/Поглед.инфо/ През лятото на 1989 г. Франсис Фукуяма, американски учен и заместник-директор на службата за планиране в Държавния департамент, публикува статията „Краят на историята“ в списание The National Interest. В нея той провъзгласи „всеобщото разпространяване на западната либерална демокрация като окончателна форма на всяко човешко правителство“.
Според професора по политология в Станфордския университет идеологическият конфликт между Изтока и Запада е приключил с триумфа на либералната демокрация. Тази победа тогава още не беше получила конкретен образ (падането на Берлинската стена през ноември същата година поправи този пропуск), само че упадъкът на съветската империя прие такива мащаби, че да не си представим нейното разпадане би било просто невъзможно.
В допълнение към края на Студената война следваше да се отбележи триумфът на либералната демокрация като система на управление над всички конкуриращи се идеологии. Днес това беше комунизмът, вчера – наследствената монархия и фашизмът.
Въз основа на такъв извод Фукуяма издигна идеята, че либералната демокрация представлява сама по себе си „крайната точка на идеологическата революция на човечеството“ и „окончателната форма на всяко човешко правителство“. Казано иначе, настъпи „краят на историята“.
Завръщането на комунизма
Наближаваше краят на ХХ век и идеята за край на историята породи горещи спорове. Следва да се отбележи, че заглавието на статията на Фукуяма завършваше с въпросителен знак. „Изразявам хипотеза“, напомня той. „В идеята за край на историята никога не е имало абсолютен смисъл“. Въпреки това последвалите публикацията реакции се оказа прекалено многобройни и емоционални за премахване на размишленията.
През есента политологът Самюел Хънтингтън (Фукуяма стана негов студент в Харвард, когато подготвяше дисертация по политология) публикува в The National Interest отговор, в който отбеляза възможността за връщане на идеологията на комунизма, вероятността от разцепление между привържениците на демокрацията и неизбежното възникване на нови идеологии. Тази теория той разви няколко години след „Сблъсъкът на цивилизациите“ (1996 г.).
Полемиката между Фукуяма и неговите критици се изостри още повече след разширяването на първоначалната статия в книгата „Краят на историята и последният човек“ през 1992 г. Нея я очакваше главозамайващ успех: тя се оказа начело на знаменития списък на бестселърите на в. „Ню Йорк таймс“. Но всичко това не отмени съмненията във връзка с използването на понятието „история“.
Противниците на Фукуяма даваха като примери неотдавнашни събития: кръвопролитията на площад „Тянанмън“и нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г. бяха признаци за това, че историята още не е готова да спре своя ход. Освен това Фукуяма против собствената си воля се оказа в ролята на проповедник на щастливия глобализъм с идеята, че в края на ХХ век всички хора ще мечтаят само за това империалистическите наклонности на велите държави да тръгнат към спад, и че Третата световна война става все по-малко вероятна.
Препратка към Хегел
Неговия подход към края на историята беше в еднаква степен философски и геополитически: той се отблъсна от мисълта на Хегел, или по-скоро от нейния прочит от философа Александър Кожев („Увод в прочита на Хегел“) за края на историята. За Хегел историята на света, независимо от всички по-нататъшни промени, е свършила през 1806 г. с битката при Йена, когато Наполеон обърнал в бягство пруската армия.
Фукуяма взима за отправна точка разпада на комунистическата система. „Между другото, удивително е, че именно марксистите първи разбраха същността на книгата, доколкото те имаха същата представа за хегеловия край на света“, отбелязва той. „Но той би трябвало да настъпи с комунизма. Те грешаха. Моят аргумент беше, че последният стадий от нашата история е буржоазната демокрация“.
Лежащият в основата на тази мисъл извод насочва към това, че произтеклите от Френската революция принципи на свободата и равенството представляват сами по себе си крайната точка на идеологическото развитие, отвъд която не можеш да си се представиш.
„Макар либералните ценности все още да се намират далече от победата в борбата за територия, те еднозначно спечелиха битката за умовете“, е уверен Фукуяма. „Погледнете, както се е случило в този период: в Русия, Европа, Китай, Югоизточна Азия и Латинска Америка народите се обърнаха в посока към западната демокрация“.
„Скуката“ се превръща в проблем
Най-спорният извод от книгата е в следното: авторът говори за „скуката“,която може да породи период без сериозни политически конфликти. Символ на тази скука според неговото мнение, са чиновниците от Европейския съюз или Държавния департамент, които си представят себе си като стражи на мирната демокрация.
Струва си да се отбележи, че понятието „скука“ доведе много хора до объркване. И със силата на прогреса на науката, икономическата свобода и новите технологии, които сближават страните и ги правят взаимнозависими, Фукуяма отбелязва ускорението на историята.
В периода в края на историята обществото носи върху себе си отпечатъка на постоянните исторически промени. „Ако моята книга бъде прочетена внимателно, ще стане ясно, че съм предупреждавал за опасността от страна на тази скука и заплахата от война против демокрацията, която могат да започнат тези, които са израсли при нея. Отбелязах и заплахата от релативизма, при която демокрацията се възприема като съвършено обичаен модел на управление.“
Тази идея беше доразвита в две негови последвали книги: „Големият разлом“ и „Източници на политическия ред“.
„Естествено, има неща, които не съм предполагал, когато съм писал „Краят на историята“ преди 25 г.“, признава Фукуяма. „Първото е политическият упадък. Възприемах историята като движение напред с изграждането на институции и все по-зряла демокрация. Не съм мислил, че всичко може да тръгне в обратна посока“. Само че ето че демократическата практика в САЩ регресира, което е особено забележимо с избирането на Доналд Тръмп:
„В периода на мир и процъфтяване на елита е свойствено да приближи властта до собствените си интереси, което се случи в САЩ със зараждането на толкова силни икономически лобита, че на тях им е по силите да възпрепятстват реформите и да блокират системата. Реформите не могат да бъдат реализирани и в това се корени една от причините за избирането на Тръмп. Съществува мисълта, че елитът се грижи за своите интереси, а не за интересите на народа“.
Освен това, той признава, че не е разбрал колко трудно е да се стигне до съвременната държава. Мнозинството демокрации страдат от корупция, посредственост на ръководството, неспособност да създадат необходимата инфраструктура и да предложат прилични услуги. Фукуяма има предвид Италия, Гърция или Индия, където 30% от депутатите са лица, замесени в случаи с изнудване, убийство или изнасилване. „В Босна страната е разделена на три етнически групи: хървати, бошняци и сърби работят само за своите. Главната трудност е в това, да бъде създадено служещо на гражданите правителство, както е в Дания“, отбелязва той.
Радиалният ислямизъм
Събитията от 11 септември често се представят като аргумент против теориите на Фукуяма, като доказателство за това, че краят на историята е илюзия и че истината е за „Сблъсъкът на цивилизациите“на Самюел Хънтингтън (той смята, че постсъветският свят, точно обратното, се движи към по-голяма конфликтност).
Но Фукуяма е бил уверен в своята правота и след 11 септември. Според неговото мнение съвременността „няма да бъде извадена от равновесие от последните събития, макар те да са болезнени и по своемо уникални“.
Днес, 16 г. след трагедията, всичко е по различен начин: „Не предвидих засилването на исляма. Независимо от това той не ми се струва заплаха от такава величина, каквато вчера беше комунизмът. Във всички развити страни след войната имаше прекрасно развити компартии. Джихадът не разполага с такова влияние. В дадения случай става дума за маргинали. В американските университети няма джихадистко движение. Радикалната настройка на тези хора е толкова силна, че те не биха могли да управляват държава. Погледнете какво става пред очите ни. Ислямската държава изчезва. Дори в иранската държава няма нужда да говорим за ефективно управление.“
Както смята Фукуяма главен контрааргумент срещу края на историята е Китай, който не може да се разтвори в съвременното либерално общество. Засилването на неговата икономическа мощ запазва риска от открит конфликт със Запада. „Китайската система представлява сама по себе си смес от авторитаризъм и пазарна икономика, и на мен ми изглежда в дългосрочна перспектива като главен противник на либералната демокрация. Въпреки това копирането на китайската система извън Китай не е лесна задача.“
Според неговото мнение в далечна перспектива икономическият либерализъм е неразделен с политическия, без да се брои желанието на все повече процъфтяващата средна класа за по-големи свободи (по примера на Запада). Казано по друг начин Франсис Фукуяма все още е уверен, че бъдещето е за либералната демокрация.
--------------
Самуел Блуменфелд, в. „Монд“
Париж / Франция