствата в центъра на политическия дебат относно идентичността и лоялността към нацията, която принуждава политическите опоненти да минат в отбрана и е полезна при отразяване и отклоняване на критиката срещу едни или други икономически, социални или външнополитически решения.

Двойното гражданство като инструмент за вътрешна употреба

Ако получат възможност да станат гласоподаватели в своята етническа родина, външните малцинства могат силно да повлияят върху резултатите от изборите в тях. В резултат от това, въпросът за овластяването на външните малцинства присъства в редица държави като инструмент на вътрешната конкуренция между политическите партии, които получават допълнителен източник на подкрепа.

В повечето случаи институционализирането на външното гражданство за етническите малцинства е постепенен процес, осъществяван от политическите парти в течение на години. Според Кристиан Йопке, „твърдението, че ролята на етничността в съвременната имиграционна политика на либералната държава се е свила, не означава че тя е изчезнала или, че ще изчезне“[2]. Съществува сериозна загриженост относно възникването на евентуални непредвидени ефекти от двойното гражданство в хода на електоралните процеси и резултатите от тях. От гледна точка на равенството на гласовете на всички граждани, е оправдано външното гражданство да има същата тежест при определяне бъдещето на страната, както и че "външните граждани" имат равни права с "вътрешните", включително по отношение правото на глас[3]. Предоставянето на гражданство на такива "външни" групи обаче, дава възможност те да влияят върху резултата от изборите. В същото време, външните двойни граждани с право на глас не носят тежестта на политическото си решение, т.е. могат да определят резултатите от изборите, без после да се сблъскат пряко с последиците от тях.

На 1 януари 2011 в Унгария влиза в сила нов закон за предоставяне на второ унгарско гражданство (с преференции към етническите малцинства в съседните държави), гарантиращ избирателното право на лицата, които го получат. Още през следващите две години унгарско гражданство получават 139 449 граждани на Румъния, 46 400 - на Сърбия, 10 473 - на Украйна, 454 - на Австрия и 161 - на Словакия[4]. Като вицепремиер, отговорен за политиката към етническите унгарци в правителството на ФИДЕС, Жолт Шемиен заявява, че разширяването на гражданството и гласуването без изискване за постоянно пребиваване в Унгария „означава обединяване на нацията чрез правната система“. Разбира се, не всички етнически унгарци в съседните страни желаят да получат унгарско гражданство, а още по-малко се интересуват да участват в изборите на друга страна, дори тя да е етническата им родина. Въпреки това, гласовете на "външните унгарци" са достатъчни, за да повлияят на изборите.

Предоставянето на гражданство на "външните унгарци" се подкрепя от десницата, разчитаща, че новите гласоподаватели ще изберат именно нея[5]. Според Ищван Микола, бивш министър на здравеопазването на Унгария, ФИДЕС „може да остане на власт дори и двайсет години, предлагайки гражданство на петте милиона унгарци извън страната"[6]. Ако етническите унгарци получат право на глас, партиите, конкуриращи се за властта в Будапеща, със сигурност ще се опитат да получат тяхната подкрепа, обещавайки, че ще инвестират в онези райони, зад граница, където те живеят. Срещу това въпросните партии могат да стигнат до властта именно благодарение на подкрепата на "външните гласове".

Може да се приеме също, че стремежът на ФИДЕС (Унгарски граждански съюз) в периода на демокрацията да издейства двойно гражданство за унгарците в Карпатския басейн се дължи и на патриотизма, който нейното ръководство изповядва, и на желанието партията да получи подкрепата на националистически настроения електорат вътре в страната, но и на надеждата, че получилите право на глас "външни унгарци" ще „се отблагодарят“, гласувайки за ФИДЕС.

Няколко думи за унгарската избирателна система

След реформата на избирателната система от 2012 броят на депутатите е намален от 386 на 199. Унгарската избирателна система е смесена – 106 депутати се избират в едномандатни избирателни райони, докато останалите 93 се избират по партийна листа с 5%-ен избирателен праг. Гражданите на Унгария, които живеят в страната, гласуват веднъж за партийните листи и втори път мажоритарно в избирателния регион. Двойните граждани (т.е. етническите унгарци в съседните държави) могат да гласуват само по партийни листи. Гласуването им се осъществява в консулските и дипломатически представителства на страната в Румъния, Словакия, Унгария и Сърбия, както и, ако държавата-приемник разреши, в специално установени секции в населени места, където делът на унгарското население е над 20%. При определянето на 93-те депутатски мандата по партийните листи, гласовете се разпределят по системата Д'Онт (която действаше и в България до 2007). От това следва, че получилите двойно гражданство етнически унгарци могат да повлияят само върху избора на по-малко от половината депутати в парламента на страната.

Изборите в Унгария през 2014 и 2018 и ролята на "външните унгарци"

На парламентарните избори през 2014 броят на валидните бюлетини на гласувалите етнически унгарци от съседните страни е 128 429, от които 122 638 са за ФИДЕС[7] , т.е. 95,49%. Крайно националистическата партия „Йоббик“ получава 2,28% от гласовете, а левицата 1,13%[8]. В същото време, броят на валидните бюлетини, пуснати по пощата, показва ниска избирателна активност сред новите граждани - 128 429 гласа от приблизително 450 хил. регистрирани двойни граждани [9]. В долната таблица са представени резултатите от гласуването и броя депутатски мандати (едномандатни/ партийни листи), както и разпределението на вота само сред жителите на Унгария, без гласовете от чужбина, както и прогнозирания брой депутати. Използван е инструмент за изчисляване на брой депутати при системата Д'Онт[10].

 Както се вижда от приложените резултати, предоставянето на двойно гражданство на жителите от унгарски произход на съседните държави осигурява един депутат повече на десницата, т.е. на ФИДЕС, отнемайки едно място от левицата – коалиция „Заедно“. На практика, едва около 15% от етническите унгарци в съседните страни  (450 хил. души, при приблизително три милиона етнически унгарци) получават двойно гражданство и от тях по-малко от една трета гласуват на изборите. Следователно, само малко повече от 4% от етническите унгарци в Карпатския басейн са упражнили правото си на глас на изборите в своята етническа родина. Те гласуват предимно за партия ФИДЕС, която през предишните години се е позиционирала като своеобразен защитник на техните права и им е предоставила двойно гражданство.

На парламентарните избори през 2018 броят на валидните бюлетини на гласувалите етнически унгарци от съседните страни вече е значително по-висок - 224 564, от които 216 120 са за ФИДЕС, т.е. 96,24%[11]. „Йоббик“ получава 0,91% от гласовете. Наблюдава се засилване на избирателната активност сред получилите двойно гражданство етнически унгарци. В долната таблица са представени резултатите от гласуването и броя депутатски мандати (едномандатни/партийни листи), както и разпределението на вота единствено сред жителите на Унгария, без гласовете от чужбина и прогнозирания брой депутати. Използван е инструмент за изчисляване на брой депутати при система Д'Онт[12].

 На изборите през  април 2018 предоставянето на право на  глас на етническите унгарци дава на ФИДЕС двама депутата повече, отнемайки по един от завършилата на второ място партия „Йоббик“ и от социалистите. Този път са гласували около 7% от етническите унгарци в Карпатския басейн (т.е. 220 хил. души от 3 милиона).

Някои изводи

Ако тенденциите в избирателната активност сред унгарските малцинства в съседните държави на парламентарните и президентските избори в етническата им родина се запази, също както и тяхната подкрепа към ФИДЕС, може да се очаква на изборите през 2022 благодарение на тях партията да отнеме общо три или четири депутатски мандата от другите партии, като по този начин съществено усили позициите си в законодателния орган.

Фактът, че повече от 95% от гласувалите на изборите етнически унгарци са предпочели ФИДЕС не е случайност. Партията провежда последователна политика спрямо „събратята под чужда власт“, което може да се обясни не само с примордиалистките и схващания, но и с хладнокръвна и точна преценка на ситуацията. Във вътрешен план, грижата за външните малцинства може да привлече повече гласове за партията, успяла да монополизира въпросната грижа, като същевременно ѝ дава основание да критикува опонентите си, че нехаят за съдбата на "външните унгарци". Същевременно, предоставянето на двойно гражданство и право на глас води до допълнителни дивиденти за партията, която е приела тези закони, доказвайки се като защитник на правата на външното малцинство. Разбира се, гласът на външните малцинства не бива да се абсолютизира, тъй като избирателната активност сред „новите двойни граждани“ не е особено висока, освен това не всички етнически унгарци имат желание да получат унгарско гражданство в допълнение към това на държавата, в която живеят. Но въпреки на пръв поглед незначителните проценти, влиянието е налице и то е достатъчно за да повлияе, поне в известна степен, върху изборните резултати. В крайна сметка, понякога и едно депутатско място може да стопи разликата между обикновеното и квалифицираното парламентарно мнозинство.

След като етническото малцинство в чужбина получи право на глас, партиите, състезаващи се за властта в държавата-майка със сигурност ще се опитат да получат неговата подкрепа, включително включвайки в предизборните си кампании обещания, че ще финансират областите, в които те живеят зад граница. В замяна политическите партии биха си осигурили ценни външни гласове. Унгария, като страна със значителни етнически малцинства в съседните държави, е сочена от редица редица автори, като Роджърс Брубейкър например (както и от редица унгарски автори), като "политически обременена" със съдбата на "външните унгарци", но в ръцете на умел политик, като Орбан, тази тежест може да се превърне в актив за вътрешно ползване. България, която - също както и Унгария, има големи етнически общности, живеещи в съседни или близки държави, би могла да последва този пример. 50 или 60 хиляди допълнителни гласа, идващи от новополучили право на глас граждани от Западните Покрайнини, Украйна, или Молдова могат да направят разликата между влизане и невлизане на една партия в парламента, да осигурят един или двама депутати, от които зависи формирането на управляващата коалиция и т.н. Тоест, партията, която заеме нишата на защитник на българите зад граница, може да получи важен актив, ако тези, които защитава, получат право на глас. Засега обаче, единствената партия, която в максимална степен се възползва от този механизъм, е Движението за права и свободи, разчитащо на гласовете на българските граждани от турския етнос, живеещи в югоизточната си съседка.

Бележки:

Библиография:

Резултати от изборите през 2014 и 2018 г :  http://www.valasztas.hu

The Politics of External Kin-State Citizenship in East Central Europe- Kovacs, Maria M.; Jortvelyesi, Zsolt; Pogonyi, Szabolcs

Brubaker Rogers, 1996, Nationalism Reframed: Nationhood and the National Question in the New Europe, Cambridge University Press, Cambridge.

Waterbury Myra A., 2010, Between State and Nation. Diaspora Politics and Kin-state Nationalism in Hungary

Kovács Kriszta, Körtvélyesi Zsolt, Nagy Alíz - Margins of Nationality. External ethnic citizenship and non-discrimination

Selecting by Origin: Ethnic Migration in the Liberal State. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 2005

Enyedi Z, Tóka G. The only game in town : party politics in Hungary. In: Webb P, White S, editors. Party politics in new democracies. Oxford: Oxford University Press; 2007.

* Докторант в Катедра "Международни отношения" на УНСС

[1] Enyedi Z, Tóka G. The only game in town : party politics in Hungary. In: Webb P, White S, editors. Party politics in new democracies. Oxford: Oxford University Press; 2007. p. 147-77

[2] Selecting by Origin: Ethnic Migration in the Liberal State. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 2005: 219

[3] The Politics of External Kin-State Citizenship in East Central Europe- Kovacs, Maria M.; Jortvelyesi, Zsolt; Pogonyi, Szabolcs

[4] Magyar állampolgárságot (2013.04.04.). - URL: http://www.allampolgarsag.gov.hu

[5]  The Politics of External Kin-State Citizenship in East Central Europe- Kovacs, Maria M.; Jortvelyesi, Zsolt; Pogonyi, Szabolcs      

[6] The Politics of External Kin-State Citizenship in East Central Europe - KOVACS, Maria M.; JORTVELYESI, Zsolt; POGONYI, Szabolcs

[7] Margins of Nationality. External Ethnic Citizenship and Non-discrimination

[8] www.valasztas.hu/hu/ogyv2014/861/861_0_index.html [21.5.2018]

[9] http://kronika.ro/erdelyi-hirek/mar-hatszazezren-kertek-magyar-allampolgarsagot [21.5.2018]

[10] http://icon.cat/util/elections [21.5.2018]

[11] http://www.valasztas.hu/dyn/pv18/szavossz/hu/orszlist.html [21.5.2018]

[12] http://icon.cat/util/elections [21.5.2018]