/Поглед.инфо/ В течение на няколко години Русия се обръщаше към Азия и игнорирането на Русия от Европа кара руския президент да се движи и по-нататък в тази посока, счита френският историк Елен Карер д'Анкос. Следствие от това може да стане не само оставената настрана Европа, но и бъдещето, в което европейския континент да стане „преден пост“ на Азия. Именно затова, както твърди историкът е дошло време да помогнем на Русия да се закрепи в Европа завинаги.

Срещата между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун в Сингапур на 12 юни сама по себе си беше значително събитие, тъй като примири най-могъщата държава в света с отхвърлената държава. Но значението на последната в света излиза далеч зад границите на този политически момент. В този ден международния ред, установен през 1945 година се разпадна, за да освободи място за новия свят, пише френският историк Елен Карер д'Анкос в своята статия за Le Figaro.

От известно време вече, в еднополюсния свят, който възникна след разпадането на СССР през 1991 година, „се проявяват признаци на слабост“. Избирането на Тръмп през ноември 2016 година, който на първо място в своята програма постави интересите на САЩ, хвърли в безпокойство Европа, която също започна да се разделя заради същия въпрос, а именно националните интереси. И тези изменения съвпадат с впечатляващото нарастване на мощта на Китай и други азиатски страни. Появи се „многостранния свят“, твърди френският историк и срещата в Сингапур потвърждава това.

Дезориентираната Европа“ е принудена на признае, че след 70 години съвестен живот със САЩ – със защитата, която те й предоставяха в рамките на НАТО – тя трябва да се научи да се грижи за сигурността си сама или практически сама. Европа трябва също да разбере, че в многополюсния свят, в който Азия заема силна позиция, тя повече не се намира в центъра на световния ред и рискува да бъде изместена настрани.

Русия пък, която през 1991 и 2000 години вярваше в това, че е способна да се закрепи в Европа и да бъде призната за велика европейска държава, в течение на няколко години се обръщаше по посока на Азия, сключваше съглашения, разрешаваше спорове, влизаше в повечето съществуващи тук многостранни форуми и даже стана една от съучредителките на Шанхайската организация за развитие, ролята и значението на която както и преди не са дооценени. Русия основа също и Евразийския икономически съюз.

Този «азиатски вариант“ първоначално беше за Москва начин да бъде показано на САЩ и Европа, че Русия не зависи от тяхното единствено признание, че тя има геополитическа алтернатива и че може да намери своето място и да процъфтява в онази част на света, която толкова бързо набира сила. Но днес, когато международното разместване по посока на Азия стана реалност, това вече не е просто проява на сила или шантаж от страна на Русия, а нейния „истински избор“.

В Канада президентът Тръмп предложи на колегите си да върнат Русия в G7. Тишината, с която беше посрещнато това предложение е „много учудваща“. Тя свидетелства за безразличието на най-могъщите държавни глави в света. Според френския историк да бъде игнорирана Русия означава преднамерено да заставяш руския президент да се движи все по-напред по посока на Азия.

Последствие от това може да стане не само оставената настрана Европа, но и бъдещето, в което европейския континент да стане „преден пост“ на Азия. Освен това Китай с неговата растяща мощ и проекта за новите копринени пътища ще проектират своето влияние върху външния свят, особено върху Европа.

Разумно ли е да принуждават Русия да следва този път? В предверието на заседанието на Европейския съвет, на което ще бъде взето решение за снемането или продължаването на санкциите, въведени срещу Русия през 2014 година, не е ли необходимо срочно да се търсят възможности за реален диалог, който в крайна сметка да доведе до примирение?“ - пита Елен Карер д'Анкос.

Примирението не подразбира да се отива на отстъпки във всичко. Това би означавало, че Европа не само престава упорито да се отказва от каквото и да е осмисляне на ставащото, но и - което е по-важно – да не взема под внимание току що родилия се свят и своите интереси в него. Русия беше откъсната от Европа от три века монголско нашествие и три четвърти век комунизъм. След всеки от тези разриви тя намираше пътя към Европа. Дойде времето Европа да й помогне „да се закрепи тук завинаги“, заключава френският историк.

Превод: М. Желязкова