/Поглед.инфо/ Политическият натиск и репресиите върху медиите в България, Полша, Унгария, Малта, Словакия, Чехия и Сърбия са ежедневие
Журналистиката в Европа е застрашена, а Европейският съюз се прави, че не забелязва настъплението на много правителства срещу свободата на словото. За това алармираха вчера журналисти, издатели и неправителствени организации от над 10 европейски държави, които взеха участие в конференцията "Медийна свобода и плурализъм" в София. Те приеха декларация "Свободата на медиите в Европа: Код червено", в която се изреждат редица примери за политически контрол и репресии върху медиите и се предлагат конкретни решения за проблема.
"Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента", се казва в декларацията. В нея се обръща специално внимание на влошаващата се медийна среда в България, Полша, Унгария, Малта, Словакия, Чехия и Сърбия. Журналисти от тези страни разказаха как политиците непрекъснато спъват работата им и използват институциите, за да се саморазправят с тях.
По думите на Матайс Берман, съветник на представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по свободата на медиите, заплахите към журналисти вече са ежедневие, защото е лесно да заплашиш журналист, чиято заплата е ниска, а условията на труд са лоши. Изпълнителният директор на "Аксел Шпрингер" Марк Декан посочи, че вербалното и физическото насилие вече е тъжната реалност в ЕС, като даде пример с политиците, които непрекъснато нападат журналистите, че си вършат работата. Вицепрезидентът на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA) - Валдо Лехари, заяви, че в Германия е невъзможно един издател да притежава няколко вестника и едновременно с това да бъде политик. Макар и това да не е забранено от закона, обществото не би го приело. Координаторът за Източна Европа на "Репортери без граници" Полин Адес-Мевел отбеляза, че пропадането на България в индекса на свободата на словото от 36-о до 111-о място, свързано с влошаването на медийната ситуация съвпада с трите мандата на премиера Бойко Борисов.
В частта за България декларацията описва основния инструмент за натиск - концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство, както и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. "От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата - Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Делян Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии", се казва в декларацията.
Участниците в международния форум предложиха да се създаде европейски "Фонд за защита на свободата на медиите", който да защитава медиите и журналистите и да подкрепя международни разследвания на случаи на натиск върху медиите от страна на високопоставени личности. Предлага се еврофондовете от новия програмен период (2021-2027 г.) да бъдат обвързани не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите. Декларация с подобно искане прие наскоро и Европейският парламент. Предлага се още да има директно финансиране от еврофондовете за медии, без да се минава през посредничеството на правителства, които обикновено дават парите в замяна на медиен комфорт. ЕС трябва да подкрепи категорично правото на издателите да търсят по-лесно правата си пред социални платформи като "Фейсбук" и Гугъл", които в момента прибират близо 90% от приходите от рекламата в интернет.
Във форума се включиха три от най-големите професионални сдружения в Европа: Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания. Домакин бе Съюзът на издателите в България, а съорганизатори бяха "Репортери без граници", Европейският център за свобода на печата и медиите и Медийната организация на Югоизточна Европа. Те се обединиха около идеята конференцията да се провежда всяка година.
Контра
Единственият присъстващ, който изрази несъгласие със заключенията на конференцията, особено в частта за България, бе главната редакторка на в. "Монитор" Любомира Будакова. "Самият факт, че вестникът, на който съм главен редактор, и медийната група, на която принадлежи, от година и половина обявиха война на фалшивите новини е достатъчно показателен. Виждам, че в тази декларация частта за България е пълна с фалшиви новини - аз благодаря на колегите от чужбина и ще се опитам да се запозная по-обстойно със ситуацията в другите страни (...) Нашата група беше единствена, подложена на цензура от държавната институция ЦИК преди година и половина. Изкарахме две книги с разследвания и те бяха забранени", оплака се тя. Изказването й получи аплодисменти от една-единствена слушателка - също от групата на Пеевски.
