/Поглед.инфо/ Съветът на ЕС и Европейският парламент не можаха да се споразумеят за бюджета на ЕС за следващата година. При установяването на причините за несъгласието възниква асоциацията баснята за орела, рака и щуката, които карат „Обединена Европа” всеки в собствената си посока. Почти всички европейски страни са недоволни от бюджета на ЕС, при това по противоположни причини. Желанията на страните членки на ЕС влизат в рязко противоречие и конфликтът на интереси прераства във война на всеки срещу всеки, която заплашва ако не с разпад на ЕС, но да го направи напълно неуправляем.

„Съветът изразява съжаление, че днес беше невъзможно да се постигне споразумение за бюджета на ЕС за 2019 г”, заявиха в съвместно изявление министърът на финансите на ротационния председател на ЕС Австрия и ръководителят на преговарящите в Съвета на ЕС, което те направиха след нощ безплодни опити на Съвета на ЕС и на ЕП да намерят компромис между 28-те страни членки.

Проектът на общия бюджет на ЕС трябваше да бъде договорен на 19 ноември, а делегатите от страните-членки продължиха преговорите до полунощ, опитвайки се да постигнат вариант, който да е устройващ всички. Такива вечерни събирания вече се превръщат в добра традиция в Европа, което само по себе си свидетелства за много.

Преговорите по миграционната политика, за условията на Брекзит продължиха до късно през нощта, а сега и тази за бюджета на ЕС. Но това колосално напрягане на силите на европейските политици и дипломати все по-рядко дава положителен резултат.

Трудности с координацията на бюджета на ЕС е имало и преди, така че никой не очаква бърз резултат от предишните преговори, а мнозина очакваха неуспеха на преговорите. Ето защо липсата на европейско единство не беше изненада.

Мащабът на разкритите противоречия обаче наистина зашеметява.

Почти всички европейски държави са недоволни от проекта за бюджета на ЕС при това по най-различни причини и с челен сблъсък помежду си.

Богатите държави не искат да плащат повече. Бедните държави не искат да получават по-малко. Някои държави не желаят да приемат мигранти. Други държави не искат да плащат повече от държавите, които не приемат мигранти. Евроскептиците не искат да захранват европейската бюрокрация. Еврооптимистичните държави не искат да хранят евроскептиците. Пълен хаос.

Европейската комисия предложи да се одобри увеличение на бюджета на ЕС с 3% - до 165,6 млрд. евро. Когато започнаха преговорите, представителите на страните от ЕС поискаха да се намали планираният обем с половин милиард, а депутатите от Европейския парламент, напротив, да се увеличи със 770 милиона.

Всички държави от ЕС ще трябва да увеличат вноските си в общия бюджет поради оттеглянето на третата страна от Организацията по отношение на членската вноска – Великобритания. Най-голямата финансова тежест, разбира се, ще бъде поета от „донора № 1” - Германия. Предлагат да увеличат приноса на Германия с 3,5 милиарда евро

Тази перспектива, разбира се, не вдъхновява германците. Още по-интересно е, че Германия е един от малкото донори на Европейския съюз, които са готови да поемат допълнителната финансова тежест. Увеличаването на вноските за Европейския съюз е дори включено в коалиционно споразумение между управляващите партии на ХДС/ХСС и ГСПД.

Другите богати страни на „Стара Европа” - Австрия, Дания, Швеция, Холандия, Италия - категорично отказват да си разтварят портфейлите повече за Брюкселското „общежитие”.

Най-силно сред другите шуми Италия, където през лятото крайнодясна коалиция дойде на власт. В италианското правителство обеща да блокира приемането на бюджета на ЕС, ако други европейски държави не помагат на италианците с настаняване на бежанците.

Италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини поиска от брюкселските бюрократи да повлияят на европейските страни, които не искат да облекчат миграционното бреме на Рим, а и сами помагат на нелегалните мигранти да се доберат до Италия (намек към Малта). Без това италиански пари няма да потекат към Брюксел.

Страните от Западна Европа и Скандинавия, които се съгласяват да приемат бежанци, също искат споделена миграционната тежест. Тяхната единствена разлика от Италия е, че те изискват прилагането на санкции не само срещу източноевропейските държави, които не искат да виждат мюсюлмани, но и срещу самата Италия, но също и срещу Австрия, където десните консерватори също са на власт.

Парите трябва да се дадат само тези, които спазват правилата и спазват ценностите на Европейския съюз, казват „старите европейци” и искат да накажат чрез намаляване на плащанията от общия бюджет тези, които не спазват правилата и ценностите.

Вярно е, че Австрия и Италия не се страхуват от подобни заплахи: и двете са нетни донори на Европейския съюз, а Италия е сред страните-основатели. Но застъпниците на толерантността на първо място не се целят срещу тях, а срещу Унгария, Полша и прочее източноевропейска периферия.

Европейската комисия планира в бюджета за следващата година 5% намаление на субсидиите за селското стопанство и инфраструктурата - това решение засяга предимно балтийските страни и останалата част от Източна Европа, които са субсидирани от структурните фондове на ЕС.

Ясно е, че тези страни са бесни и заплашват да наложат вето на новия бюджет. За Унгария или Полша намерението да се намали финансирането за тях е европейска дедовщина срещу новите държави-членки на ЕС, които те искат да накажат за тяхната визия за света и желанието им да следват независима политика.

Но недоволни са и богатите страни, които искат да накажат „Младите европейци” много по-остро. Според тях Европейската комисия е прекалено дипломатична и отстъпчива по отношение на тези паразити, които Европа захранва от 15 години и сега плюят върху европейската солидарност, не изпълняват задълженията си и искат западноевропейците да ги хранят и занапред.

В резултат на това се оказва, че всеки е недоволен от новия европейски бюджет. Леви и десни, стари и нови, източни и западни, умерени и радикални, евроскептици и еврооптимисти - всички предлагат свои собствени изменения, защото съвременният Европейски съюз не им харесва и всички искат да го променят. Само че всеки вижда по различен начин промяната.

Страните от ЕС все повече приличат на орела, рака и щуката от баснята: те теглят ЕС в различни посоки, затова и той си стои на мястото, а неговите застарели проблеми не се решават, а стават все повече и повече оплетени.

С такава поляризация на мнения, такъв конфликт на интереси и ценности между различните части на Европа, европейската интеграция не може да продължи повече. Европейският съюз винаги е бил известен със способността си да разрешава най-острите противоречия между страните-членки. Но напоследък се е натрупала такава критична маса противоречия, че те заплашват ако не с разпад на ЕС, то с пълната му управляемост и с потапянето му в хаос.

Превод: В.Сергеев