/Поглед.инфо/ Всячески подкрепям „Фрекзит”, плюя на Макрон, но това е очевидна провокация, при това с украински наемници. Правете си изводите самостоятелно.
Много обичам, когато хората мислят самостоятелно. И колкото по-напред, толкова по-малко се стремя да споря (сам себе си се учудвам), стараейки се да използвам сократовия метод за решаване на въпросите – майевтиката.
Затова никому няма да доказвам нищо относно парижките събития, а просто ще изброя общите моменти с украинския „Евромайдан” от гледна точка на политическите технологии. А вие сами си правете изводи дали има съвпадения или не.
Издигнатият над главата юмрук като емблема на протеста.
Червените куртки на десетниците в тълпата.
Пиано
Момичето Бана (Това, наистина, не е украински, а сирийски метоз).
Пострадали „АМАТЕСАДЕЦА!”.
Погроми на магазини и музеи, изпепелени автомобили.
„Който не скача, е Макрон!”
Но това е само на повърхността. Има и по-дълбоки технологии.
Например, издигането на исканията на „протестиращите”. Ако първоначалният повод за излизането на хората на улиците бе само един – да не се допуска повишаването на цените на бензина (при това много незначително), но днес исканията са вече 25.„
Това е също технология. Първите искания (и в Украйна бе същото) са най-простите. И правителството почти винаги отстъпва. Но ако се постигне компромис, то протестът стихва. Затова при изпълнението на едни искания „организационният комитет” издига все нови и нови искания, при това по-бързо, отколкото правителството успява да изпълни предишните.
Тук присъства и втори технологически момент. Новите искания също се издигат, за да разширят базата на протеста. Едно е искането на учителите, второ е на лекарите, трето и четвърто от полицаите, пожарникарите, превозвачите, от несистемната опозиция и т.н.
Но най-важното е, че от един момент исканията стават неадекватни и неизпълними. И компромисът става невъзможен – или жестоко разгонване на протестиращите, или пълна капитулация.
Тези 25 исканията на „Жълтите жилетки” вече пресякоха границите. Давам само няколко примера.
„Незабавно повишаване с 40% на минималната заплата и пенсии”. Звучи красиво, но откъде да се вземат парите? Без икономическа основа това просто ще доведе до огромна инфлация, но не и до ръст на благосъстоянието на гражданите.
„Законодателна заплата за данъци, превишаващи 25% от състоянието на гражданите”. Сбогом, прогресивна скала на данъчното облагане, за която реват всички!
„Незабавно да се пристъпи към строителството на пет милиона единици достъпно жилище”. А защо не 50 милиона? Или 500?
„Да се анулира вътрешният дълг като фикция. Такъв дълг не съществува, той е вече изплатен много пъти подред”. Дори не знам как да коментирам тези брътвежи.
„Незабавно да се премахнат от пътищата радарите и стоп-камерите”. Изобщо правилата за пътно движение са измислени от глупаци!
Отделно „забележим” пункт е „Да се вкара в конституцията пълна забрана на намесата на държавата в образованието, здравеопазването и семейната институция”. И кой ще определя образователните програми? Сорос и хомосексуалистите ли?
При това тази точка противоречи пряко на една от предишните, където се изброяват искания към промяна на училищните програми. Ако държавата си забрани да се меси в образованието, то кой ще реформира образователните програми? Непонятно.
Както виждаме исканията вече са неизпълними. И не съм споменавал „Фрекзит” (тоест излизането на Франция от ЕС) и редица други, свързани с външната политика.
Освен това там вече дойдоха еколозите и едно от исканията им (все още не влязло в официалния списък) е „спрете глобалното затопляне”. Засега го изключват, но като стане нужно пак ще го включат. Може да поискат „да дадем на французите техния си дял от Луната” и „Да се обезсолят океаните” – защо да работим на дребно?
Впрочем, в общественото обсъждане вече активно говори, че „протестиращите трябва да се успокоят, но Макрон, разбира се, трябва да си ходи”.
Послепис: Отделно бих искал да отбележа украинската активност на този фон. От една страна СБУ привично говорят, че „безредиците в Париж са дело на Русия” (просто, за да напомнят за пореден път на планетата, че и досега съществува такова недоразумение под името „Украйна”).
От друга страна, присъствието на украинските активисти в Париж е документално записани. При това на някои снимки имаше майдаунчета с еднакви шапки с украински флаг на тях. И откъде бедните украинци са намерили пари да посетят Франция и да живеят в Париж (не е най-евтиният град)? Имам силно подозрение, че им плащат път и квартира, а самите те са просто наемници.
Превод: В.Сергеев