/Поглед.инфо/ Водачите на партийните листи на водещите политически сили, които най-вероятно ще преминат 5-процентовата бариера и ще влязат в новия Бундестаг, споделят пред „Дойче Веле“ своята позиция по основните въпроси на външната и вътрешната политика на Германия.

За миграционната политика

Повечето събеседници на ДВ подложиха на критика миграционната политика на Меркел. Лидерът на Лявата партия Сара Вагенкнехт заяви, че канцлерът е „взел еднолично решение, което е ядосало всички останали“. Тя признава, че решението да се приемат мигранти е принципно вярно. Грешката на Меркел обаче е, че канцлерката не е съгласувала на европейско ниво нито тази стъпка, нито по-нататъшните преговори с Турция за мигрантите. „Така не трябва да се постъпва с европейските партньори“, добави лидерът на левите. Тя смята, че преди всичко трябва да се изкоренят причините за бягството на мигрантите от родните им страни, особено когато то е свързано с „преследването от диктатори и икономическа принуда“.

Това, според Вагенкнехт, може да се промени с изменения в търговската политика със страните в нужда. „Няма да помогнем на най-бедните, като приемаме хора. Те дори не могат да достигнат до Германия. По тази причина смятам, че трябва да се помага на място“, убедена е водачката на листата на Лявата партия. Що се отнася до войните, от които хората бягат, то Сара Вагенкнехт е убедена, че Германия трябва да излезе от всички военни конфликти, в които участва, и да прекрати износа на оръжие за регионите, обхванати от войни.

Някои от събеседниците предложиха собствени варианти за решение на проблема с мигрантите. Александър Гауланд от дясната популистка „Алтернатива за Германия“ /АГ/ се обяви за закриването на външните граници на Германия. Това означава, че чужденците, имащи право на получаване на убежище, „трябва да подават молба извън пределите на Германия или дори извън пределите на Европа“. От своя страна водачът на листата на Християн-социалния съюз /ХСС/ Йоахим Херман предложи да се въведе лимит на приема на мигранти – не повече от 200 000 души годишно, а Кристиан Линднер /СвДП/ смята, че на мигрантите трябва да се предоставя „временна хуманитарна защита“. Това означава, уточнява лидерът и водач на листата на свободните демократи, че хората ще получават разрешение за престой в страната и достъп до пазара на труда по-бързо, отколкото при днешната процедура на разглеждане на молбите. Разрешението за престой на територията на Германия обаче ще бъде строго ограничено по време. „Когато в родината на тези хора мирът бъде възстановен, те трябва да си заминат“, убеден е политикът.

Той също подложи на критика позицията на Меркел, която не настоява за затварянето на средиземноморския маршрут за мигранти. Според Лиднер, затварянето на „балканския маршрут“ е изиграло по-важна роля за урегулирането на миграционната криза, отколкото споразумението за мигрантите с Турция.

За отношенията с Турция

На ролята на Анкара в решаването на проблема с мигрантите обърна внимание и съпредседателят на партията „Съюз 90/зелени“ Джем Йоздемир. Според него, когато кризата избухнала, Меркел е поставила Германия в зависимост от турския лидер: „Тогава тя неведнъж летя до Турция и Ердоган сякаш почувства: германците се нуждаят от мен, германският канцлер зависи от мен и тук аз съм главният. Струва ми се, че това беше голяма грешка“.

Отношенията на ФРГ с Турция станаха важна тема в хода на интервютата на ДВ с политиците. Някои от събеседниците се обявиха за прекратяване на преговорите с Анкара за влизане в ЕС. Такава позиция подкрепя Йоахим Херман от ХСС. Той също така се обявява за това ЕС да прекрати милиардните плащания на Анкара, предназначени за подкрепа на реформите, които са необходими за влизането в ЕС.

Кристиан Линднер също се обяви против продължаването на преговорите за членство на Турция в ЕС. Но тези преговори вървят, въпреки окупацията на Северен Кипър от Турция, подчерта политикът.

За Крим и санкциите срещу Русия

При това Линднер предложи да се използва по отношение на присъединения от Русия Крим същия подход, както и в случая с непризнатата от международната общност Турска република Северен Кипър. Политикът напомни, че по време на преговорите за влизане на Турция в ЕС конфликтът около Северен Кипър е бил „замразен“ в качеството на временно решение, докато не стана ясно дали може да се постигнат някакви резултати по другите въпроси. „Същата процедура, но далеч в по-мека форма, предлагам да се използва и по отношение на Крим“, заяви Линднер, оплаквайки се, че по тази причина той веднага е бил обвинен като „разбиращ Путин“. Кристиан Линднер подчерта, че неговото предложение не означава признаване на анексирането на полуострова, което е нарушаване на международното право. Именно поради това той е убеден, че западните санкции трябва да останат в сила. Но трябва да се уточни, дали Русия има принципната готовност да промени своята политика, посочва той.

Ако има такава готовност, тогава е възможно временно да се замрази конфликта около Крим и да се водят преговори по други проблеми: „Ако Русия не иска да излезе от задънената улица, тогава действащите санкции трябва да се ожесточат. Ако Русия стана доброжелателна, тогава може постепенно да се отслабят санкциите. И е възможно някой ден положението да се разведри до такава степен, че да станат възможни разговорите за Крим“, подчертава Линднер.

Сходен подход предложи и водачът на партийната листа на зелените „Джем Йоздемир“. Той не изключва, че, „ако Русия предприема правилните стъпки, това трябва да се поощрява, а ако неправилни, тогава трябва да има други последици“. Въпреки това Йоздемир не вижда причина за отмяната на санкциите. Той дори смята, че те трябва да бъдат ожесточени.

Междувременно Александър Гауланд от АГ, която открита подкрепя политиката на президента Владимир Путин, е на точно обратното мнение. „Русия никога няма да върне Крим. И не смятам, че санкциите по принцип могат да повлияят на нещо“, категоричен е той. /ДВ

Берлин / Германия