/Поглед.инфо/ “Ислямизмът е машина за убиване. Той убива 95 процента в мюсюлманския свят и относително малко на Запад. При нас, дори и да не поставя под съмнение политическата и икономическата система, той засяга символичните устои на “съвместното съжителство”.

Фархад Хосрохавар е френско-ирански социолог, изследователски директор във Висшето училище по социални науки в Париж (EHESS) и специалист по исляма и радикализацията. Заедно с Фетхи Бенслама, психоаналитик и член на Тунизийската академия, той издаде миналата седмица във Франция книгата Le Djihadisme des femmes. Pourquoi ont-elles choisi Daech?   (“Джихадизмът на жените. Защо избраха ДАЕШ?” (Seuil, 14 септември 2017 г.). Французойките са около 500 от общо 5000-те европейки, присъединили се към “Ислямска държава”. На какво се дължи този феномен? Отговорът на този въпрос потърси “Фигаро”.

- Как си обяснявате присъствието на жени в редиците на ДАЕШ?

- “Ал Кайда” привилегироваше пълнолетните мъже без психически проблеми. ДАЕШ се оказа не толкова придирчива. Още от самото начало движението нае всички социални категории, включително психопати, както и жени, по-скоро млади, които са в състояние да родят “лъвчета”. Броят на девойките може би представлява около 20 на сто от вербуваните от ДАЕШ в някои европейски страни.

- Какви са психологическите профили на тези жени?

- Някои твърдят, че са били изнасилени в детството си от мъж в семейството. Ако има доза истина в това, изглежда, че има и много въображение. Други страдат от този преход, какъвто е юношеството. Този период, който преди траеше четири до пет години, вече се простира от 15 до 20 години. Често той е синоним на липса на самостоятелност, свързана с липсата на работа, на фона на разпадането на семейството. 

Присъединявайки се към ДАЕШ, младите жени - сред които и обърнати в исляма - ще могат бързо да се омъжат и да имат дете. Това изселване от родината е вид ритуал на прехода към живота на възрастните. Начин да се прикрие едно неразположение, травма за голяма част от тях. Около една трета имат проблеми от психически порядък. Другите са обзети от желание да се утвърдят.

- По какво мотивацията на жените се различава от тази на мъжете?

- Момичетата, често добри ученички, търсят другост в един нов свят. Те се включват в една силна патриархална структура с последователни съпрузи, които умират като “мъченици” и деца, които също са обещани на борбата. Така да се каже, едно сакрализирано семейство, което увековечава уммата, арабската общност. При мъжете, които често са напуснали училище, има утвърждаване на мъжествеността, която няма възможност да се упражнява в модерното общество. Там те стават рицари на вярата, герои, които карат джип, носят картечница през рамо и очила Ray-Ban.

- Обяснява ли това търсене на патриархално общество носенето на фереджета на Запад?

- Носенето на фередже не трябва да се свежда до подчинение на мъжа. В него има също крайна провокация към секуларизираното общество. Във Франция повечето жени - особено обърнатите в исляма - които носят бурка, започнаха да го правят след обнародването на закона, който забранява пълното забулване на обществени места.

- Достатъчно ли е отхвърлянето на западния начин на живот, за да се разбере смъртоносната идеология на ДАЕШ?

- Идеологията на ДАЕШ претендира, че е пълна противоположност на идеалите на Май 68-а, каквито са скриването на насилието и на смъртта, обявяването на едно отворено и антипатриархално общество. Тя е също начин на кристализиране на омразата към себе си… и впоследствие към другите.

- Защо са свързвани насилие и религия?

- Нуждата от святото все още присъства в нашите общества. Но вече никой не предлага рай на земята. Както християнството от ХVII век, така и утопиите на нашите съвременни общества, каквито са Републиката, социализмът, комунизмът или национализмът. Силата на ДАЕШ е в идеята й да предложи една митологизирана версия на религията. Парадоксът е, че жените и мъжете могат да повярват в нея. “Шансът” на ДАЕШ е, че се възползва от свързването на онези на Запад, които търсят нова сакралност, и на онези, на Изток, които искат да се бият със западния империализъм.

- Как може да реагира западното общество?

- Ислямизмът е машина за убиване. Той убива 95 процента в мюсюлманския свят и относително малко на Запад. При нас, дори и да не поставя под съмнение политическата и икономическата система, той засяга символичните устои на “съвместното съжителство”. Той вкарва форма на насилие, говорейки от името на една религиозна сакралност. Това завръщане на сакралността дестабилизира извънредно много населението.

- Какво се случва с жените джихадисти?

- Около 5 процента от тях се присъединяват към “Бригада ал Хамса”, където се учат да боравят с оръжие. Другите, видимо разочаровани, се опитват да си тръгнат. Но често са насилвани или загиват при бомбардировки. Някои, понастоящем прибрани от кюрдите, ще бъдат върнати във Франция.

- Може ли все още да се говори за дерадикализация?

- Дори Англия, която работи от 2007 г. по система за дерадикализация, показва противоречиви резултати. Случаите на покаялите се, които трябва да се научат да се реинтегрират, и на закоравелите, които отиват в затвора, са относително прости. Остават нерешителните, които трябва да бъдат заобиколени от психолози, социолози, умерени имами… Трябва да се опитаме да ги убедим в безизходицата на насилието. Остава да измислим форми на лечение, за да го постигнем.

Превод от френски: Галя Дачкова