/Поглед.инфо/ Изграждането на нов глобален световен ред за разрушаването на разпадащата се пимдоимпирия очевидно предполагаше създаването на геополитическата ос Берлин-Москва-Пекин, която по подразбиране е способна да контролира всички основни световни процеси. В продължение на много години под тази ос се появи силна ресурсна база под формата на транспортна, финансова, промишлена и друга инфраструктура, която, разбира се, силно натоварваше нашите пиндоколеги, публично не един път изтерясващи на тема предателство от страна на Германия на атлантическите идеали.

През есента в Германия се проведоха парламентарни избори, непредвещаващи катаклизъм. Обаче нещо се обърка. Както вече бе съобщено, снощи разговорите за създаване на управляваща коалиция бяха отхвърлени. Беше съобщено, че страната я чакат нови избори. Но това не е съвсем вярно.

Доколкото ми е известно, има две възможности:

1. Нови избори
2. Принудително назначаване на канцлера от президента на Германия.

Такъв случай в кратката история на страната, създадена през втората половина на 19-ти век от мрачния петербургски офицер Ото Бисмарк, вече има. По време на острата политическа борба през 1933 г., президентът Хинденбург назначава за канцлер небезизвестния Адолф Хитлер.

Настоящият президент Щайнмайер е изправен пред същата ситуация: или той ще назначи за Фюрер на Райха атлантистката Ангела Меркел, срещу която ще се обединят всички останали, или ще разпръсне пропутинския парламент, който има риск след предсрочните избори да стане още по-пропутински, като шест от седемте германски политически партии в последните избори открито заявиха промосковска ориентация, а лидерът на  "Алтернатива за Германия" Фрауке Петри беше приет лично от Путин в Кремъл.

Германия се оказа в точката на бифуркация най-слабата евразийска връзка. Всички видове газопроводи, споразумения и т.н. се оказват под въпрос. Възможно е Германия, в действителност, да започне да се разпада, както и полуофициално предупреди германците в началото на годината руският политолог и икономист Сергей Караганов. Ако ВПР на Русия разчита на Германия, има голяма опасност да загуби. Ако паралелно води преговори с баварците, саксонците, хесенците и другите прусаци - тогава не всичко е загубено.