/Поглед.инфо/ Първо: Никой няма да отстъпи, а значи противопоставянето ще бъде засилено. С Минското заявление Московският патриархат отхвърля възможността за компромис с Константинопол за Украйна и демонстрира непреклонна позиция.

Аргументацията е такава: първо, не може да се отменят 300 години история с драсване на перото. Второ, никъде не е написано, че даруването на Москва на църковната власт над Киевската митрополия през 1686 година може да бъде „отзовано“. Още повече, че тази митрополия за времето на пребиваване в състава на Руската православна църква се разрасна примерно, три пъти.

Трето – не може една църква да снема анатемата, наложена от друга. При това през 90-те години Вартоломей съвсем не беше против анатемата на Филарет и подкрепи решението на РПЦ. В решението на Синода даже са цитирани писмата на Вселенския патриарх и ако те бъдат предявени, то ние ще видим сериозен удар по имиджа на позицията на Вартоломей.

Второ. Разривът на евхаристичното общуване е максималната степен на скарване между църквите. Не може съвместно да се молят, да служат – даже миряните, кръстени в РПЦ и нейните митрополии (в Украинската православна църква на Московския патриархат и Белоруската църква) не трябва да вземат участие в тайнствата на Константинополския патриархат и църковните служби.

Фактически това е „анатема“ за цялата църква. Сега има смисъл да се чака ответния ход на Константинопол, който може да предприеме симетрични мерки. За това, той разбира се е бил готов – реакцията на РПЦ не е било трудно да се предвиди. И именно така – в Истамбул съзнателно са отивали към разкол между грандовете на православния свят.

Трето. Позицията на РПЦ усложнява прехода в хипотетичната Единна поместна църква на онези епископи, които са готови да сменят църковния адрес.

Разбира се, такива архиереи ще има. Но шансовете да бъдат много падат: в майчината РПЦ недвусмислено намекнаха, че анатемата на Филарет никъде не се е дянала – в очите на Москва и на значителна част от върхушката на Украйна той както и преди е разколник. А значи такава анатема може да бъде наложена и на епископите, които ще поискат да отидат „в разкола“.

Даже ако тази анатема поначало никой не признава, освен самата РПЦ – то въпреки всичко ще има място съмнителен църковен статут: полупризнат, полуанатемосан свещеник.

Четвърто. Впрочем, определящ фактор за колебаещите се представители на клира ще бъде позицията на другите православни църкви.

В РПЦ вече призоваха да се съберат всички 15 патриарха за да обсъдят създалата се ситуация. На тях все едно ще им се наложи за заемат позиция - за какъв да считат този същия Филарет и как да се отнасят към разкола между двете най-авторитетни в света православни църкви. Именно сега православният свят може да започне да се дели на два лагера.

И онези представители на украинския клир, които се колебаят, ще изчакат момента и ще гледат, как ще се създаде конфигурацията. Доколко широка ще бъде „международната коалиция“ в подкрепа на единната православна църква.

Превод: М.Желязкова