/Поглед.инфо/ Готови са да върнат правото на глас на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - това може да стане още следващия месец. За момента единствено външните министри са гласували за това. Краят на петгодишния конфликт е важен за целия комплекс от отношения между Русия и Европа и дори Запада като цяло. Ще бъде ли това първата стъпка към прекратяване на войната със санкции?

Русия бе лишена от правото да гласува в ПАСЕ през април 2014 г., веднага след събитията в Крим. След това страната ни се опита да възстанови правата и правомощията си, но неуспешните опити доведоха до факта, че от 2016 г. страната спря да участва в заседанията на Асамблеята, а от 2017 г. - и да плаща вноски. През лятото на тази година ще се навършат две години неплащане, а според устава на ПАСЕ членството на Русия може официално да бъде спряно.

Ръководството на Съвета на Европа и ПАСЕ многократно призовава Русия да възобнови плащанията. Дългът вече е достигнал 60 милиона евро и като се има предвид, че страната ни е сред петте най-големи донори на организацията, всичко това се отразява неблагоприятно върху работата ѝ.

Но позицията на Москва е проста - до пълното възстановяване на авторитета на нейната делегация не може да става въпрос за подновяване на плащанията. Според заместник-председателя на Държавната Дума Пьотър Толстой, „ние не купуваме билети за филми, които не гледаме.” Нещо повече, в руския парламент и в Кремъл е обсъдена възможността за излизане от Съвета на Европа, ако до юни правомощията на страната не бъдат възстановени. Европейците, осъзнавайки, че Москва няма да се предаде, в крайна сметка отстъпиха.

В петък на заседание на Комитета на министрите на Съвета на Европа в Хелзинки бе решено всички държави-членки на Съвета на Европа да имат правото да участват в работата на Съвета на Европа и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на равна основа, а Съветът на Европа е готов да върне на Русия правото да гласува в ПАСЕ, призовавайки Москва да назначи делегация да присъства на пленарната сесия в края на юни. На тази среща, между другото, ще бъдат взети важни организационни решения: избира се нов генерален секретар на Съвета на Европа и няколко съдии от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Абсолютно мнозинство от външните министри на 47-те държави-членки на Съвета на Европа гласуваха за връщането на правото на глас в Русия. Едниствено представителите на Украйна, Грузия и трите балтийски републики се изказаха против (Армения и Русия се въздържаха). Това е първа стъпка, окончателното решение трябва да бъде взето от самата ПАСЕ.

И въпреки че тя вероятно ще подкрепи препоръката на министрите, Москва все пак настоява да не се бърза, казвайки, че е твърде рано да се правят изводи и да се говори за завръщането на руската делегация в ПАСЕ. Защото, както казва Пьотър Толстой, „русофобското агресивно малцинство в ПАСЕ все още има много по-силен глас от гласа на разума.” За завръщането на Русия, както обяснява Толстой, ПАСЕ трябва да предприеме още две стъпки:

„Необходимо е да се приемат две основни изменения в правилата за работа на организацията: първото изменение, на което Русия отдавна настоява, следва да изключи възможността за прилагане на дискриминационни санкции срещу всяка национална делегация; второто е предназначено да даде възможност на делегациите, които не са подали заявление през януари, да участват в лятната сесия на ПАСЕ”.

Веднага след като това стане, Русия ще може да се върне в ПАСЕ като пълноправен участник и след това да плати натрупания дълг. Конфликтът може да се счита за уреден, а опитът да се накаже и изолира страната – за провален..

Какво е важното в случая със Съвета на Европа и с ПАСЕ? Фактът, че това е най-голямата общоевропейска организация, обединяваща всички държави на континента, включително тези, които не са членки на Европейския съюз. Но в същото време повечето от страните-членки на Съвета на Европа са членове и на ЕС: 28 от 47. Това означава, че Европейският съюз косвено притежава контролния пакет акции.

Но Русия, подобно на Турция, е най-голямата и най-важната страна, която не е член на ЕС в ПАСЕ. И без участието на някоя от тях Парламентарната асамблея на Съвета на Европа просто се превръща в малко по-разширена версия на Европейския парламент. Невъзможно е да се говори за желание за голяма Европа или дори за европейски диалог без участието на Русия в ПАСЕ. И европейците са наясно с това.

В условията, когато Европейският съюз е на ръба на избори за Европейски парламент, който ще се проведе в края на май и ще промени значително баланса на силите в полза на евроскептиците и поддръжниците на възобновяването на нормалните отношения с Русия, ще е нерентабилно Европа да запази настоящето висящо положение. И още повече, да се накара Русия да напусне Съвета на Европа. И това бе възможно да се случи, ако правомощията на нейната делегация не бяха възстановени, вноските не бяха платени, и ще възникне въпросът за прекратяване на членството ни в Съвета на Европа. Тогава Москва би могла да изпревари събитията и да се обяви за спиране на членството в Съвета на Европа.

Затова европейците отстъпиха и върнаха на Русия правата в Съвета на Европа. Ясно е, че за да успокоят чувствата на откритите опоненти на Москва, сега казват едва ли не, че основният мотив е грижата за човешките права в Русия. Например, германският външен министър Хайко Маас пише, че „е добре, че се съгласихме Русия да остане в Парламентарната асамблея и в Съвета на Европа, особено защото това запазва правото на милиони руснаци да се обърнат към Европейския съд по правата на човека”. Но основната причина, която кара европейците да направят това, разбира се, е различна.

Европа, или по-скоро нейният елит, трябва да признае очевидното: тя се нуждае от Русия повече, отколкото Русия се нуждае от нея. Страната ни е евразийска, т.е. принадлежим както към Европа, така и към Азия, без да сме напълно част от нито едната, нито от другата. Това означава, че Русия не може да бъде член на Европейския съюз, просто защото тя е независима държава-цивилизация, още повече, че се върна към своя исторически път и интегрира своето историческо пространство чрез Евразийския съюз.

Но в същото време Европейският съюз, който сега е част от Запада, тоест от атлантическия алианс, съществуващ не само под формата на НАТО, застана на пътя към постигане на по-голяма геополитическа самостоятелност. Но това е невъзможно да се направи в конфронтация с Русия. Освен това, тъй като независимостта и самостоятелността от англосаксонския контрол се засилват, Европа все повече ще се нуждае от добри и взаимно изгодни отношения с Русия, която, въпреки че ще продължи своя завой към Изтока, също няма да се изолира или влиза в конфликт със своя западен съсед.

Твърде рано е да се говори за това сега - за момента е необходимо да се приключи с конфронтацията. ЕС ще стигне до това в близко бъдеще, започвайки процеса на облекчаване на санкциите. Но сега, чрез ситуацията с ПАСЕ, виждаме как се променя поведението на европейците.

Организацията ПАСЕ, разбира се, е до голяма степен номинална, но символичното връщането на Русия ще бъде много важна стъпка. Европа приключва етапа на конфронтация с Русия, докато все още не влиза в сътрудничество с нея, но признава безсмислието на опитите да се накаже или изолира страната.

Превод: В.Сергеев