/Поглед.инфо/ Президентът на Франция Еманюел Макрон бе подложен на рязка критика – той се изказа добре за една от най-противоречивите фигури от френската история, маршал Петен. Маршалът си сътрудничи с Хитлер и едновременно с това е герой от Първата световна война. Това противоречие засяга и Русия. Защо Европа се отнася значитлно по-търпимо към подобни колаборационисти?

Еманюел Макрон стана кандидат-президент на Франция, за да не допусне на този пост Марин льо Пен. Нея я наричат „фашистка”, макар и дъщерята на Жан-Мари льо Пен, за разлика от баща си, е много внимателна в изказванията и постъпките си. Основателят на „Национален фронт”, напротив, е изгонен от създадената от него политическа сила заради явния си антисемитизъм и оправдание на маршал Анри Филип Петен, който през 1940 оглавява колаборационсткото правителство на Франция, също така наричано „Режима във Виши”.

Внезапно Макрон отчасти подкрепи Льо Пен-баща, заявявайки, че Петен е „велик войник”. Според президента на Франция „Петен трябва да се помни като един от седемте маршала, които се проявяват по време на Първата световна война. А политиката е много по-сложна шега, отколкото ни се иска да мислим”.

Заявлението на Макрон предизвика възмущение във Франция. Напомниха на президента, че след капитулацията на Франция маршалът открито си сътрудници с нацистите, неговото правителство предава на немците 76 хил. евреи, мнозина от които загиват в концлагери.

Предшественикът на Макрон Франсоа Оланд заяви, че военното минало на Петен не може да промени факта, че той после опетнява честта на мундира и извършва предателство. Ръководителят на съвета на еврейските организации на Франция Франсис Халифа заяви, че „всичко, което искам да помня за Петен е, че след войната е съден”.

Петен не е просто осъден, а е осъден на смърт, която е заменена с доживотен затвор заради преклонната възраст на маршала – през 1945 г. е на 89 години. Той преживява още шест години в затвора на остров Йе, умира в болница е погребан на същия остров.

Втората световна война засяга цяла Европа без изключение (дори формално неутрални Швеция и Швейцария). Всяка страна има своето отношение към колаборационистите – собствени и чуждестранни.

Например в Норвегия, скоро след края на войната разстрелват сътрудничещия си с окупационните власти министър-председател Видкун Квизлинг. Знаменитият писател, лауреат на Нобелова награда Кнут Хамсун, подкрепил нацистите, избягва сериозно наказание по причината, поради която Петен се отървава от екзекуцията. През 1945 г. Хамсун навършва 86 години.

Впрочем, има мнение, че Хамсун е задължен до живот на народния комисар по външните работи на СССР Вячеслав Молотов. В спомените на първия генерален секретар на ООН, норвежкия политик Трюгве Ли пише следното: „Когато Волд съобщи на Молотов, че Хамсун се разглежда като нацист в Норвегия и има планове да се съди, то Молотов направи дълга пауза. Той бе явно развълнуван. Но заяви, че животът на Хамсун трябва да се запази. Писателят, създал „Виктория” и „Глад” е велик художник, той не трябва да се съди като обикновен нацист. Великият художник трябва да дочака спокойно своята смърт”, допълва Молотов. Тук в разговора се намеси външният министър, произнесъл знаменитата си фраза: „Твърде сте мек, господин Молотов”. Така или иначе отношението към Хамсун и в Норвегия и в другите европейски страни остава сложно и нееднозначно.

Англо-американският писател Пелъм Гренвин Уудхаус, създател на „Джийвс и Уустър” през 1940 г. има нещастието да живее във френския курортен град Льо Тук Пари Плаж. Не успява да се евакуира и се оказва в концлагер. Нацистите успяват да го склонят да запише няколко радиопредавания, че в концлагера не е толкова зле, за което го обвиняват, че е колаборационист. Основен критик на Уудхаус е Алън Александър Милн, авторът на „Мечо Пух”. Впрочем, никакво наказание, освен общественото осъждане, Уудхаус не понася, а и то не е дълго.

Втората световна война удря най-тежко СССР, затова и отношението към колаборационистите в Русия е най-категоричното и непримиримо. След войната са екзекутирани командващият на Руската освободителна армия генерал Андрей Власов, а също така командирите на воювалите на страната на Хитлер казашки части Краснов, Шкуро, Доманов и други. През 90-те години се опитват да ги реабилитират, но без успех.

Голям скандал предизвиква поставянето в Санкт Петербург на възпоминателна плоча в чест на Карл Манерхайм. За тези, които инициират появата на паметния знак Манерхайм е руски офицер и герой от Първата световна война. За противниците е участник в блокадата на Ленинград, заради който загиват стотици хиляди мирни жители на града. Мемориалната дъска е демонтирана.

Постоянни спорове възникват и около фигурата на арменския национален деец Герегин Нжде. Той живее в България и си сътрудничи с нацистите. В съвременна Армения това сътрудничество се смята за принудено и практически незабелязано на фона на останалите заслуги на Нжде. Русия не е съгласна с това, заради което постоянно възникват спорове.

Въпросът около украинския колаборационизъм е толкова широк и дълбок, че трябва отделен текст. Отбелязваме единствено, че в Украйна са съгласни да прощават на собствените си колаборационисти, а и изобщо на всеки престъпник, ако развява лозунга „Слава Украйне!”.

Така еднозначно отношение към колаборационистите няма в нито една страна на Европа. На някои им се струва, че талантът и предишните заслуги са повод за прошка. Някои са настроени непримиримо и смятат, че само появата редом с човек в нацистка униформа е достатъчен повод за вечно проклятие.

Макрон е абсолютно прав, че „политиката е много повече от сложна шега, отколкото ни се иска да мислим”. Ние оценяваме Хитлер, знаейки за Холокоста, масовите убийства на съветски цивилни и за другите зверства. За мнозина колаборационисти няма такава информация. Тези, които критикуват СССР за пакта Молотов-Рибентром, никак не обичат да си спомнят за Мюнхенския сговор.

Полша постоянно обвинява СССР и съвременна Русия, че Москва през 1939 г. се възползва от нападението на Хитлер и присъединява големи територии към Украйна и Беларус. И при това не си спомнят за факта, че година по-рано Полша се възползва от Мюнхенския сговор и откъсва от Чехословакия Тешинска област, споровете за която продължават и до сега.

Историята, а особено политическата история, не е черно-бяла, съществуват още много цветове и оттенъци. Не трябва да се прощава морално да се прощава или юридически да се реабилитират колаборационистите, но и да се отрича направеното от тях преди преминаването на „тъмната страна” е глупаво и безсмислено.

Впрочем, началото на традицията на гроба на Анри Филип Петен да се поставят цветя в годишнината на Ведрюнската месомелачка, която във Франция се смята за победа над немците, се създава от човек, който режимът във Виши би разстрелял при първа възможност – генерал Дьо Гол. Той ясно разделя героя от Първата световна война и колаборациониста.

Превод: В.Сергеев