/Поглед.инфо/ Брюксел е свикнал да не бърза с решенията: там бавно впрягат и бавничко тръгват, но вече поели на път, се стараят да не допускат резки завои. Пример за това са антируските санкции: продължават ги на половин година на автопилот. Такава ориентирана към инерция бюрократична машина никак не може да се приспособи на кавалерийските атаки на американския президент. И от време на време той тормози европейските си партньори.

Преди дни Тръмп обезкуражи Евросъюза с изказване по време на интервю пред CBS News: „Мисля, че ЕС е противник, предвид какво правят с нас в търговията. Вие никога не бихте помислили това за ЕС, но той е наш противник“. Европейските журналисти бяха в шок, докато вярната реакция не им бе подсказана от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. „Америка и ЕС са най-добри приятели. Който ни нарича противници, той разпространява фалшиви новини“, написа той в „Туитър“.

Разбира се, европейските политици от високо равнище не могат да си позволят откровени изказвания, но затова в пресата се промъкна въздишка на облекчение: какво щастие, че в САЩ президентските мандати за ограничени до осем години. Почти две години изтраяха, още шест остават да издържат и всичко ще се върне в нормата… А дотогава в Европа старателно ще избягват намеците за конфликтния характер на взаимоотношенията с Америка. „Търговска война“? Няма такова нещо, по-добре „митнически спор“ – възможна ли е война, дори и търговска, между най-добри приятели.

Между другото „митническият спор“ не само, че не стихва, но и заплашва да прерасне в скандал. Известният в Германия икономически институт IFO представи прогноза за икономическите последствия от въвеждането от САЩ на мита за техните големи търговско-икономически партньори. Вижда се защо този въпрос заинтересува именно германските експерти: почти 60% от потенциалната вреда от въвеждането на митата върху автомобилите в Евросъюза ще се понесе от германското автопроизводство, а това е значително по-сериозно от митата върху стоманата и алуминия.

За въвеждането на митата върху стоманата и алуминия вече Канада се  оплака в СТО – и тя си има предостатъчно причини за това. А Морис Обстфелд, главният икономист на МВФ, по време на изказване във Вашингтон на 16 юли, нарече митническите конфликти най-голямата заплаха за световната икономика (наистина, при това МВФ не снижи своята прогноза за ръста на световния БВП).

Американците си имат своята логика: те се опират на това, че досега вносните мита върху автомобилите съставят 2,5% в САЩ срещу 10% в ЕС. А освен това Тръмп най-много се притеснява от платежния дисбаланс на външнотърговския оборот, през 2017 г. той се вдига до рекордното равнище от 566 млрд. долара. Най-големият дефицит у САЩ е в търговията с Китай и Германия. Германският бизнес се опитва да увещава Америка: нека живеем дружно или в най-лошия случая заедно да се борим с конкурентите. Но вече се наложи въвеждането на ответни мерки: американското уиски, арахисовото масло, джинсите, мотоциклетите са обложени с мита. Такива в отговор на американските ограничения въведоха също и Китай, Канада, Турция и Мексико. От своя страна американците подадоха жалба в СТО срещу търговските си партньори. Това все още спор ли е, или е вече търговска война? Все още можем да си играем с термините, но границата между тях е вече изтрита.

Изглежда, че ЕС клони към това в отношенията с Америка на Тръмп да се въплъти на практика лозунга „Нито мир, нито война“, здраво удържайки постигнатото. Към това може да се отнесе на първо място споразумението с Япония, церемонията по чието подписване се състоя на 17 юли. Жан-Клод Юнкер дори нарече 17 юли „исторически ден“ за сключването на договора между двете най-големи икономики, а според японския премиер Шиндзо Абе Япония и ЕС под знамето на мирната търговия ще поведат след себе си света. В сух остатък имаме сметките на Япония да увеличи своя износ на машини, ЕС износа си на храна.

По-сложно за ЕС се нарежда ситуацията в китайско направление: от една страна европейците се интересуват от китайските инвестиции (през 2017 г. те са 17 милиарда евро), а от друга наистина се опасяват от засилването на китайското влияние. Особена загриженост представлява китайският проект за Новия път на коприната. В търговията  китайците имат профицит: през 2017 г. техният износ в страните от ЕС се вдига до 257 милиарда евро срещу обратния поток внос от 198 милиарда. Европейската среща на високо равнище през юни 2017 г. не прие предложенията на Германия  Франция и Италия за засилване на контрола над китайските инвестиции в ЕС, като против се изказаха не само традиционните привърженици на либералната търговия привърженици на либералната търговия – Холандия и скандинавските държави, но и извънредно заинтересуваните от китайски инвестиции страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа (преди всички Гърция). А още няколко години по-рано Германия не подкрепи европейската инициатива по въвеждане на мита върху китайските фотоволтаици, при това в самата Германия китайският внос е убил местната промишленост, в която са заети около 100 хил. души. Германското правителство пожертва националното производство заради нежеланието си да влиза в конфликт с Китай. Но Германия може да издига пред Китай и непреодолими бариери: така в началото на 2018 г. германците възпрепятстваха купуването от китайската държавна компания SGCC на 20% от акциите на германския оператор на магистрални електропроводи 50 Hertz.

На този нееднозначен фон, състоялата се в Пекин на 16 юли среща на високо равнище Китай-ЕС изглежда успешна. За първи път след 2015 г. е подписано съвместно заявление, взето е решение да се ускорят преговорите по споразумение за взаимна защита на инвестициите (те се точат пет години) и да се създаде работна група по реформирането на СТО (засега страните обаче имат различна представа за съдържанието на тази реформа).

Макар и търговската война да не е обявена, от фронтовете продължават да постъпват данни.

Превод: Поглед.инфо