/Поглед.инфо/ ЕС изхвърля некачествените храни на Изток

Ако се вярва на документите на брюкселските бюрократи, гражданите на 28 страни-членки на Европейския съюз поголовно консумират храни от най-високо качество. Качеството на храната се контролира последователно от фермата до щанда, уверява последното изследване на Европейската комисия, публикувано миналата седмица. А комплексната политика за безопасност на храните (Food Safety Policy) в ЕС „обезпечава ефективна система за контрол и оценява съответствието на стандартите за качество и безопасност на храната, здравето, съдържанието, храненето на животните и здравето на растенията в самия ЕС и в трети страни, във връзка с техния износ в ЕС”.

Как да не свалим шапка на това? Нали „всеки европейски жител има право да знае как храната, която той консумира, е произведена, обработена, опакована, маркирана и продадена”. И за всичко това строго следи Европейската комисия за безопасност на храните. Както тя съобщава, за тази безопасност и за контрола над 287 хиляди производители на храна, от бюджета на ЕС ще бъдат изразходвани 1,89 млрд евро.

Всички тези детайли са важни, тъй като достатъчно плътно прикриват неприветливата картина, говореща за това, че далеч не всеки жител на обединена Европа има на масата си нормална храна. И работата не е само в анекдота, наречен „глифосат”, който, по данни на Световната здравна организация, от една страна, се използва широко за борба с плевелите, а от друга, е канцерогенен. „Анекдотът” се състои в това, че Еврокомисията, „строго контролираща” качеството на храните, предложи канцерогенният хербицид да бъде забранен… след 10 години. Благодаря на Европейският парламент, който съкрати този срок до края на 2022 г….

Поредният анекдот за „здравословната храна” се появи във Великобритания. В. Гардиан съобщи, че две трети от проверените от Агенцията за хранителни стандарти (Food Standards Agency – FSA) месокомбинати в Англия, Уелс и Северна Ирландия (проверени са общи 890) са нарушавали правилата за безопасност на производството. Анализът показал, че всяка седмица през последните три години месарите са нарушавали основните инструкции за безопасност средно по 16 пъти. Те са се отличили в тривиалната антисанитария, кръстосаното бактериално заразяване, нарушението на температурния режим и отсъствието на хранителна хигиена. Най-замърсен се оказал месокомбинатът, принадлежащ на Ръсел Хюм (Russell Hume), който веднъж вече се е оказвал в центъра на подобен скандал.

Инспекторът по месото с 30-годишен стаж и заместник на генералния секретар на Европейската асоциация на инспекторите по храните и месото (EWFC) Рон Спелман (Ron Spellman) заяви: „Моето безпокойство беше породено от позицията на компанията, която обвинява FSA в намерение да предизвика фалита на компанията. Това прилича на липса на желание да се поеме отговорност”.

Но даже не това впечатлява най-много. Брюксел отдавна тихомълком е разделил територията на Европейския съюз на своя и не съвсем своя. И Източна Европа заговори за „хранителния расизъм” на Брюксел, подпомогнат от общия пазар – стоките с ниско качество се изхвърлят на изток. Унгарската служба за контрол на хранителните продукти (NEBIH) първа се сети да сравни качеството на хранителните продукти в своите магазини и магазините на Западна Европа. Оказа се, че едни и същи продукти на Запад са далеч по-качествени от „източните”.

Разлика в състава на продуктите през последните шест месеца започнаха да констатират жителите на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, България, Румъния: там животинските мазнини са подменяни с растителни, а вместо натурална захар, са добавяни опасни за здравето подсладители. В Чехия, например, в напитката Sprite, освен изкуствените подсладители, се съдържат още фруктоза и сироп от глюкоза, а в Германия в състава на напитката влиза само натуралната захар. В. Suddeutsche Zeitung подозира, че словаците, чехите, поляците и унгарците „чувстват дискриминация в супермаркета”. Полският вестник Gazeta Prawna разсъждава за „хранителен расизъм”. Началникът на кабинета на министър-председателя на Унгария Янош Лазар смята, че „това е един от най-големите скандали в последно време”.

Общо взето, европейските производители хранят жителите на Източна Европа, подменяйки естествените ингредиенти с евтини аналози. За „хранителния расизъм” беше срочно докладвано в Брюксел, но там заявиха, че на потребителите е известен съставът на продукта (той е отпечатан на етикета) и ако той не ги устройва, те могат да се откажат от купуването му. На председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, разбира се, му е лесно да се шегува, но какво да правят румънци, чехи и прочие, на които са предписани диети, изключващи растителни мазнини? Експертизите показват, че в салам, купен в Германия, има само качествена животинска мазнина, а не растителна, както в същия салам в Румъния. Какво да говорим за такава дреболия като разредения с обикновен тебешир прах за пране във Варшава?

И когато френската компания Lactalis, произвеждаща детски храни, заразява със салмонела 12 милиона със своите продукти, изнасяни в 83 страни, това вече не е въпрос с местно значение. Както пише Deutsche Welle, „от завода на компанията в град Краон в западна Франция ще бъде иззета цялата продукция, а не само детските млечни храни и зърнените закуски, произведени след 15 февруари 2017 г., както е било решено преди това”. А нали Lactalis е световен лидер в производство насирена и млечни произведения. Нейните Galbani, Parmalat, Lactel,Ducat, Salakis,President се продават в 149 страни, а в Русия се продава „Лакталис Восток”.

Euronews методично хвърля в информационното пространство „успокоителни хапчета” от рода на интервюто с Бернард Урл, изпълнителен директор на Европейската агенция за безопасност на храните. „Аз мисля, че можем да съобщим добри новини на европейските потребители. Те могат да бъдат абсолютно сигурни в това, че консумираните от тях хранителни продукти са доброкачествени. На безопасността на храненето обръщат голямо внимание държавните органи, производителите на храни, европейските институции” – твърди Урл.

В отговор – последният анекдот за „здравата храна”, предаден от същата агенция Euronews: „В Белгия е закрито най-голямото месопреработващо предприятие, в град Вервие, неговата продукция е иззета от магазините. Преди това проверката там откри в говеждата кайма и бичите опашки на компаниятаVeviba костна тъкан, предназначена за хранене на животни и забранена за употреба в храната за хора”.

Добре поне, че бичите опашки не са употребени за колбаси за поляците и българите…

Превод: Поглед.инфо