/Поглед.инфо/ Какво прави сектантът, когато картината на света му се разпаса? Правилно, той търси обяснения и успокоения от гуруто си, а западният свят има такова гуру – това е Франсис Фукуяма, който още преди 30 години отбеляза, че световната история е приключила, западният либерализъм е победил, а също така, че отсега и нататък ни очаква пълен, окончателен и безкраен „вашингтонски консенсус“, а също така Триумф на звездно-ивичестите „общочовешки ценности“.
Прогнозата не се оправда, разбира се, но това никак не повлия на авторитета на Фукуяма. Защото той не е пророк, а нещо като „идеологически наркодилър“, който зарежда западните обитатели и експерти със сладко забвение в обмен на парични знаци. Неговите услуги днес се търсят отново, още повече, че той заяви, че е разкрил тайната на Путин, Тръмп, Китай, Брекзит и изобщо на всички проблеми, с които се сблъсква съвременният западен свят и заради които историята така и не иска да приключва. Британският вестник The Guardian публикува резултатите от размислите на култовия философ и икономист, но дори силно симпатизиращият му британски интервюиращ журналист не успя да намери в думите му нищо утешително. Краят на историята не само, че е просто отменен, но и изглежда невъзможен.
Оказва се, че последните 20 години гуруто на глобализма е загубил, за да разбере какво не е наред с прогнозите. Нали всичко бе толкова просто и разбираемо: нацизмът загуби Втората световна война и бе унищожен, а всичките перспективи на съветската идеология бяха унищожени едновременно с поражението на СССР в Студената война и през 90-те години изглеждаше, че единственият победител в световната борба на идеологията е станала „прагматичната либерална демокрация и именно на нея ѝ предстои да доминира навеки. Реалността се оказа по-сложна от толкова популярната и очевидна схема и на сцената на историята излезе Владимир Путин, който счупи представите на привържениците на Фукуяма какво може и какво не може да го бъде, нали в света на „победилия Фукуяма“ вероятността за появата на световната арена на руски лидер, който работи в интерес на Русия, а не на Вашингтон, изглеждаше невъзможна. След Брекзит нещата станаха съвсем лошо, защото никой от естаблишмънта не можа да разбере защо британските избиратели са гласували за икономически вредното решение за излизане от ЕС. Но Фукуяма откри отговор, но за това му трябваше да се потопи в историята на западната философия. Поразително е, но един от най-острите и ерудирани умове на западната експертна общност трябваше да прочете произведенията на Платон (!) , за да разбере от тях за съществуването на човешката потребност от уважение и за това, че желанието да се запази чувството за собствено достойнство може да бъде много сериозен мотив за човешките постъпки, които не трябва да се обясняват в рамките на логиката на „рационалните потребители“, за каквито Фукуяма и неговите последователи смятат всички жители на планетата. Сега маститият мислител бърза да сподели своето велико откритие: оказва се, че ако последователно си изтриваш краката и унижаваш достойнството на определена група хора, тази група хора в един момент ще реши да си отмъщава.
Освен това съществуват някои неща, с които тази категория хора никога няма да се съгласи именно заради това, че те се възприемат като крайна форма на унижение от тях. Ако Фукуяма бе добре запознат с руския език, нямаше да търси тези идеи в ръкописите на Платон, достатъчно щеше да си спомни руската (типично руска) фраза „ще престана да уважавам себе си“, с която носителят на руския език обяснява невъзможността за някоя сделка със съвестта си (например в случаите, когато му предлагат да се откаже от Крим заради достъпа до испанска шунка или от традиционните представи за семейството за да го признаят за „съвременен цивилизован европеец“.
Самият Фукуяма обяснява на шокираната британска журналистка, че тези, които са гласували за Брекзит не са глупаци и те са знаели, че този избор ще доведе до негативни икономически последствия, в това число и лично за тях, но тези избиратели са били готови да платят високата цена, за да запазят своята културна идентичност и да не се разтворят в неконтролируемите миграционни потоци.
Аналогична ситуация се повтори и в САЩ. Според гуруто на глобалистите, сред редовите бели и консервативно настроени избиратели е възникнала мисълта,че ако всички малцинства, започвайки от сексуалните и се приключи с етническите, получават привилегии от държавата, то защо белите и консервативните не изберат като президент на страната някой, който ще им дава привилегии на тях? Забавно е, но именно тази интерпретация на реалността нагледно показва една от причините, заради които на Запад упорито търсят „руски следи“ и в Брекзит, и в избирането на Тръмп. Това не е само изгодно от пропагандистка и политическа гледна точка, но е и по свой начин логично: след като руснаците бяха първите, които избраха свободата и се отказаха да играят по правилата на световната „либерална демокрация“ на вашингтонската диктатура, значи е логично да се търси руска следа навсякъде, където тази свобода повдига глава, било то в Кентъки или в Линкълншир.
Това в краткосрочна перспектива е много лошо за Русия (основна заради санкциите) , но е много добре за нея в дългосрочна перспектива заради това, че западните елити сега сами създават в общественото съзнание твърдата увереност, че Русия е свобода (и че изобщо свободата за унижените и оскърбените е възможна единствено там, където се намесва Русия). Ненапразно Фукуяма казва, че сега не е настроен много оптимистично.
Наистина, духът на свободата сега трудно ще може да бъде върнат обратно в бутилката и медийните заклинания на Фукуяма тук едва ли ще могат да променят нещо.
Превод: Поглед.инфо