/Поглед.инфо/ Историята с отравянето на Скрипал излиза в нов кръг – британските власти показаха снимките на двама граждани на Русия, които уж са участвали в това престъпление. Независимо кои всъщност са тези хора, е разбираемо, че Великобритания ще използва наказателното разследване за свои политически цели. Какви именно?
В Лондон заявиха, че са установили личността на двамата руски граждани, отровили Скрипал. Така половин година след инцидента в Солсбъри обвиненията срещу Русия излизат на ново равнище – за първи път е представено това, което английските власти смятат за доказателство за ролята на Русия.
Първоначално британската полиция демонстрира снимките на двама руснаци – Александър Петров и Руслан Боширов, посетили Англия на 2 до 4 март тази година и съобщи, че ги смята за заподозрени за опита за убийство на Сергей и Юлия Скрипал. Сред свидетелствата за вина има снимки от охранителни камери на улиците в Солсбъри и Лондон, разказ, че в хотелската стая, където са били Петров и Боширов, са открити следи от „Новичок“ и снимка на фалшив флакон парфюм, в който отровното вещество уж е било внесено във Великобритания. След час своето слово изнесе и Мей:
„На основание на проведеното разследване правителството прави извод, че двамата граждани, чиито имена бяха назовани в полицията и прокуратурата, са сътрудници на руското военно разузнаване ГРУ… Това не е просто престъпна операция. Ней-вероятно тя е одобрена извън пределите на ГРУ, на най-висшето равнище на руската власт“.
Мей заяви, че имената, под които заподозрените са влезли в страната, най-вероятно са измислени и нарече случващото се „заплаха за всички граждани на Великобритания и всичките ѝ съюзници“, призовавайки към колективни мерки срещу руското военно ведомство.
Заявявайки, че „само Москва има причини да отрови Скрипал“, британският премиер назова една от тях:
„Подозирам, че те са искали да дадат сигнал на тези руснаци, които живеят зад границата и които са въвлечени в дела, свързани с руските власти. Но именно на Русия ѝ предстои да обясни що се е случило в Солсбъри“
Не е странно, че Мей заяви, че Лондон ще се бори за разширяване на санкциите срещу Русия:
„Имаме намерение да се обърнем към нашите партньори в ЕС и да работим чрез Организацията за забрана на химическото оръжие… Надяваме се, че държавите, които сдържано пристъпиха към санкциите срещу Русия, сега са получили изчерпателни доказателства за ролята на Русия и ще действат по съответния начин“.
При това тя отбеляза, че след „Брекзит“ Великобритания „ще може да въведе свои собствени санкции“:
„Нашият отговор ще бъде мощен и дълговременен. Искам да се обърна към тези, които се съмняват в ролята на Русия: престъплението е извършено срещу гражданите на Великобритания на територията на Великобритания“.
В Москва реагираха с недоумение: помощникът на президента на Русия Юрий Ушаков заяви, че Лондон дава противоречиви данни и изпраща непонятни сигнали. Ушаков заяви, че в Кремъл са слушали две произнесени от британските сили на реда фамилии, но те не говорят нищо на Москва:
„Там имаше и коментар по линия на „Скотланд Ярд“, че тези фамилии уж са измислени. Не разбирам защо е направено това и какъв сигнал изпраща британската страна. Трудно е за разбиране… тези данни не са данни, а незнайно какво“, допълни той.
Но вече може да си представим какво ще последва. Лондон ще се опита да придаде на историята със Скрипал втори дъх, за да укрепи редиците на антируската коалиция на Запад. Вече е известно, че Тереза Мей е поговорила за резултатите на разследването с президента на САЩ Доналд Тръмп, а американският посланик в Лондон Робърт Ууд Джонсън заяви,ч е „САЩ и Великобритания заемат съвместна твърда позиция за това, смятайки Русия за отговорна за този акт на агресия срещу Великобритания“.
Тоест Русия, която още през март набедиха за виновна за това, което англосаксонската преса нарича „първото след Втората световна война използване на бойно отровно вещество в Европа“, сега ще се изобразява като окончателно установен престъпник. Каквото и да говорим, каквито и несъответствия да показваме в английската версия, колкото и да се смеем над това, че на Запад вярват, че „Москва специално е решила да убие бившия сътрудник на своите специални служби именно по начин, който да посочва руската следа“, - за руската кампания това няма да има никакво значение.
Англосаксонските медии и атлантическите елити имат огромен опит и многовековна традиция да преписват на Русия всички възможни и невъзможни зверства и злодеяния, че фактите ги вълнуват на последно място. Достатъчно е да погледнем проточилата се вече година и половина истерия с „руските връзки“ на Тръмп, за която Москва не е давала никакъв повод, за да разберем, че случаят Скрипал ще се използва още дълго. Друг е въпросът доколко успешно“.
Какво сега му е нужно на Лондон? Да се облекчат условията за Брекзит в това число и чрез повишаването на собствената тежест в очите на САЩ и на ЕС. „Случаят Скрипал“ стана за англичаните прекрасен повод за изграждане на антируска партия, в която именно те да имат главна роля. Страните от ЕС и САЩ биха преминали към въвеждане на нови санкции срещу Русия, а Лондон би демонстрирал, че той, както и преди е способен да задава тона в световната политика.
Разбираемо е, че политиката на открит натиск спрямо Русия е започната от САЩ през 2014 г., но към началото на 2018 г. тя вече в значителна степен се задъха и атлантистите трябваше да и дадат втори живот. Така се и случи – масовото изгонване на руски дипломати от Запада изостри и така напрегнатите отношения с Русия.
При това историята на санкциите заради „случая Скрипал“ така и не е приключена. В края на август САЩ въведоха нови санкции срещу Русия, които трябваше да се въведат съгласно техните закони, описващи процедурата за наказание на страните, употребили химическо оръжие. Според тези закони, след три месеца Вашингтон трябва да пристъпи към разглеждането на второто, значително по-сериозно равнище на санкциите, при което вече е възможно и понижаване на равнището на дипломатическите отношения и почти пълното прекъсване на търговията. Този срок настъпва в края на ноември, вече след изборите за конгрес, които са принципен момент в борбата за власт в САЩ. Ако Тръмп запази контрола на републиканците над Конгреса, той ще се почувства по-свободно и най-важното вече няма да има предизборната необходимост да доказва на Конгреса, че той също се държи категорично спрямо Русия. И второто равнище на санкции може и съвсем да не се въвежда – защото лично Тръмп има интерес да установи диалог с Путин, а не от безкрайна конфронтация.
Но с появата на „Петров и Боширов“ на Тръмп ще му бъде значително по-сложно да избегне новите санкции. Постоянно ще му напомнят, че „вината на руснаците е доказана“ и ако не въведе санкции, то така сам доказва, че той е „руски агент“ . Ако Тръмп спечели изборите през ноември, той ще има възможност да не обръща внимание на това, но ако загуби, то ще му бъде значително по-трудно да игнорира нападките.
При това САЩ изобщо не са единственият обект на лондонските манипулации. Правителството на Мей ще натиска и по ЕС, призовавайки го да предприеме някакви нови антируски мерки, дори и демонстративни. И тук също се налага двойна ситуация.
От една страна Берлин и Париж, да не говорим вече за Рим и другите съвсем нямат интерес да засилват натиска върху Русия. Напротив, европейците искат да минимизират влиянието на всички „украйни“ и „скрипали“ върху отношенията им с Русия – за да може да се върнат времената на нормалните отношения, конкуренти, то отчасти и партньорски (минимум в икономиката). Това е още по-важно за Европа в условията на задълбочаващите се разногласия с Доналд Тръмп.
Но от друга страна през май предстоят избори в Европейския парламент, на които е напълно вероятен относителният успех на евроскептиците. Те няма да получат мнозинство, но дори трета от гласовете ще им бъде достатъчна, че съществено да усложнят и така буксуващият процес на евроинтеграция. За да не се постигне успех на „европейските Тръмповци“, много от които са и против „атлантическата солидарност“ (глобализацията и НАТО, ако се говори по-просто), англосаксонците ще водят срещу тях разюздана пропагандна кампания. Обвиненията в радикализъм ще прераснат в обвинения в екстремизъм и дори във фашизъм, за да се опитат да разгонят недоволните от настоящето положение избиратели. И едно от любимите обвинения ще са упреците към евроскептиците и националистите, че хранят симпатии към Русия. „Полезните идиоти на Путин, те искат дружба с Русия, докато Москва иска да доведе до разпад ЕС и да завземе Източна Европа“, примерно така ще се гради пропагандата.
Предвид, че на европейските избиратели това няма да предизвика сериозно впечатление (според социологическите проучвания повечето немци, французи и италианци са за възстановяването на нормалните отношения с Русия), атлантистите ще трябва постоянно да демонизират руснаците. „Ето, те убиват мирни сирийци“, но това е далеч и не действа. „Ето, те използват химическо оръжие на улиците на европейските градове“ – това е по близо и вече може да убеди някого.
Затова в Европа сега ще се борят помежду си две тенденции. От една страна стремежът на атлантистите да изиграят новия акт на „руската заплаха“, а от друга желанието дори и на властите на повечето европейски страни да нормализират отношенията с нашата страна. Появата на „Петров и Бошаров“ няма да стане повод за нов пик на санкционно противостоене на Русия и ЕС, но ще бъде отиграна напълно в предизборната пропаганда и агитация.
Това опасно ли е за отношенията между Русия и Запада? Не, нашата конфронтация и така се намира почти на максимум. Всичко, което могат да постигнат адептите на „случая Скрипал“ е да я поддържат в такова състояние още известно време. До момента, когато американските избиратели през ноември, а европейските през май не кажат тежката си дума – не за Русия, а за бъдещето на собствените си страни.
Превод: Поглед.инфо